Милан Матов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м правопис; други дребни редактирано с AWB |
||
Ред 16:
=== Стружки ръководител на ВМОРО ===
През пролетта на 1900 година по препоръка на Дамян Груев, Матов заминава за София и участва в курса по динамитно дело, организиран от [[Борис Сарафов]] и [[Гоце Делчев]]. В София се записва да учи и шивачество при Ангел Мулешков. В края на септември се връща в Струга, където става член на градския
[[Файл:Milan Matov Krsto Germov and other IMARO members.jpg|мини|250п|Милан Матов, Илия Станоев, [[Михаил Станоев]], [[Кръстьо Гермов]] и Никола Стоянов.]]
След излизането си от затвора отново става член на градския комитет заедно с [[Милан Несторов]], [[Александър Чакъров]] и [[Теофил Мушмов]]. Матов бързо попълва касата на комитета, като организира отвличането на архиерейския наместник отец [[Дионисий Попянчев]] и така събира всички неплатени данъчни вноски от първенците в града. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] Матов и Чакъров изпращат писмено предложение поради близостта на албанските земи във въстанието да се включи само частта от Стружкия район, която е на изток от [[Черни Дрин]] без самия град, което е одобрено и този район е подчинен на Охридското горско началство. Матов нарежда въоръжението от района, който няма да въстава да се изпрати към селата, в които се очакват сражения.<ref name="Бошнакова 7"
След разгрома, при обезоръжителните акции на властите, Матов организира предаване само на старото и негодното оръжие и така успява да спаси много пушки в района си. В началото на 1904 година влиза в конфликт с ръководствата в Струга и Охрид и напуска стружкия комитет. През пролетта на път за [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] се разболява тежко, но успява да организира отмъщението за убийството на поп Петре от Вевчани.<ref name="Бошнакова 8"/>
Ред 29:
През пролетта на 1905 година, по съвет на Груев, се установява във вилаетския център Битоля и под прикритието на шивашкия занаят става легален член на окръжния комитет на Битолския революционен окръг, като представител на Стружка околия под псевдонима Дантон.<ref name="Бошнакова 8"/><ref name="Николов">Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 101.</ref> В това време комитетът е тежко организационно състояние, причинено от разгрома на въстание – повечето видни ръководители са в емиграция, а останалите са в дълбоки конфликти помежду си. Освен с тези вътрешни проблеми, битолският комитет трябва да се справя с натиска на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] от юг, [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] от север и масовата емиграция на българското население, която организацията се опитва да спре с икономически санкции.<ref name="Бошнакова 8"/> Матов подкрепя санкциите, грижи се да се вземат мерки за облекчаване на положението на българите затворници, за подобряване на комуникационната мрежа. За да спре вътрешните конфликти през пролетта на 1906 година се среща с Груев и брат си Христо в София и в разговорите стигат до извода, че не бива да се вярва на председателя на комитета [[Петър Лигушев]]. Още при завръщането му избухва [[Лигушева афера|Лигушевата афера]], при която Матов реагира бързо и успява да спаси архива на окръжния комитет, като така ограничава последиците от предателството.<ref name="Бошнакова 9">Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 9.</ref>
[[Файл:Angel Uzunov Alexandar Chakarov Naum Asenov Milan Matov Hristo Matov 1913.jpg|мини|250п|Стружки дейци на ВМОРО. [[Ангел Узунов]], [[Александър Чакъров]], Наум Асенов, Милан Матов, [[Христо Матов]]. Българска пощенска картичка.]]
След смъртта на Груев в края на 1906 година Матов се опитва да сплоти битолските дейци, за да може организацията да преодолее загубата. От юни 1907 година е председател на окръжния комитет и същевременно битолски окръжен войвода.<ref name="Николов"/> Матов развива голяма дейност по организацията на [[Битолски конгрес на ВМОРО (1907)|Битолския окръжен конгрес]] през август, на който е секретар. Конгресът коригира правилника от 1905 година, който е непригоден за работа в нелегални условия и изглажда противоречията между отделни дейци в окръга.<ref name="Бошнакова 9"
Като нелегален член на окръжния комитет се занимава с финансовите проблеми на околиите, съдебната система и действията на четите. През есента на 1907 година участва в сражения в селата [[Брежани (община Дебърца)|Брежани]] и [[Горно Оризари (община Битоля)|Средно Оризари]]. През март – април 1908 година предприема голяма обиколка в околиите на окръга – Ресенска, Преспанска, Охридска, Кичевска, Крушевска и Прилепска.<ref name="Бошнакова 10"/>
Ред 71:
== Легална дейност ==
След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Милан Матов става активен член на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. Не взима участие в братоубийствените борби във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] и се опитва да играе ролята на помирител между враждуващите фракции.<ref name="Бошнакова 4"/>
Милан Матов умира на 21 май 1962 година в София. Между 1909 – 1926 година пише спомени, обхващащи над 700 страници. Неговият син [[Христо Матов (юрист)|Христо Матов]], юрист и деец на [[ВМРО-БНД|ВМРО-СМД]],<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=581§ionid=6&id=00014 Минчева, Галина. Братята Христо и Милан Матови са били сред стратезите на ВМРО], в. „Сега“, 8 ноември 2005 г.</ref>
== Външни препратки ==
Ред 87:
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Матов, Милан}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
| |||