Христо Настев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
Ред 28:
[[Файл:Cheta IMARO Nake Yanev and the Debar Kichevo voevodas.JPG|мини|250п|Ръководното тяло на [[Дебърско-Кичевски революционен район|Дебърско-Кичевския революционен район]]: (горе) Стоян от [[Кленоец]], Иванчо от [[Пополжани (Община Кичево)|Пополжани]], Никола Гюрев от [[Лазарополе]], Павле Каракуневски; (среда) [[Наки Янев]], [[Лука Джеров]], Христо Настев; (долу) [[Климент Групчев]] от [[Охрид]] и скрит легален деец на ВМОРО.]]
През 1900 г. Настев посреща в Бунархисар Гоце Делчев и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]] при обиколката им в Одринско. Войводата [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев]] решава да отвлече някой по-богат грък за откуп. Отвлечен е чифликчията Костаки Керемидчиоглу, но вследствие на тази акция турската полиция в така наречената [[Керемидчиоглува афера]] предприема масови арести на българите от [[Лозенград]]ско и [[Бунархисар]]ско. Христо Настев избягва в България и е осъден задочно на 101 години затвор. Като главен учител в Бунархисар го наследява [[Яни Войнов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_27.html Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и
[[Файл:Hristo Nastev in Pireya 1903.jpg|ляво|мини|250п|Снимка на Христо Настев от края на въстанието в Пирея]]
През 1902 г. Христо Настев се връща в Македония като нелегален и става секретар на четата на капитан [[Тома Давидов]], която действа в [[Битоля|Битолско]] и [[Охрид]]ско.
| |||