Христо Телятинов: Разлика между версии

Телятинов е роден в македонския град [[Дойран]] (Поленин) в 1849 година. През 1867 година завършва III клас в гръцката прогимназия в родния си град.<ref>Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1, стр.146.</ref> Първоначално става учител, а по-късно е ръкоположен за свещеник. Участва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за самостоятелна българска църква]], а след 1871 година и за налагане на [[Българска екзархия|екзархията]] в Дойран и в други македонски епархии. През 60-те и 70-те години е български учител в родния си град и [[Дойранска българска община|екзархийски архиерейски наместник]].<ref name="Янишлиевъ 29">{{cite book |title= Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени) |last= Янишлиевъ |first= Борисъ Н |authorlink= |coauthors= |year= 1934 |publisher= Печатница „Съгласие“ |location= София |isbn= |pages= 29 |url= http://www.promacedonia.org/kh/b_janishliev.htm |accessdate=}}</ref> В 1881 година Телятинов е единият от двамата учители на дойранското училище.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 642.</ref> През ноември същата година то е затворено, но Телятинов остава в Дойран с екзархийско поръчение да работи за неговото отваряне.<ref>[http://www.promacedonia.org/ak/ak_14.html Арсени Костенцев. „Спомени“, Глава 14 „В Солун, Струмица и Емборе“]</ref> Неговата упоритост се увенчава с успех през 1888 година, когато в града е построена българска църква и е отворено българско училище.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/hadzidinev-doiran.html Кирил Хаджидинев: Дойран. Разцветът и гибелта на един град., С., 1960, с. 19]</ref> Отец Телятинов оставя следната паметна бележка по този повод:

 

 

Дойран (Поленин) Христо Телятинов<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_3_2.htm Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 302.]</ref>}}