Черна (окръг Тулча): Разлика между версии

{{цитат|Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след [[Тулча]], но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата [[Долно Чамурлии]], [[Касапкьой]], [[Башкьой]] и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение - с. [[Алмали]]и, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 - 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 - 179.]</ref>}}

{{цитат|Селото Черна беше населено преимуществено с българи, както затова впрочем може да се съди и от името му. Имаше в него и румънско население, но болшинството се състоеше от стари преселници българи откъм Котленския край, както и от Ямболсто. Дедите на сегашнте жители на Черна дошли близо до дунавската делта още през 1806 г. Заселили се първоначално в Бесарабия и след това прехвърлили отново Дунав, и се установили в разни места на Добруджанската равнина. Къщата, в която щях да преспя тази вечер, беше не само българска, но и роден дом на големия румънски лирик - най-голям след Еминесту - Панайот Черна.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 449. ISBN 954321056X954-321-056-X</ref>}}