Поместен събор: Разлика между версии

За приемането на много важни решения, засягащи цялата Православна църква, се свиква всеправославен надюрисдикционен поместен събор на предстоятелите или с участието на делегирани представители на поместните църкви. Признаването на автокефалията на нови поместни църкви, било то от БПЦ или от други Православни църкви, е формален акт, но той се основава на древни и универсални църковни правила, зависещи до голяма степен от традициите и интересите на другите църкви. Спорът за автокафалията на Македонската православна църква (МПЦ) и Украинската Църква, които не са признати още от поместните православни църкви, включително от Българската, Сръбската и Московската патриаршия, може да бъде разрешен например от Църковен събор от типа на събора проведен в България през 1998 г. Засега Македонската църква формално се намира под юрисдикцията на Сръбската, но шест епархии в диоцеза на Охридската архиепископия са били до Балканските войни част от църковната територия на Българската екзархия: Велешката – по [[Ферман за Българската екзархия|султанския ферман]] от февруари 1870 г.; Охридската и Скопската – по „истилямите“ (допитвания до населението), проведени през 1873 г. от османските власти; Струмишката, Битолската и Дебърската – също по допитване до населението през 1897 г. Тези епархии отпадат от екзархийския диоцез след Балканските войни през 1913 г. с насилие и без свободна изява на населението или църковен синод. Затова БПЦ държи открит въпроса за тях чак до 1945 г.