Владимир Хирш: Разлика между версии

Роден в [[Бенешов]], Владимир Хирш е р живял в Ледеч над Сазаву до 18-годишната си възраст, когато се премесва в [[Прага]], където живее и работи до сега. Композирайки от 1973 г., той започва с малки романтични и класически композиции за [[пиано]] и [[Орган (музика)|орган]], но много скоро изоставя експериментите и се посвещава само на рока и джаза. Дългогодишен член на основаната в Прага [[пост-пънк]] група Der Marabu <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/es/artist/440346-Der-Marabu|заглавие=Der Marabu|труд=Discogs|език=es|достъп_дата=2020-05-11}}</ref>, след разпадането и, основава ансамбъл Skrol (1995) и няколко други паралелни проекта като Aghiatrias, Zygote, Subpop Squeeze, Luminar Ax и др. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vladimirhirsch.com/e_biography.html|заглавие=Official biography|автор=Hirsch|първо_име=Vladimír|труд=Composer Vladimír Hirsch|достъп_дата=11 May 2020}}</ref>

Без да изостави своите проекти и ансамбли, през 1987 г. композиторът започва да работи паралелно върху самостоятелна продукция и около 2002 г. това се превръща в основната му програма. Подчертавайки използването на съвременни изразни средства чрез специфични композиционни техники, той обединява серийна, [[Атонална музика|атонална]], микротонална, полимодална и спектрална музика. Отчасти вдъхновен от традициите на славянската класическа музика от 20 век, Владимир Хирш продължава да изгражда хибридни работни модели на тонални принципи, композиция и инструментариум. Използвайки дигитални техники за класически оркестри, заедно с широк спектър от източници на звук, той търси да постигне алхимичната трансформация на звуците в хомогенен, неделим унисон. Този принцип, наричан сам по себе си „интегрирана музика“ <ref>[http://csindustrial19822010.blogspot.cz/2013/05/invocatio.html Claudia Admiron: Invocatio (rozhovor pro "''Heathen Harvest"'', 2013)]</ref>, също така представлява метафизичната идея на творческата концепция, която се състои в сблъсъка и помирението на два на пръв поглед противоположни духовни свята в рамките на един и същ индивид.

Музиката на Владимир Хирш лакатуши между експериментални проекти и композиции с много строг композиционен ред, но почти всички са с концептуален характер: <blockquote> „Това е дело на неконформистки индивидуалист, изковавайки напълно оригинална естетическа форма, където обединяващият елемент е доста тъмна, емоционално напрегната, често апокалиптична атмосфера на композиции, характеризираща се с тяхната метафизичност, екзистенциална тревожност и духовност.“ (Стивън Елис) <ref>Stephen Ellis: [http://www.allmusic.com/album/vladimr-hirsch-symphony-no-4-descent-from-the-cross-w193207 Vladimír Hirsch – Symphony No.4 "''Descent from the Cross"'']</ref> </blockquote> Най-забележителните му творби включват „Симфония № 4“ с подзаглавието ''„Snímání z kříže“'' (на български: „Стрелба от кръста“) <ref>Adam X: [http://www.vladimirhirsch.com/e_reviews.html#S4 Vladimír Hirsch – Symfonie č. 4: Descent From The Cross (angl.); Heathen Harvest]</ref> и нейната преработена, жива версия „Graue Passion“ (Šedé pašije); <ref>M.Jarolím: [http://www.vladimirhirsch.com/cz_reviews.html#Graue Graue Passion recenze]</ref> концептуалните [[Дарк ембиънт|тъмни обкръжаващи]] албуми „Underlying Scapes“, „Exorcisms“, „Invocations“ и „Scripta Soli“ <ref>Full Moon Magazin / Richard Kutěj: [http://www.fullmoonzine.cz/post/preview/url/do-posledniho-prisneho-detailu-vladimir-hirsch Do posledního přísného detailu]</ref> ; обширната ингрессивна композиция "''Contemplatio per nexus"'; постиндустриалната [[Меса (музика)|маса]] „Миса Армата“; композицията за пиано, ударни и комбинирани електроакустични техники „Ендоанатимия“; дигиталната симфония „Axonal Transit“; микротоналният [[Дарк ембиънт|тъмен заобикалящ]] албум „Epidemic Mind“; селекцията на композиции за орган и пиано „Избрани произведения за орган и пиано“ и Концерт за орган № 2 „Хора“.