Поповец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 28:
Рано напролет те са напускали селото и скитали из страната по събори и панаири, демонстрирали уменията на своите питомци под звуците на кемането (гъдулката) и провлачените монотонни мечкадарски песни за случки и събития, за героизма на [[Крали Марко|Марко Кралевити]] и Баба Меца, продавали изработените през зимата дървени лъжици, лопати, вретена, копъни и копани. В късно лято се прибирали на село; ожънвали нивите си, овършавали житото, изоравали и посявали нивите за следващата година.
През 1928 г. изкупувайки къщите и нивите на циганите, селото се заселва от българи, прогонени от Беломорска Тракия и Беломорска Македония предимно от [[Домуздере]], Дедеагачко
Циганите се разпиляват из страната в близост до курортните селища.
Ред 42:
Част от водата на извора е била доведена до селото и чрез вади е стигала до всеки двор. По поречието на реката наречена от бежанците „Домуздере“, на името на родния им край, те са изградили пет воденици: Под „Харманите“ – Бай Янювата воденица /Деирмена на Кабакоглу/; Под Новата махала – Карабойковата воденица и Под „Кабата“ на с. Зимовина – Ормановата воденица /Орманън деирмени/.
Засаждат нови лозя в местността „Колджата“ – старите са били предимно по южния склон на местността „Ирека“,
В Поповец се откриват две бакалници: Ламбовата и Карабойковата, петмезчийница и ракиджийски казан на бай Димо Карабойков, които обслужват както селото така и околните села, „та чак оттатък Арда“.
Ред 48:
1954 г. започва новото пренаселване на селото. От селата, оставащи в чашката на язовир „Студен кладенец“ идват турски домакинства, които купуват къщите и част от нивите на „пролетаризиращите“ се, бягащи от „колективизацията“ бежанци.
Новите заселници – етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир „Студен кладенец“]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350-годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на ремонтираната джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали. След 1962 г., когато почива бай Димо Карабойков и жена му баба Марина остава да живее в гр. Кърджали при сина си Георги, селото остава изцяло населено с етнически турци. През 1958 – 59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима – бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат – пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. Селото отначало е пълнощничество после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който
От 1970 до 1985 година в селото се построяват много нови къщи. Асфалтират се улиците, селото се свързва с пътна връзка с Кърджали. Изгражда се околовръстния път от Стамболово за селата по поречието на р. Арда.
|