Кино на САЩ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: правопис редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Кино на Съединени американски щати''' ({{lang|en|Cinema of the United States of America}}) или просто '''Американско кино''' (''American cinema''), често наричано с [[метонимия]]та '''[[Холивуд]]''' (''Hollywood''), поради концентрацията на филмопроизводителите в щата [[Калифорния]], е национална кинематография, развиваща се на територията на държавата [[Съединени американски щати]]. Отдавна признати за едни от най-многобройните, високобюджетни и ефектни, американските филми оказват огромно влияние върху световното кино и са доминиращ фактор във филмопроизводството по цял свят.
Датира от 1896 г. Първият американски игрален филм е
По аналогия с „[[Холивуд]]“ е създаден и термина „[[Боливуд]]“ ([[Бомбай]] + Холивуд) за индийското кино.
Една от най-точните дефиниции на киното в САЩ е дадена от американския филмов критик
== История ==
=== Начало и Форт Ли ===
{{основна|Нямо кино}}
[[Файл:Great train robbery still.jpg|Джъстин Барнес като главатарят на престъпна банда Бронко Били Андерсън в
Първите [[фотография|фотографии]], които улавят и възпроизвеждат движение на даден обект, е [[Сали Гарднър в галоп|серията от снимки на бягащ кон]], направени от британския фотограф
Корените на историята на киното в Щатите може да проследят в [[Източно крайбрежие на САЩ|Източното крайбрежие]], където в един момент
[[Файл:Safetylast-1.jpg|Сцената с часовника от [[Safety Last!]] с [[Харолд Лойд]] от 1923 г.|мини|дясно]]
Филмопроизводство започва да привлича както капитали, така и новаторска работна сила. Компания
В Ню Йорк студио
Войната на филмовите патенти през късните 20-те води до разширяване на кинокомпаниите из територията на Щатите. Много работници с оборудвания не притежават права за тяхното използване. Това предполага, че снимането в Ню Йорк крие известен риск. Снимките се правят близо до главната квартира на компания Едисон и агентите от нея се заемат да спрат снимането с камери там. До 1912 г. повечето големи филмови компании са разположели производствени съоръжения в [[Южна Калифорния]] близо до или в [[Лос Анджелис]], привлечени от благоприятното целогодишно време в региона.<ref>{{cite book |title= Rise of the American film, The |last=Jacobs |first=Lewis |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Harcourt Brace |location=New York |isbn= |pages=85 |url= |accessdate=}}</ref>
Ред 28:
[[Файл:Aleja Gwiazd w Hollywood 84.JPG|мини|дясно|Алеята на славата в Холивуд.]]
В началото на 1910 г. [[Дейвид Уорк Грифит]] е изпратен от компания [[Биограф]] на [[Западно крайбрежие на САЩ|Западното крайбрежие]] с неговата актьорска трупа, състояща се от актьорите
В Лос Анджелес филмовите студия и Холивуд се разрастват. Преди [[Първа световна война|Първата световна война]] филми са били правени в няколко американски града, но кинодейците започват да се концентрират към [[Южна Калифорния]], след като киноиндустрията стартира производство там. Те са били привлечени от топлия климат и благоприятната слънчева светлина, което позволява да се правят снимки на открити площи и различните възможности, които предлага природата. В Холивуд се обособяват няколко отправни точки за киното (по-специално американското кино). Най-значимата от тях е противоречивата епическа драма на Грифит от 1915 г. „Раждането на една нация“, която става пионер във филмовата теория, и [[Филмопроизводство|кинопроизводството]] дължи целулозната филмова лента на нея.
Ред 34:
В началото на ХХ век, когато киното прохожда, много имигранти от еврейски произход намират работни места в американската филмова индустрия. Те оставят няколко следи в новия развлекателен бизнес: прожектирането на късометражни филми в магазинчета на улицата, наречени „Никелодеон“, заради цената на пропуска от един никел (пет цента). След няколко години амбициозни мъже като Самюел Голдуин, Уилям Фокс, Карл Лиймъл, Адолф Цукор, Луис Би. Майер и [[Уорнър Брос|братята Уорнър]] (Хенри, Албърт, Самюел и Джак) се прехвърлят в производството на филми. Скоро те стават глава на нов вид забавление – филмовите студия. Те също създават основа за интернационална индустрия. Киното често е обвинявано в проамериканска профанация.
Други филмови производители пристигат от Европа след Първата световна война: режисьори като Ернст Любич, [[Алфред Хичкок]], [[Фриц Ланг]] и [[Жан Реноар]]; актьорите [[Рудолфо Валентино]], [[
[[Файл:Hollywood Sign (Zuschnitt).jpg|мини|ляво|Знакът на Холивуд на Холивуд Хилс става запазен символ на киноиндустрията в Южна Калифорния]]
Ред 70:
„Парамаунт“ придобива киносалоните „Балабан“ и „Катц“ през 1926 г. като отговор на успеха на Уорнър. „Ер Кей Оу“ купува няколко театъра в края на 20-те и взима мнопола на салоните за филми в [[Детройт]], [[Мичиган]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cobbles.com/simpp_archive/united-detroit_paramount-history.htm | заглавие = „The Paramount Theater Monopoly“ | достъп_дата = 6 май 2020 | издател = Cobbles.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През 30-те почти всички първокласни прожекционни зали в големите градове в САЩ са собственост на петте големи студиа – „Ем Джи Ем“, „Парамаунт“, „Ер Кей Оу“, „Уорнър брадърс“ и „Туенти сенчъри фокс“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.filmsite.org/20sintro.html | заглавие = „Film History of the 1920s“ | достъп_дата = 6 май 2020 | дата = | труд = | издател = Filmsite.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>
=== Студийната система ===
[[Файл:Hollywood-Studios-1922.jpg|мини|дясно|Филмовите студия в Холивуд през 1922 г.]]
Създаването на филми все още е бизнес, а филмовите компании печелят пари, като работят по системата на студиото. Големите студия издържат хиляди хора на заплата - актьори, продуценти, режисьори, писатели, каскадьори, занаятчии и техници. Те притежават или отдават под наем филмови ранчота в провинция Южна Калифорния за заснемане на локации за [[уестърн]]и и други мащабни жанрови филми. Големите студия притежават стотици театри в малките и големи градове в цялата страна. През 1920-те години киносалони показват филми на своята компания и винаги са в нужда от нов филмов материал.
През 1930 г. президентът на „MPPDA“ Уил Хейс създава „Кодекса на Хейс“, известен и като „Производствения кодекс“. Кодксът е с цензорна насоченост и влиза в сила след ширещата се заплаха от забрани, наложени от правителството същата година.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.history.com/this-day-in-history.do?action=tdihArticleCategory&id=3125 | заглавие = „Father of the Constitution" is born“ | достъп_дата = 28 септември 2020 | дата = 31 март 1930 | труд = This Day in History 3/16/1751 | издател = History | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100212214742/http://www.history.com/this-day-in-history.do?id=3125&action=tdihArticleCategory | архив_дата = 12 февруари 2010 | език = en }}</ref> Новият цензор е приложен едва през 1934 г., след като католическата организация „[[Национален легион на благоприличието]]“, ужасени от някои провокативни филми и сензационни реклами от епохата, по-късно наречена „Прекод Холивуд“ (тоест епоха преди кода), заплашва с бойкот на филмите, ако Производствения кодекс не влезе в сила.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sensesofcinema.com/2003/feature-articles/pre_code_cinema/ | заглавие = „More Sinned Against than Sinning: The Fabrications of “Pre-Code Cinema”“ | достъп_дата = 28 септември 2020 | фамилно_име = Maltby | първо_име = Richard | дата = декември 2003 | издател = Senses of Cinema | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Филмите, които не са получили одобрение от Админастрацията на производствения кодекс, трябвало да заплатят глоби от $25 000. Глобената лента също така не получава печалби от кината, понеже всеки театър в САЩ е контролиран чрез студиата на Голямата петорка.
През 30-те години, както и през по-голяма част от „Златната епоха“, Ем Джи Ем доминира на киноекрана и притежава едни от най-добрите холивудски звезди и е отговорен за създаването на [[Система за създаване на звезди|системата създаване на звезди]].<ref name="sys">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mgm.mediaroom.com/index.php?s=40&cat=6 | заглавие = „MGM STARS OF HOLLYWOOD'S GOLDEN AGE“ | достъп_дата = 28 септември 2020 | дата = | издател = Mediaroom | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070706195307/http://mgm.mediaroom.com/index.php?s=40&cat=6 | архив_дата = 6 юли 2007 | език = en }}</ref> Някои от звездните имена на Ем Джи Ем включват „Кралят на Холивуд“ [[Кларк Гейбъл]], [[Лайънъл Баримор]], [[Джийн Харлоу]], [[Норма Шиърър]], [[Грета Гарбо]], [[Джоан Крофорд]], Джанет Макдоналд, Джийн Реймънд, [[Спенсър Трейси]], [[Джуди Гарланд]] и [[Джийн Кели]].<ref name="sys" /> Но Ем Джи Ем не е едиствената филмова компания.
Друго голямо постижение на американското кино през тази ера е анимационната компания на [[Уолт Дисни]]. През 1937 г. Дисни създава най-успешния за времето си филм „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ohmy.disney.com/insider/ | заглавие = „Disney Insider“ | достъп_дата = 28 септември 2020 | издател = ohmy.disney.com | език = en }}</ref> Това отличие е бързо надминато през 1939 г., когато „Селзник Интернешънъл“ създаде най-успешният филм за всички времена „[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вятъра]]“, адаптиран към инфлацията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.boxofficereport.com/atbon/adjusted.shtml | заглавие = „$200 Million Adjusted“ | достъп_дата = 28 септември 2020 | дата = | издател = Box office report | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070514034316/http://www.boxofficereport.com/atbon/adjusted.shtml | архив_дата = 14 март 2007 | език = en }}</ref>
Редица киноисторици отбелязват много велики произведения на киното, възникнали от този период на силно регламентирано кино. Една от причините, поради които излизат толкова емблематични ленти, е голямото производство на филмов материал, и не всеки от тях трябва да бъде „хит“. Едно студио може да залага на филми със среден бюджет, добър сценарий и относително известни актьори. „[[Гражданинът Кейн]]“ на режисьора [[Орсън Уелс]] (1915 – 1985) от 1041 г. често е смятан за най-великия филм на всички времена, отговаря на тези условия. В други случаи режисьори като [[Хауърд Хоукс]] (1896 – 1977), [[Алфред Хичкок]] (1899 – 1980) и [[Франк Капра]] (1897 – 1991) се борят с политиката на студията, за да постигнат техните артестична виждания.
Апогей на студийната система може да се счита годината 1939, когато излизат класически заглавия като: „[[Магьосникът от Оз]]“, „[[Отнесени от вихъра (филм)|Онесени от вихъра]]“, „[[Дилижанс (филм, 1939)|Делижансът]]“, „[[Господин Смит отива във Вашингтон|Г-н Смит отива във Вашингтон]]“, „Брулени хълмове“, „Само ангелите имат криле“, „[[Ниночка]]“ и „Полунощ“. Сред другите филми от „Златната епоха“, които се считат за класики са: „[[Казабланка (филм)|Казабланка]]“, „[[Животът е прекрасен (филм, 1946)|Животът е прекрасен]]“, „Това се случи една нощ“, оригиналния „Кинг Конг“, „Бунтът на Баунти“, „[[Цилиндър (филм)|Цилиндър]]“, „[[Светлините на града]]“, „[[Ред Ривър (филм, 1948)|Червената река]]“, „[[Дамата от Шанхай]]“, „[[Прозорец към двора]]“, „[[На кея]]“, „Бунтовник без кауза“, „[[Някои го предпочитат горещо]]“ и „Манджурският кандидат“.
== Източници ==
|