Италиански ренесансов портрет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
допълнения |
||
Ред 211:
==== Портрет в позиция 3/4 ====
[[Файл:Medici landolt haus zurich.jpg|мини|ляво|([[Андреа дел Кастаньо]]?). Два портрета на членове от фамилия Медичи. Цюрих]]▼
[[Файл:Andrea del castagno, ritratto maschile, washington.jpg|мини|Андреа дел Кастаньо. Мъжки портрет, Вашингтон]]▼
В средата на XV век в развитието на флорентинския портрет се забелязва нова тенденция. Той съхранява привързаността си към профилния тип композиция, но предприема първи опити да премине в три-четвърти позиция. Този прийом е подсказан от нидерландските портрети, а така и от развитието на флорентинския скулптурен портрет. Първите образци на новия тип композиция са реплики на портрети от монументалната живопис или подражават на тях.
Портретът на художника [[Андреа дел Кастаньо]] от Вашингтон показва по-далечна, но все пак забележима връзка с монументалната живопис. Приписването на този портрет на този художник е под съмнение, тъй като е нарисуван преди 1457 г., което е твърде рано за 3/4 портрет, тъй като този тип изображения се появяват в Северна Италия след 1460 година, а във Флоренция след 1470 година. Той няма нищо общо с нидерладските портрети - липсва съзерцание, липсва интимност, но се вижда близостта до „известните мъже” на същия художник - героична изолация от ежедневието, героично спокойствие. В този образ все още има много идеална абстракция, той не предава съвсем индивидуалността, но идеалът на ренесансовата личност се появява в него изключително цялостно.
<gallery>▼
▲Файл:Medici landolt haus zurich.jpg|([[Андреа дел Кастаньо]]?). Два портрета на членове от фамилия Медичи. Цюрих
Не са останали много портрети от този период и от тях моделите и етапите могат да бъдат установени по-скоро приблизително. В наследството на отделни майстори може да се види придържането към техниките и методите, разработени по-рано, както и желанието да се добави нещо свое, ново в тях. По време на развитието на портрета в [[куатроченто]] се извършват творчески търсения: понякога това са единични експерименти, които не водят до промени, но често водят до промяна в установените норми на композиция и създаване на нови типове, които по-добре отговарят на необходимостта от реалистична характеристика на индивида.
▲Файл:Andrea del castagno, ritratto maschile, washington.jpg|Андреа дел Кастаньо. Мъжки портрет, Вашингтон
</gallery>▼
[[Сиенска школа]] също има портретни изоражения на 3/4 позиция, но в цял ръст.
Line 226 ⟶ 227:
Файл:Claudia Quinta by Neroccio de' Landi.jpg|[[Нерочо де Ланди]] – [[Клавдия Квинта]]
</gallery>
====Пизанело====
[[Файл:Pisanello (?) man, genoa.jpg|мини|ляво|Пизанело (?). Мъжки портрет, Генуа, Палацо Россо.]]
[[Файл:ZikmundodPisanella.jpg|мини|Пизанело. Рисунка с изображение на император Сигизмунд]]
[[Пизанело]] е изразител на отиващите си в миналото идеали на рицарския живот. Той съчета в своите творби приказна фантазия и наблюдение, стилизирана декоративност и натурализъм на детайлите, превръщайки се в последния готически художник и в първия на Ренесанса. Ако в живописта той все още е преходен майстор, то при медалите от 40-те години той вече е безспорен портретен художник на Ренесанса. Първите сведения за него като портретист датират от 1415-22 години, когато той работи по рисуването на залата на Великия съвет в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите във Венеция]]. Но портретите на тези несъхранени стенописи най-вероятно не се различават по стил от тези, създадени от Алтичиеро.и неговите ученици в края на XIV век. Тогава Пизанело работи във Верона през 1420-те („Мадона с яребица“, фреска „Благовещение“ от Сан Фермо) и тези творби показват тясната му връзка с късната готика на Милано и Верона ( Стефано да Верона ). В Павия и Мантуа през тези години, той вече действа като придворен портретист. Пътува много (може би до Флоренция като асистент на [[Джентиле да Фабриано]]) и до Рим (където завършва стенописи след него) и това разширява кръгозора му. В Рим той се запознава с паметниците на древността и вижда портрети на Джентиле и Мазолино.
Завръща се във Верона през 1433 година като зрял майстор с реалистично разбиране за портрета. През този период са създадени негови скици за портретите на император Сигизмунд и обкръжението му (самият портрет на императора е нарисуван от неизвестен бохемски майстор). Мъжкият профилен портрет от Палацо Россо в Генуа е най-вероятно негова работа, макар и в лошо състояние, той запазва общия декоративен ефект на ранните профилни портрети. Неговото авторство не може да бъде признато за неоспоримо, поради което за истинския стил на Пизанело може да се придобие представа само по два портрета на представители на династията Есте.
[[Файл:Pisanello 016.jpg|мини|Пизанело. Портрет на Джиневра д’Эсте]]
[[Файл:Pisanello 011.jpg|ляво|мини|Пизанело. Св Георги и дракона, фрагмент с главата на принцесата]]
Пизанело рисува принцеса Джиневра в профил, с леко завъртане на раменете, като взема композицията от френско-бургундския стил; но не показва, за разлика от него, ръце и вместо неутрален фон дава сложен декоративен пейзажен мотив. Момичето е изобразено като в беседка. Профилът и фонът образуват едно декоративно цяло, картината наподобява решетка. Тясна аналогия с този портрет може да се види в образа на принцесата от „Свети Георги и Дракона“ (1436–38, Св. Анастасия) - светлият профил е рисуван на фона на гъста зеленина, шарката на роклята и облеклото й отразява модела. За тази фреска е запазена скица на женска глава - тя е естествена, но Пизанело я преработва в посока на по-голяма идеализация.
Портретът на [[Леонело д’Есте]] е нарисуван няколко години след образа на сестра му, което личи от еволюцията на уменията на художника - нещо ново се появява във формален и идеологически план. Профилът е подреден в по-„медален“ стил, фонът не е килим, а по-приглушен. В живописния портрет на Леонело могат да се уловят реминисценции на класическия идеал (тълкуван е като образ на [[Цезар]]).
Друг аспект от личността на модела също се вижда в портрета - придворна рицарска култура, изискан лукс, турнири, строг съдебен церемониал (типични черти на феодалното общество). Ферара в своя лукс е оприличена на бургундския двор от „Есента на Средновековието“ и през целия Ренесанс остава основния център на куртуазната култура.
▲<gallery>
файл:National gallery in washington d.c., pisanello, medaglia di giovanni di bisanzio recto.JPG|[[Йоан VIII Палеолог]]
файл:Gianfrancesco I Gonzaga by Pisanello.jpg|[[Джанфранческо I Гонзага]]
файл:CdM, pisanello, medaglia di Filippo Maria Visconti, r.JPG|[[Филипо Мария Висконти]]
файл:Niccolò Piccinino.png|Николо Пичинино
▲</gallery>
Пизанело рисува този портрет, когато вече има значителен опит в изкуството на медалното изкуство, и този нов дух на класическа героизираната интерпретация на личността (която постепенно се появява в ранните медали) сега е отразена в живописния портрет. Този остарял идеал ще лежи в основата на целия стил на медалите на Пизанело от 1440-те. От момента, в който той излива първия си медал (в чест на император Йоан VIII Палеолог) през 1438 година, пътищата на развитието на живописния и медален портрет в неговото творчество тясно се преплитат.
==== Нови моменти в портрета през ХV век ====
| |||