Разлика между версии на „Пизанело“

→‎Живопис: допълнение
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
(→‎Живопис: допълнение)
 
<gallery class="center">
Imageфайл: 08-09-2006 Pisanello 1395c 1455 Madonna della quaglia - Photo Paolo Villa - Castelvecchio Verona - Pentax K10D SMC - Pentax-FA 35mm F2 - 08-09-2006.jpg|''„Мадоната с яребицата“'', около 1420 г.
Imageфайл: Pisanello 001.jpg|''„Патица“'', 1430-1440 г., [[акварел]]
Imageфайл: Saint George and the princess by Pisanello - Pellegrini Chapel - Sant'Anastasia - Verona 2016 and corrections (perspective, lights, definition by Paolo Villa 2019).jpg|Фреската ''„Легендата за Свети Георги“'', църквата „Света Анастасия“, Верона, 1433-1438 г.
</gallery>
Image: Pisanello 015.jpg|''"Портрет на [[Леонело д’Есте]]"'', около 1441 г.
 
</gallery>
[[Файл:Pisanello (?) man, genoa.jpg|мини|ляво|Пизанело (?). Мъжки портрет, Генуа, Палацо Россо.]]
[[Файл:ZikmundodPisanella.jpg|мини|Пизанело. Рисунка с изображение на император Сигизмунд]]
[[Пизанело]] е изразител на отиващите си в миналото идеали на рицарския живот. Той съчета в своите творби приказна фантазия и наблюдение, стилизирана декоративност и натурализъм на детайлите, превръщайки се в последния готически художник и в първия на Ренесанса. Ако в живописта той все още е преходен майстор, то при медалите от 40-те години той вече е безспорен портретен художник на Ренесанса. Първите сведения за него като портретист датират от 1415-22 години, когато той работи по рисуването на залата на Великия съвет в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите във Венеция]]. Но портретите на тези несъхранени стенописи най-вероятно не се различават по стил от тези, създадени от Алтичиеро.и неговите ученици в края на XIV век. Тогава Пизанело работи във Верона през 1420-те („Мадона с яребица“, фреска „Благовещение“ от Сан Фермо) и тези творби показват тясната му връзка с късната готика на Милано и Верона ( Стефано да Верона ). В Павия и Мантуа през тези години, той вече действа като придворен портретист. Пътува много (може би до Флоренция като асистент на [[Джентиле да Фабриано]]) и до Рим (където завършва стенописи след него) и това разширява кръгозора му. В Рим той се запознава с паметниците на древността и вижда портрети на Джентиле и Мазолино.
 
Завръща се във Верона през 1433 година като зрял майстор с реалистично разбиране за портрета. През този период са създадени негови скици за портретите на император Сигизмунд и обкръжението му (самият портрет на императора е нарисуван от неизвестен бохемски майстор). Мъжкият профилен портрет от Палацо Россо в Генуа е най-вероятно негова работа, макар и в лошо състояние, той запазва общия декоративен ефект на ранните профилни портрети. Неговото авторство не може да бъде признато за неоспоримо, поради което за истинския стил на Пизанело може да се придобие представа само по два портрета на представители на династията Есте.
[[Файл:Pisanello 016.jpg|мини|Пизанело. Портрет на Джиневра д’Эсте]]
[[Файл:Pisanello 011.jpg|ляво|мини|Пизанело. Св Георги и дракона, фрагмент с главата на принцесата]]
Пизанело рисува принцеса Джиневра в профил, с леко завъртане на раменете, като взема композицията от френско-бургундския стил; но не показва, за разлика от него, ръце и вместо неутрален фон дава сложен декоративен пейзажен мотив. Момичето е изобразено като в беседка. Профилът и фонът образуват едно декоративно цяло, картината наподобява решетка. Тясна аналогия с този портрет може да се види в образа на принцесата от „Свети Георги и Дракона“ (1436–38, Св. Анастасия) - светлият профил е рисуван на фона на гъста зеленина, шарката на роклята и облеклото й отразява модела. За тази фреска е запазена скица на женска глава - тя е естествена, но Пизанело я преработва в посока на по-голяма идеализация.
Image[[файл: Pisanello 015.jpg|мини|''"Портрет на [[Леонело д’Есте]]"'', около 1441 г. |]]
Портретът на [[Леонело д’Есте]] е нарисуван няколко години след образа на сестра му, което личи от еволюцията на уменията на художника - нещо ново се появява във формален и идеологически план. Профилът е подреден в по-„медален“ стил, фонът не е килим, а по-приглушен. В живописния портрет на Леонело могат да се уловят реминисценции на класическия идеал (тълкуван е като образ на [[Цезар]]).
 
Друг аспект от личността на модела също се вижда в портрета - придворна рицарска култура, изискан лукс, турнири, строг съдебен церемониал (типични черти на феодалното общество). Ферара в своя лукс е оприличена на бургундския двор от „Есента на Средновековието“ и през целия Ренесанс остава основния център на куртуазната култура.
 
Пизанело рисува този портрет, когато вече има значителен опит в изкуството на медалното изкуство, и този нов дух на класическа героизираната интерпретация на личността (която постепенно се появява в ранните медали) сега е отразена в живописния портрет. Този остарял идеал ще лежи в основата на целия стил на медалите на Пизанело от 1440-те. От момента, в който той излива първия си медал (в чест на император Йоан VIII Палеолог) през 1438 година, пътищата на развитието на живописния и медален портрет в неговото творчество тясно се преплитат.
 
== Медали ==