Икосаедър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
ref |
||
Ред 26:
като φ означава стойността на [[златно сечение|златното сечение]], т.е. (1+√5)/2, а дължината на ръбовете е приета за 2.
== История ==▼
Традиционно откритието или изобретяването на икосаедъра се приписва на древногръцкия математик Теетет. Основание за това дава първото пояснение (схолия) към кн. 13 на 'Елементи'. Автентичността на текста в това място обаче подлежи на съмнение<ref>Евклид, ''Елементи'', София: Наука и Изкуство, 1972</ref>. Спекулира се дали по-рано икосаедърът не е бил известен в древен Египет. За разлика от додекаедъра, който се разпознава в минерални образувания, икосаедърът не е имал естествен първообраз. Вируси и микроорганизми имат икосаедрична (или [[псевдоикосаедър|псевдоикосаедрична]]) форма, също както атомни клъстери на елемента бор, но те са ненаблюдаеми с невъоръжено око.▼
== Звездовидни икосаедри<ref>H. S. M. Coxeter, Patrick du Val, H.T. Flather, J.F. Petrie (1938) ''The Fifty-nine Icosahedra'', University of Toronto studies, mathematical series 6: 1–26. </ref> ==
[[Файл:Icosahedron stellation diagram center.png|мини|Тринадесет стелации на икосаедъра]]
* [[малък триамбичен икосаедър]] (1)
Line 38 ⟶ 39:
* [[голям икосаедър]] (45)
* [[бодлостен]] (58)
▲== История ==
▲Традиционно откритието или изобретяването на икосаедъра се приписва на древногръцкия математик Теетет. Основание за това дава първото пояснение (схолия) към кн. 13 на 'Елементи'. Автентичността на текста в това място обаче подлежи на съмнение<ref>Евклид, ''Елементи'', София: Наука и Изкуство, 1972</ref>. Спекулира се дали по-рано икосаедърът не е бил известен в древен Египет. За разлика от додекаедъра, който се разпознава в минерални образувания, икосаедърът не е имал естествен първообраз. Вируси и микроорганизми имат икосаедрична (или [[псевдоикосаедър|псевдоикосаедрична]]) форма, също както атомни клъстери на елемента бор, но те са ненаблюдаеми с невъоръжено око.
== Източници ==
| |||