Пизанело: Разлика между версии

През [[1425]]- – [[1426]] г. Пизанело прави живописната декорация на надгробния паметник на Николо Бренцони в църквата „Сан Фермо“, Верона. Не са съхранени други творби от този му период. Тъй като често посещава [[Мантуа]], предполага се, че работи тук.

Към [[1427]]- – [[1430]] г. художникът пристига в [[Рим]]. Според [[Джорджо Вазари]] той е поканен от [[папа]] [[Мартин V]] и става тук ученик на [[Андреа дел Кастаньо]]. Тъй като последният е роден в 1423 г. съвременните изследователи се съмняват в истинността на тези твърдения. В Рим Пизанело довършва стенописите в [[базилика]]та „Сан Джовани ин Латерано“, започнати от Джентиле да Фабриано, който умира през 1427 г. Цикълът фрески от житието на Йоан Кръстител е завършен през [[1432]] г., но през [[17 век]] е напълно унищожен.

От [[1446]]- – [[1447]] г. Пизанело отново работи за фамилията [[Гонзага]] в Мантуа. Тук той изпълнява последния си цикъл фрески, посветен на легендите за [[рицар]]ите на [[крал Артур]]. По неизвестни причини стенописите остават недовършени. За Гонзага Пизанело създава и серия от медали. Работи също за владетелите на Ферара, [[Чезена]] и [[Римини]]. Повечето от картините, създадени за тях, не са запазени.

файл: Pisanello 001.jpg|''„Патица“'', 1430- – 1440 г., [[акварел]]

файл: Saint George and the princess by Pisanello - Pellegrini Chapel - Sant'Anastasia - Verona 2016 and corrections (perspective, lights, definition by Paolo Villa 2019).jpg|Фреската ''„Легендата за Свети Георги“'', църквата „Света Анастасия“, Верона, 1433- – 1438 г.

[[Пизанело]] е изразител на отиващите си в миналото идеали на рицарския живот. Той съчета в своите творби приказна фантазия и наблюдение, стилизирана декоративност и натурализъм на детайлите, превръщайки се в последния готически художник и в първия на Ренесанса. Ако в живописта той все още е преходен майстор, то при медалите от 40-те години той вече е безспорен портретен художник на Ренесанса. Първите сведения за него като портретист датират от 1415- – 22 години, когато той работи по рисуването на залата на Великия съвет в [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите във Венеция]]. Но портретите на тези несъхранени стенописи най-вероятно не се различават по стил от тези, създадени от Алтичиеро.и неговите ученици в края на XIV век. Тогава Пизанело работи във Верона през 1420-те („Мадона с яребица“, фреска „Благовещение“ от Сан Фермо) и тези творби показват тясната му връзка с късната готика на Милано и Верона ( Стефано да Верона ). В Павия и Мантуа през тези години, той вече действа като придворен портретист. Пътува много (може би до Флоренция като асистент на [[Джентиле да Фабриано]]) и до Рим (където завършва стенописи след него) и това разширява кръгозора му. В Рим той се запознава с паметниците на древността и вижда портрети на Джентиле и Мазолино.

Пизанело рисува принцеса Джиневра в профил, с леко завъртане на раменете, като взема композицията от френско-бургундския стил; но не показва, за разлика от него, ръце и вместо неутрален фон дава сложен декоративен пейзажен мотив. Момичето е изобразено като в беседка. Профилът и фонът образуват едно декоративно цяло, картината наподобява решетка. Тясна аналогия с този портрет може да се види в образа на принцесата от „Свети Георги и Дракона“ (1436–381436 – 38, Св. Анастасия) - – светлият профил е рисуван на фона на гъста зеленина, шарката на роклята и облеклото йѝ отразява модела. За тази фреска е запазена скица на женска глава - – тя е естествена, но Пизанело я преработва в посока на по-голяма идеализация.

[[файл: Pisanello 015.jpg|мини|''"Портрет„Портрет на [[Леонело д’Есте]]"''“, около 1441 г.|]]

Портретът на [[Леонело д’Есте]] е нарисуван няколко години след образа на сестра му, което личи от еволюцията на уменията на художника - – нещо ново се появява във формален и идеологически план. Профилът е подреден в по-„медален“ стил, фонът не е килим, а по-приглушен. В живописния портрет на Леонело могат да се уловят реминисценции на класическия идеал (тълкуван е като образ на [[Цезар]]).

Друг аспект от личността на модела също се вижда в портрета - – придворна рицарска култура, изискан лукс, турнири, строг съдебен церемониал (типични черти на феодалното общество). Ферара в своя лукс е оприличена на бургундския двор от „Есента на Средновековието“ и през целия Ренесанс остава основния център на куртуазната култура.

Image: National gallery in washington d.c., pisanello, medaglia di cecilia gonzaga recto.JPG|Чечилиа Гонзага

* {{икона|ru}} [http://painting.narod.ru/39.html „Жизнеописание Джентиле да Фабиано и Витторе Пизанелло“ - – Джорджо Вазари]