Британска окупация на Египет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премахвам текст с американско колежанско "звучене" и връщам към научния британски вариант, вероятно защото в UK знаят по-добре за темата?
Етикети: Ръчна отмяна Отменени
м Премахнати редакции на Alexd (б.), към версия на Ket
Етикети: Отмяна Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 1:
{{История на Египет}}
'''ИсториятаБританската окупация на Египет под британско управление''' продължава от 1882 г., когато страната е окупирана от британски военнивойски по време на [[англо-египетска война|англо-египетската война]], до 1956до г.,средата когатона последните британски сили се оттеглят в съответствие с англо50-египетскототе споразумениегодини отна 1954XX г. след [[Суецка криза|Суецката криза]]век. Първият период на британско управление (1882 – 1914 г.) често се нарича „неявен протекторат“ (на английски ''{{lang|en|veiled protectorate'' -}} – забулен, прикрит протекторат). ПрезДо това[[Първата времесветовна египетскиятвойна]] [[хедивЕялет Египет|Египет]]ат остава автономна провинция на [[Османска империя|Османската империя]], аи британската окупация няма никакво правно основание, а представлява ''де факто'' [[протекторат]], при който британският дипломатгубернатор управлява с помощта на английски администратори, които имат опит в [[Индия]]. По тази причина Египет не ставасе превръща в част от [[Британската империя]], а все пак е отделна държава. При встъпването на Османската империя във войната Великобритания официално обявява Египет за протекторат през ноември 1914 г. Страната отначало е султанат, а по-късно кралство и след края на войната получава независимост през февруари 1922 г. Въпреки това британската окупация на Египет продължава, макар с [[Англо-египетски договор|англо-египетския договор]] от 1936 г. отношенията да се нормализират. Великобритания получава правото да поддържа свои войски за защита на Суецкия канал. Британците играят голяма роля и в обучението на египетската армия. По време на [[Втората световна война]] (1939 – 45) Египет за дълго остава неутрален, но поради британското присъствие става обект на атаки от страна на италианците в Либия. След войната египтяните правят неуспешни опити за преразглеждане на договора, докато през октомври 1951 г. едно антибритански настроено правителство го отменя изцяло. След [[Юлска революция в Египет|революцията през 1952 г.]]. британците се съгласяват да изтеглят войските си и това става факт през юни 1956 г., след което избухва [[Суецката криза]].
 
== Египетски султанат (1914 – 22) ==
== Формален протекторат (1914–22)==
На 5 ноември 1914<ref>{{cite book|last=Jankowski|first=James|title=Egypt, A Short History|page=111}}</ref> Египет е официално обявен за британски [[протекторат]] като ответна реакция на Великобритания на решението на Османската империя да влезе в [[Първата световна война]] на страната на [[Централните сили]].
 
С тази промяна държавата става султанат Египет, начело със [[султан]], за да се подчертае прекъсването на положението на сюзеренитет с Османската империя. Хедивът Абас II е свален и първи [[Египетски султанат|султан на Египет]] става неговият чичо Хюсеин Камил, син на Исмаил паша<ref>Panayiotis J. Vatikiotis, ''The history of modern Egypt: from Muhammad Ali to Mubarak'' (1991).</ref>. По време на войната британците всячески използват Египет: изкупуват памук на безценица, реквизират фураж, мобилизират стотици хиляди египтяни в помощни военни части, използват страната като гарнизон за британски и австралийски части. Държавата от 1914 просъществува до официалното провъзгласяване на независимост през 1922 г..
През 1914, като резултат на декларацията на война с Османската империя, от която Египет е формално част, Британия обявява Протекторат над Египет и управляващият хедив е свален и неговият наследник Хюсеин Камил е обявен за независим [[Египетски султанат|султан на Египет]] през декември 1914. <ref>Panayiotis J. Vatikiotis, ''The history of modern Egypt: from Muhammad Ali to Mubarak'' (1991).</ref>
[[File:Egyptian and British soldiers during the 1919 riots.jpg|thumb|left|Египетски и британски войници стоящи редом по време на [[Египетска революция (1919)|бунтовете бунтувеот 1919]]]]
След приключването на войната Саад Заглул и партията му застават начело на националистите и постигат мнозинство в Законодателното събрание. Специална делегация поставя пред британския губернатор искане за независимост, в резултат на което водачите и са хвърлени в затвора. На 8 март 1919 те са изпратени на заточение в [[Малта]], което запалва искрата на истинска революция. Нейният основен инструмент е гражданското неподчинение на британската окупация. Център на събитията са Кайро и Александрия, където стачкуват студенти и юристи. Спират пощата и телеграфът, трамвайното и железопътното движение. В крайна сметка на 22 февруари 1922 г. Великобритания прокламира едностранно независимостта на Египет, а през 1923 г. е приета нова конституция.<ref>{{cite book|last=Jankowski|first=James|title=Egypt, A Short History|page=112}}</ref>, с което формата на управление е променена и управляващият в това време султан [[Фуад I]] (брат на Хюсеин Камил) става първият съвременен крал на Египет.
 
== Кралство Египет (1922 – 1953) ==
Делегационна група присъства на Парижката мирна конференция от 19191 с искането за независимост на Египет. Когато групата е депортирана в [[Малта]], възниква въстание в Египет.
Въпреки обявената независимост британската окупация на Египет продължава в съответствие с няколко резервни клаузи в декларацията за независимост.
 
Ситуацията се нормализира с [[Англо-египетски договор|англо-египетския договор от 1936 г.]], който дава право на Великобритания да поддържа военни части в Египет с цел защита на [[Суецки канал|Суецкия канал]], важна връзка с [[Британска Индия]]. Великобритания също продължава да контролира обучението на египетската армия. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939 – 45) Египет е атакуван от [[италианска Либия]] заради британското присъствие там, въпреки че самият Египет остава неутрален до края на войната. След войната Египет се стреми безуспешно да промени договора, нодокато през октомври 1951 г. той е отменен изцяло от анти-британски настроенонастроеното египетско правителство. След [[Юлска революция в Египет|преврата]] от [[Юлска революция в Египет|1952 г.]] британците се съгласяват да изтеглят войските си и го приключват до юни 1956 г. Великобритания започва [[Суецка криза|война]] срещу Египет заради Суецкия канал в края на 1956 г., но не получава достатъчна международна подкрепа и е принудена да отстъпи.
Тази форма на управление не продължава дълго и е прекратена едностранно от Великобритания с декларация за независимост на Египет на 28 февруари 1922 г. Малко след това султан [[Фуад I|Фуад I се]] обявява за [[Кралство Египет|крал на Египет]], но британската окупация продължава в съответствие с няколко резервни клаузи в декларацията за независимост.
 
== Република Египет ==
Ситуацията се нормализира с [[Англо-египетски договор|англо-египетския договор от 1936 г.]], който дава право на Великобритания да поддържа военни части в Египет с цел защита на [[Суецки канал|Суецкия канал]], важна връзка с [[Британска Индия]]. Великобритания също продължава да контролира обучението на египетската армия. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939 – 45) Египет е атакуван от [[италианска Либия]] заради британското присъствие там, въпреки че самият Египет остава неутрален до края на войната. След войната Египет се стреми да промени договора, но през октомври 1951 г. той е отменен изцяло от анти-британски настроено египетско правителство. След [[Юлска революция в Египет|преврата]] от [[Юлска революция в Египет|1952 г.]] британците се съгласяват да изтеглят войските си и го приключват до юни 1956 г. Великобритания започва [[Суецка криза|война]] срещу Египет заради Суецкия канал в края на 1956 г., но не получава достатъчна международна подкрепа и е принудена да отстъпи.
След [[Юлска революция в Египет|Юлската революция в Египет]] през юли 1952 г. британците се съгласяват да изтеглят войските си и приключват изтеглянето до юни 1956 г.
 
На 26 юли 1956 г. в [[Александрия]] президентът [[Гамал Абдел Насер|Насер]] публично обявява, че е приет ''Декрет за национализиране на Суецката компания''. Този декрет се приема отрицателно от всички западни държави и най-вече от Великобритания и Франция, които възприемат национализацията като произвол от страна на египетското правителство и удар върху техните империалистически интереси в района на Близкия и Среден Изток – започва [[Суецката криза]].
 
Между юли и октомври се водят дипломатически преговори, провеждат се конференции, но и се води тайна военна подготовка. Вторият етап на кризата обхваща времето от 30 октомври до 7 ноември, през който Израел, Франция и Великобритания извършват военни атаки срещу Египет. На 5 ноември 1956 г. правителството на [[СССР]] заплашва да се намеси на страната на Египет и изпраща предупредителна нота до Великобритания и Франция. Приета е резолюция на ООН за мирно уреждане на конфликта и изтегляне на чуждите войски от Египет. Мироопазващите сили на ООН се настаняват от в района на канала и довеждат до стабилизация на района до изработването на трайно съглашение
 
== Източници ==
[[File:Egyptian and British soldiers during the 1919 riots.jpg|thumb|left|Египетски и британски войници стоящи по време на 1919 бунтуве]]
{{Reflist}}