Френски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
NatBul2 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 19:
| iso639-3 = fra
| карта = Map-Francophone World.png
| карта-описание = Френски език по света: в тъмно синьотъмносиньо – със статут на официален език или ''де факто'' е официален език; в синьо – език на администрацията; в светло синьосветлосиньо – език на културата; зелено – френскоезични общности
| wiki = fr
}}
Ред 53:
=== Америка ===
{{раздел-мъниче}}
 
Един от двата официални езици в [[Канада]], заедно с английския. Френският език е единствен официален език в канадската провинция [[Квебек]].
 
=== Африка ===
{{раздел-мъниче}}
ФренскияФренският е официален език в [[Мали]], [[Мавритания]] и [[Гвинея]].
 
Френския е официален език в [[Мали]], [[Мавритания]] и [[Гвинея]]
 
=== Азия ===
Line 70 ⟶ 68:
== История ==
{{Основна|История на френския език}}
Френският е романски език, който се е развил от [[гало-романски езици|гало-романските]] диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от [[3 век]] насам в Западна Европа нахлуват [[германи|германски племена]] и някои от тях се установяват в [[Галия]]. За историята на френския език най-важни са [[франки]]те, [[алемани]]те, [[бургунди]]те и [[вестготи]]те. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия [[латински език]] в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици – дали те са само 400 или 2 % от днешния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото, или са военни термини. Името на самия език ''français'' идва от германското ''Frank'' (свободен човек).
 
Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са ''langue d'oïl'' и ''langue d'oc'' ([[окситански език]]), в третата е ''franco-provençal'' ([[франко-провансалски език]]), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на ''langue d'oïl'' – езиците, които използват ''oïl'' (в съвременния френски ''oui'') за „да“. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от ''langue d'oïl'', разпространен в района на [[Париж]], или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички ''langues d'oïl''. ''Оïl'' произлиза от латинското ''hoc ille'' („това е“). ''Langue d'oc'' – езиците, които използват ''oc'' за „да“, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.
Line 286 ⟶ 284:
 
=== Глаголи ===
Глаголите във френския книжовен език се спрягат по следните признаци: [[наклонение]] (изявително, повелително, подчинително, условно, неопределително, причастия и [[отглаголно съществително]]); [[Време (граматика)|време]] (сегашно, минало, бъдеще, като не всички времена могат да се съчетават с всички наклонения<ref>Например, повелителното наклонение няма разграничение по време.</ref>); [[Вид (граматика)|вид]] (свършен и несвършен); [[залог]] (деятелен, старадателен и възвратен); [[Род (граматика)|род]] (мъжки и женски); [[число]] (единствено и множествено).
 
Могат да се обособят три спрежения, като при първото и второто коренът на глагола е един, а спрягането става чрез добавяне на наставки, които в много голяма степен запазват постоянство, докато при третото спрежение коренът на глагола търпи промени преди да приеме наставките. Например, при глаголите ''parler'' и ''finir'' е лесно да се обособи коренът – съответно ''parl-'' и ''fin-''. Но при ''boire'' коренът приема следните форми: ''boi-'', ''boiv-'', ''bu-'' и ''buv-''.
Line 377 ⟶ 375:
Глаголите мога да получават повелително наклонение само във връзка с 2 л. ед.ч., 1 и 2 л. мн.ч.
 
За 2 л. ед.ч. това е формата в сегашното изявително наклонение без ''s'' накрая: например, ''mange'' – ''„яж“'' (ти), а за мн.ч. формите напълно съвпадат: ''mangeons'' – ''„да ядем, нека ядем“'', и ''mangez'' – ''„яжте“'' (вие).
 
Съществуват и глаголи, които не се придържат към горното правило, и извеждат повелителните си форми от подчинителното наклонение. Такъв е глаголът ''être'', чиито форми са съответно ''sois'', ''soyez'' и ''soyons''.
 
==== Подчинително наклонение (''subjonctif'') ====
Line 427 ⟶ 425:
; ''Данни''
* {{икона|en}} [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=FRN Френският език на Ethnologue]
* {{икона|fr}} [http://dictionaric.com/dictionary/french/bulgarian dictionaric.com Безплатен речник Френски Български Френски, Авторавтор Patrick René Henri Jouannès]
 
{{Официални езици на ЕС}}