Крал Лир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
| значение =
}}
'''„Крал Лир“''' ({{lang|en|King Lear}}) е смятана за една от най-великите трагедии на [[Уилям Шекспир]]. Приема се, че е написана през [[1605]] г. и се основава на [[легенда]]та за
Произведението изобразява постепенното навлизане на едноименния герой в света на [[лудост]]та, след като е взел решение да разпредели [[кралство]]то си между две от трите си дъщери, спрямо тяхното ласкателство към него. Това му действие довежда до трагични последствия за всички.
Ред 25:
Първия препис на пиесата, първоначално изготвена през [[1605]] или [[1606]] г. с първото си представяне на деня на св. Стефан, бил публикация от [[1608]] г.; с несигурен произход, в който пиесата е отбелязана като [[история]]. Това може да е чернова или да отразява първоначалния текст. Трагедията на крал Лир, по театрална преработка, била включена към Първото фолио <ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/685198-shekspir news.bnt.bg]</ref> от [[1623]] г. Съвременните редактори обикновено обединяват двете, въпреки че някои настояват, че всяка версия има своя собствена индивидуална цялост, която трябва да бъде запазена.
След [[Реставрация (Англия)|Реставрацията]] <ref>[https://abritvs.com/реставрацията/ abritvs.com]</ref> в [[Англия]], пиесата била представяна с щастлив, нетрагичен край за публиката, която не харесвала мрачния и депресиращ тон, но от [[19 век]] оригиналната версия на
== [[Сюжет]] ==
Ред 33:
== Място на действието ==
Действието се развива в [[
В първо действие сцената започва в двора на краля. Повечето от събитията във второ, трето и началото на четвъртото действие се редуват между замъка на граф Глостър и бурната нощ в пустошта. От втората част на четвъртото действие, събитията започват да се развиват край
== Действащи лица ==
Ред 42:
* Регана – втората дъщеря на Лир
* Корделия – най-малката дъщеря на Лир
* Френският крал – кандидат за ръката на Корделия, по-късно и неин
* Бургундският княз –
* Корнуолският княз – съпруг на Регана
* Олбанският княз – съпруг на Гонерила
Ред 64:
=== Първо действие ===
[[Файл:Edwin Austin Abbey King Lear, Act I, Scene I The Metropolitan Museum of Art.jpg|мини|404x404пкс|Едуин Остин Аби <ref>[http://www.shakespeare-online.com/plays/kinglear/kinglearps.html The Tragedy of King Lear: Plot Summary]</ref>, „Крал Лир“, Първо действие, първа сцена, [[Музей на изкуството „Метрополитън“]]]]
Крал Лир от [[Британия (римска провинция)|Британия]], възрастен и желаещ да се оттегли от отговорностите си към [[монархия]]та, решава да разпредели земите си между трите си дъщери – Гонерила, Регана и Корделия. Обявява, че ще даде най-голямата част на онази, която го обича най-много.{{цитат|''коя от вас<br>най-много ни обича, та да пръснем<br>там свойта щедрост, дето тя най-много<br>заслужена е!''<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 487</ref>||1}}
Най-голямата – Гонерила, говори първа:
{{цитат|''Обичам ви аз, сър, над туй, което<br>със слово се изказва! Вий за мен сте<br>по-драг от свобода, светлик, простор,<br>по-скъп от всичко ценно или рядко,<br>по-мил от цял живот във Божа милост!<br>Дете не е облъхвало баща си<br>със обич като мойта и пред нея<br>речта е бедна, говорът – безсилен!<br>Така обичам ви и тези думи<br>все пак не казват колко ви обичам!''<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 487</ref>||1}}
Трогнат от нейното ласкателство, Лир ѝ дава нейния дял. След това присъжда на Регана нейния дял, след думите ѝ:
{{цитат|''От същия метал съм аз, от който<br>излязла е сестра ми, и ценя се<br>наравно с нея. Нейните слова<br>изказват същината и на мойта<br>любов към вас, пропускайки, че аз<br>противница съм, сър, на всички други<br>най-тънки радости на сетивата<br>и щастие единствено изпитвам<br>в това да ви обичам, ваша милост!''<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 488</ref>||1}}
[[Файл:Крал Лир.jpg|мини|„Отричането от Корделия“ <ref>[http://www.shakespeare-online.com/plays/kinglear/kinglearps.html The Tragedy of King Lear: Plot Summary]</ref>]]
Когато идва редът на най-малката и любима дъщеря, Корделия, тя отначало отказва да говори:„''Нищо, милорд''.“ и тогава заявява, че нищо не може да се сравни с нейната [[любов]], нито има думи, подходящи да я изразят.
Ред 92:
''да встъпя в брак, за да обичам само''
''родителя си!''|}}<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 489</ref>
Тя отговаря честно и прямо, което вбесява Лир. В своя гняв той лишава от [[наследство]] Корделия и разделя нейния дял между сестрите ѝ. [[Граф]]ът на Глостър и графът на Кент наблюдавали тази сцена. Разделяйки земите си между Гонерила и Регана, Лир разделя земите си на равни части между благородниците – Обланския княз (съпругът на Гонерила) и Корнуилския княз (съпруга на Регана). Кент възразява срещу несправедливото отношение на Лир спрямо Корделия, вбесен от протестите на Кент, Лир го прогонва от своята страна. Тогава Лир призовава княза на [[Бургундия]] и краля на [[Франция]], и двамата предлагали преди [[брак]] на Корделия. Разбирайки за нейното обезнаследяване, княза на Бургундия оттегля своето предложение, но кралят на Франция, впечатлен от нейната честност пожелава тя да му стане жена, въпреки че е лишена от бащиното наследство. Кралят на Франция е потресен от решението на Лир, защото до този момент бащата е ценял високо Корделия и я е облагодетелствал. През това време Глостър е представил своя незаконен син Едмънд на Кент. Лир обявява, че ще живее заедно с Гонерила и Регана и техните съпрузи, като ще стои при всяка по месец. Той си запазва свитата от сто рицари, за да подкрепя дъщерите си. Гонерила и Регана говорят тайно как техните обяснения в любов били фалшиви и че намират Лир за един глупав старец.
Ред 103:
''Чудовище, аз няма да ти преча!''
''Бог дал ми е и друга дъщеря!''|}}<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 517</ref>
Шутът упреква Лир за неговата [[глупост]] да даде всичко на Регана и Гонерила и предвижда, че Регана ще се отнесе също толкова зле с него: ''„Ще видиш, че другата ти дъщеря ще се отнесе към теб по същия начин, защото, макар тя да прилича по вид на тази, колкото киселицата прилича на сладката ябълка, аз си знам, каквото си знам.“'' <ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 487</ref>
=== Второ действие ===
Ред 114:
Кратката трета сцена показва, че Едгар бяга в гората. Той решава да се предпази се представи за Том без дом, и да се преструва на луд.
{{цитат|''Като „Том без дом“<br>все пак си нещо; като Едгар – нищо!''<ref> Шекспир. У. Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 539</ref>||1}}
Четвъртата сцена връща действието обратно в замъка Глостър. Лир пристига и намира граф Кент заключен. Той е ужасен, че е арестуван от дъщеря му. Кент описва обстоятелствата, при които е арестуван, а Лир иска да се изправи срещу дъщеря си. Той призовава Глостър да призове и Регана. Тя отказва да приеме баща си. Лир е разярен, но безсилен. Гонерила пристига и подкрепя доводите на сестра си срещу него. Лир се оставя изцяло на гнева си. Той се втурва навън в [[буря]]та, придружен от Шута. По-късно Кент го последва, за да го защити. Глостър протестира срещу лошото отношение към Лир. Единствената компания на Лир остават Кент и Шута. Скитайки се в пустошта след бурята, Едгар, в образа на лудия Том, среща [[Лир]]. Докато Едгар бърбори безсмислици, Лир се отрича от дъщерите си. Кент им намира подслон.
Ред 225:
* групата на Едмънд (Едмънд, Корнуолският княз, Гонерила, Регана), близка до гледна точка, по-късно формулирана [[Томас Хобс]].
Освен двете мнения за [[природа]]та, „Лир“ съдържа два възгледа за [[разум]]а, изтъкнати в речите на Глостър и Едмънд за астрологията. Глостър: {{цитат|''Тези затъмнения на слънцето и на луната напоследък не ни предвещават нищо добро! Както и да умуват върху тях природните науки, природата ни страда от зловредните им влияния.''|}}<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 502</ref>
Едмънд:
{{цитат| ''Природо, ти си моята богиня —''
''на твоите закони аз ще служа! ''|}} <ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 499</ref>
Рационалността от страна на Едмънд е тази, към която съвременната публика се идентифицира по-лесно. Но тя носи такъв изявен [[рационализъм]] в абсолютни противоположности, че се превръща в [[лудост]] – „'''лудост в здравия разум'''“ на Лир – {{цитат|''Здрав разум никога не би накичил тъй своя притежател!''|}}<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 600</ref> и това на Шута „'''мъдрост в глупостта'''“. Това предателство на разума се крие зад по-късния акцент на пиесата върху чувствата.
Двете „природи“ и двата „[[разум]]а“ предполагат две общества. Едмън е „новият човек“, част от епохата на надпреварата, подозренията, славата, в контраст със старото общество, което се е западнало още от [[Средните векове]], със своята вяра в сътрудничеството, разумно порядъчността и уважение към цялото като нещо по-велико от отделната част.
Ред 240:
'' не любов, щом смесена е с разни''
''съоръжения на нея чужди.''|}}<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 495</ref>,
* в молитвите на Лир
Ред 249:
''безумието! Трябва да се пазя''!
''Ни дума вече!'' |}}<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 567</ref>
Глостър:
{{цитат|''Това е болестта''
''на времето ни: луди водят слепи''|}}<ref>Шекспир. У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с. 583</ref>
* в образа на Корделия.
Ред 278:
В първото издание на „Детски и домашни приказки“ от [[Братя Грим]], притурка към приказка номер 71 – „Принцеса Миша-кожа“ <ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=247&elementID=826653233§ionID=5 www.znam.bg]</ref> ({{lang|de|Prinzessin Mäusehaut}}) се добавя забележката „''както бащата тук, Крал Лир пита неговите дъщери''“. ({{lang|de|wie der Vater hier, so fragt König Lear seine Töchter}}).
==
===
[[Файл:LearTate.jpg|мини|260п|''Историята на Крал Лир,'' ''(адаптация на Шекспирова трагедия от Нахум Тейт''), ''1681''<ref>[http://andromeda.rutgers.edu/~jlynch/Texts/tatelear.html andromeda.rutgers.edu]</ref>]]
[[Шекспир]] е написал ролята на Лир за главния трагически [[актьор]] в неговата трупа – [[Ричард Бърбадж]]. [[Шекспир]] е пишел за все по-възрастни герои с развитието на техните кариери. Смята се също така, че ролята на Шута е била написана или за шута на трупата, [[Робърт Армин]], или за едно от момчетата в групата, дубльор за Корделия. Само едно особено представление е известно за времето [[Шекспир]] – пред двора на [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] в [[Уайтхол]] на 26 декември [[1606]] г. Оригиналните представления би трябвало да бъдат провеждани в „''Глобус''“ ([[''Globe Theater'']]), където е нямало [[декор]]и в съвременен стил и героите са изразявали ролите си визуално с реплики и [[костюм]]и: костюмът на Лир например би се променил в хода на [[пиеса]]та, тъй като състоянието му запада – започвайки с корона и разкошни дрехи; после като ловец; беснеещ в [[буря]]та; и накрая, коронован с цветя в пародиен разрез с оригиналния му статут.
Ред 290:
Други промени включват даването на Корделия довереник на име Ейрант, привеждайки [[пиеса]]та по-близо до съвременната идея за [[справедливост]], и добавяне на любовни сцени между Едъмъд поотделно и с Регана, и с Гонерила. Има сцена, в която Едгар спасява Корделия от Едмънд, опитващ се да я отвлече и изнасили, и [[сцена]], в която облича мъжки панталони, които биха разкрили глезените на [[актриса]]та. [[Пиеса]]та приключва с празнуване на „''благословеното кралско възкачване на трона''“ – очевидна препратка към [[Чарлс IІ]].<ref>[https://discovery.nationalarchives.gov.uk/details/c/F38029 discovery.nationalarchives.gov.uk]</ref>
=== XVIII
[[Файл:King Lear mourns Cordelia's death.jpg|мини|290п|''Крал Лир оплаква смъртта на Корделия, 1786 – 1788, Джеймс Бари''<ref>[https://artuk.org/discover/artworks/search/actor:barry-james-17411806 artuk.org]</ref>]]
В ранния [[18 век]] някои писатели започнали да възразяват срещу това „прекоронясване“ в адаптациите на [[Шекспир]]. Например в „The Spectator“ <ref>[https://archive.org/details/cu31924091319503 archive.org]</ref> на 16 април [[1711]] [[Джоузеф Адисън]] пише „''Крал Лир е възхитителна трагедия… както я е написал Шекспир, но с реформирането си според понятието за поетична справедливост, според моето скромно мнение, е загубило половината си красота.''“ Въпреки това на сцената [[версия]]та на [[Тейт]] надделява.
Ред 297:
* Първото професионално изпълнение на „Крал Лир“ в [[Северна Америка]] вероятно са тези на трупата на [[Хейлъм]] ([[Old American Company]]), която пристига във [[Вирджиния]] през [[1752]] и която добавя пиесата към репертоара си до тяхното заминаване за [[Ямайка]] през [[1774]].
===
[[Чарли Лъмб]] разглежда отношението на [[Романтизма]] към „Крал Лир“ в неговото есе от [[1811]] година „''Трагедиите на [[Шекспир]], разгледани по отношение на тяхната пригодност за сценично представяне''“ (''„On the Tragedies of Shakespeare, considered with reference to their fitness for stage representation“''), където той казва, че пиесата „''е невъзможна за представяне на сцена''“. В театъра той твърди „''да се види как Лир играе, да се види как старец се олюлява на сцената с бастун, как бива изгонен от дъщерите си в бурна [[нощ]], няма нищо освен болезнено чувство и отвращение''“ и все пак „докато го четем, ние не виждаме Лир, ние сме Лир – ние сме в неговия [[ум]], ние сме в захлас от величието, което възпира злобата на дъщерите и [[буря]]та.<ref>Moody p. 40; Shakespeare and Hunter p. 50
„Крал Лир“ е бил обект на спор от страна на политиците заради времето на [[лудост]]та на [[Джордж ІІІ]] и поради този факт не е бил представян изобщо в двата професионални лондонски театра от 1811 до [[1820]], но е бил обект на главна [[продукция]] в рамките на три месеца след смъртта му. [[19 век]] постепенно възвръща Шекспировия текст, заменяйки този на [[Тейт]]. [[Джон Филип Кембъл]] е представил повечето от Шекспировия текст, все още запазвайки трите основни елемента от варианта на Тейт:
* любовната история
Ред 308:
И последната поява на [[Хелън Фулсит]] като Корделия, мъртва в бащините ръце, става една от най-емблематичните [[викториански]] сцени.
[[Джон Форстър]], пише в „Ревизьор“ на 14 февруари [[1838]], изразявайки надеждата, че „''успехът на господин Макриди е прокудил този позор (версията на [[Тейт]])<ref>Wells (b) p. 73
Една от иновациите на Макриди – използването на структури подобни на [[Стоунхендж]] <ref>[http://www.english-heritage.org.uk/visit/places/stonehenge www.english-heritage.org.uk]</ref> на сцената за подсилване на чувството за древна обстановка – се е задържала на сцената до [[20 век]] и може да бъде видяна в телевизионната адаптация от [[1983]] с участието на [[Лоурънс Оливиър]].
През [[1843]] г. влиза в сила законът за регулиране на театрите ([[Theatres Act 1843]]), който слага край на монопола на двете съществуващи трупи и увеличава броя на театрите в [[Лондон]]. В същото време модата в [[театър]]а е „''живописна''“, оценявайки визуалните спектакли над сюжета или охарактеризирането и често изисква дълги сценични промени. <ref>Schoch pp. 58 – 75 and 67
Например „Крал Лир“ [[Хенри Ървинг]] от [[1892]] предлага спектакъл като смъртта на Лир, гледана от под скалата Довър, неговото лице бива озарено от червената светлина на залязващото слънце; за сметка на репликите (съкратени 46% от тях, включително ослепяването на Глостър). Но представянето на [[Ървинг]] провокира силни емоции: един зрител, Гордън Крос, пише за първата поява на Лир: {{цитат|''удивителна фигура с маси от бяла коса. Той се подпира на огромен меч в ножница, който той повдига с див вик в отговор на посрещането от неговите пазачи. Походката му, външният му вид, жестовете му разкриват благородния, могъщ ум, който вече деградира в старческа раздразнителност под предстоящите удари на скръб и старост.''|}} <ref>Jackson, Kenneth Hurlstone (1995) [1953]. Language and history in early Britain: A chronological survey of the Brittonic languages, first to twelfth century A.D. Edinburgh: University of Edinburgh Press. ISBN 978-1-85182-140-2
Значението на визуализма за Ървинг, и за други театрални професионалисти от [[Викторианската ера]], е илюстрирана от факта, че Ървинг е използвал картината на [[Форд Мадокс Браун]] <ref>[http://spartacus-educational.com/Jford.htm spartacus-educational.com]</ref> „''Корделия''“ (''Cordelia's Portion'') като вдъхновение за вида на пиесата и че художникът предоставя скици за декорите на други сцени.
Ред 379:
* [[Франсис Форд Копола]] умишлено включва елементи от Лир в своето продължение от 1990 г. „[[Кръстникът III]]“, включително опитите на [[Майкъл Корлеоне]] да се оттегли от престъпността и [[смърт]]та на дъщеря му в прегръдките му.
* [[1997]] г. [[Джоселин Муорхус]] режисира филма [[A Thousand Acres]] <ref>[https://web.archive.org/web/20070228194318/http://uk.rottentomatoes.com/m/thousand_acres/ uk.rottentomatoes.com]</ref>, който е базиран на едноименния роман на [[Джейн Смайли]]<ref>[https://worldcat.org/identities/lccn-n79-143875/ worldcat.org]</ref>
* През [[2001]] г. пиесата е адаптирана към света на гангстерите в „Моето кралство“ (''[[My Kingdom]]'') на [[Дон Бойд]] – версия, която се различава от всички останали, започвайки с героя [[Сандеман]], изигран от [[Ричард Харис]], в любовна връзка със съпругата си. Насилствената ѝ смърт отбелязва началото на все по-мрачна и насилствена верига от събития, имащи „''сериозни паралели''“. <ref>Rosenthal pp. 90 – 91; Lehmann pp. 72 – 89</ref>
* [[2003]] г. американската телевизия адаптация ''Кралят на Тексас'' (''[[King of Texas]]''), Джон Лир, изигран от [[Патрик Стюарт]],
* [[2016]] г. адаптация „Крал Лир“ с участието на [[Дон Уарингтън]] в главната роля
| |||