Борба за инвеститура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране |
+изт, доп |
||
Ред 1:
'''Борбата за инвеститура''' или '''Спорът за даване на пълномощия''' е най-значителният конфликт между [[Католическа църква|католическата църква]] и светската власт в средновековна [[Европа]]. Това е конфликт между [[Свети престол|папския престол]] и владетелите на [[Свещената Римска империя]] в последната четвърт на XI век и първата четвърт на XII век. От формална юридическа гледна точка се състои в борбата за правото да се назначават [[епископ]]ите и [[абат]]ите, но в по-широк политически план е борба за върховенството на властта в империята. Продължилото около петдесет години противопоставяне съществено отслабва върховната власт на императорите от [[Салическа династия|Салическата династия]] и увеличава значително властта на великите князе и висшите духовници. Конфликтът нанася удар на държавата, от който тя не успява да се оправи до XIX век.
Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на XI век оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. Проблемът с инвеститурата е най-остър в германските земи, където все още е запазена системата на управление на Отоните и духовниците са част от държавната администрация<ref>{{cite book | title = Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс | last = Гагова | first = Красимира | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = ИК Полис ООД | location = София | isbn = 978-954-796-020-6 | doi = | pages = 238 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|57 – 8}}.
Спорът се води между папа [[Григорий VII]] и немските императори [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] и [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло благодарение на императора. Така императорът може да наложи [[вето]] върху избора на архиепископ, като не му даде инвеститура. ▼
По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на [[Абатство Клюни|манастира Клюни]] във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната
▲Спорът се води най-остро между папа
▲По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на манастира Клюни във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната год. монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъждат [[Симония|симонията]] (купуване на църковни длъжности), прокламират спазването на [[Целибат|целибата]] (обет за безбрачие на монасите). Най-явният представител на движението Хилдебранд е избран от Съвета на кардиналите за новия папа, получавайки името [[Григорий VII]]. Той поставя две цели на понтификата (периодът на управление на папата) си: 1. Пълно подчинение на светската власт от църквата и 2. укрепване и строга дисциплина на духовенството под неограничената власт на папата. Поставя се началото на „Папския диктат“, според който папата е божи наместник на земята и европейските монарси са длъжни да му дават [[Васал|васална]] клетва.
Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и папа [[Каликст
Победата в борбата за инвеститурата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]].
▲Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и папа [[Каликст II|Калискт II]]. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископът е от духовенството с решаваща дума на императора, който му дава светската инвеститура, а папата или негов пратеник му дават духовната инвеститура. В Италия и в Бургундия изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като фактически така тя се формализира. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]].
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||