Сао Томе и Принсипи: Разлика между версии

'''Демократична република Сао Томе и Принсипи''' ({{lang|pt|República Democrática de São Tomé e Príncipe}}) е малка [[островна държава]] в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] на запад от бреговете на [[Централна Африка]]. Страната има площ от около 1001 кв. км.² (остров Сао Томе 836, остров Принсипи – 128, други – 37 кв. км²) и население от 187 хил. души, което я прави най-малката напълно суверенна държава (т.е. отвъд опеката на британската корона или друг подобен съюз). Двата острова се намират на 140 километра един от друг.

Територията на страната се дели на два основни острова – по-големия [[Сао Томе]] и по-малкия [[Принсипи]], разположени съответно на около 250 и 225 км северозападно от [[Габон]]. Най-малкият обитаем остров – [[Илиеу даш Ролаш]] (с площ 3 кв. км²) е разположен точно на [[екватор]]а. Съществуват още 4 малки острова – Илиеу даш Кабраш, Илиеу де Сантана, Илиеу де Тиньозаш и Илиеу де Каросо. Геологически те са част от т.нар. [[камерунска вулканична линия]], включваща още близките островни групи [[Анобон]] и остров [[Биоко]], както и [[Камерун (вулкан)|вулканът Камерун]]. Общата площ на страната е 1001 км². Бреговата линия е с дължина 209 км. Най-високата точка е връх [[Пико де Сао Томе]], с 2024 м надморска височина.

Провинциите се разделени допълнително на [[окръг|окръзи]], като общият брой на окръзите е 7 – 6 на провинция Сао Томе и 1 на провинция Принсипи.

Островите, дотогава ненаселени, са открити от [[Португалия|португалския]] изследовател [[Фернао до По]] и колонизирани от [[португалци]]тепортугалците през [[1471]] г. Приема се, че остров Сао Томе е открит на [[21 декември]] 1471 (деняден на свети [[СветиТома (апостол)|Тома]]), а на Принсипи – [[17 януари]] [[1472]] (ден на [[Антоний Велики]]), макар да има разногласия сред историците относно годините. През [[1493]] е създадено първото селище на Сао Томе от Алваро Каминя по заповед на крал [[Жуау II]]. През 1500 по същия начин е основано селище и на Принсипи. Португалците създават [[захар]]низахарни плантации и довеждат [[роб]]и, [[евреи]] и престъпници, които да ги обработват. В резултат на това островите стават най-големите производители на захар в Африка. Развитието на захарни плантации в [[Западна Африка]] обаче оказва негативно влияние и икономиката на островите почва да запада. Около 1800 започва засяването на нови култури – [[кафе]] и [[какао]]. Оттогава до днес Сао Томе и Принсипи е най-големият производител на какао в света. Плантациите обаче се оказват проблемни. В повечето случаи португалските земевладелци злоупотребяват с широките си правомощия и това довежда до недоволство от страна на работниците. През 1875 г. е отменено робството на Сао Томе и Принсипи, а в периода 1951 – 1972 г. островите са провинция на [[Португалия]]. През 1953 г. избухва въстание на работниците в плантациите срещу португалската власт, което приключва с клането край Батепа – 1000 души са убити от португалците. То полага началото на националистическото [[Движение за освобождението на Сао Томе и Принсипи]]. Страната извоюва независимостта си на [[12 юли]] [[1975]] г.

Голяма част от населението води началото си от роби, докарани на островите от различни части на Африка, за да работят в плантациите със захарна тръстика и какао. Жителите на Сао Томе и Принсипи са около 160 000. Гъстотата е 159,8 ж./кв.км² с естествен прираст 32. Етническият състав е предимно от саотомейци – 97,8%. Официалният език е [[португалски език|португалски]] и местен криол (сантомейски). 41% от сантомейците са неграмотни. В резултат на продължилото дълго време португалско влияние 89,2% от населението са [[католицизъм|католици]], повече от всяка една друга африканска страна.

Основни религиозни общности и изповедания на островите са [[Католицизъм]], [[Евангелизъм]] и [[Църква на адвентистите от седмия ден]], които църкви на свой ред, поддържат тесни връзки с Португалия. Има незначително на брой, но бързо нарастващо население от [[мюсюлмани]].