Аркатура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди точка |
м формат галерия |
||
Ред 13:
Един такъв елемент е римската арка и аркадата. При тях се използват колони, които поддържат арките. Те имат определени конструктивни функции и позволяват по-доброто разпределение на теглото, което носят. Романските архитекти се опитват да възпроизведат този модел, но знанията за това как да се изградят тежките римски арки са загубени. Затова те започват да използват аркатурата, с която заместват римската арка. Тъй като при тях тя е декоративен, но не и конструктивен елемент, не е нужно имитиращите арки да бъдат носени от колони. Те се прилепват плътно към фасадата, като връзка между [[пиластри]] или полуколони.<ref name="Study"/> Във всички паметници пиластрите приличат на тесни вертикални ленти и нямат никаква тектонична изразителност. Поясите, пиластрите и аркатурите са просто прикрепени един към друг.<ref name="АВ">{{икона|ru}} [https://archi.ru/lib/publication.html?id=1850569606&fl=5&sl=1 Архитектура Владимира 1150—1180-х гг. Художественная природа и генезис „русской романики“]</ref>
Грандиозното строителство на [[Свещената Римска империя]], започнало през 11 век с изграждането на катедралите в [[Трир]] и [[Шпайерска катедрала|Шпайер]] е едно от най-престижните дела на империята. Тогава аркатурата, пиластрите и полуколоните започват да образуват единна и хармонична композиция по фасадите. [[Лизена|Лизените]] и полуколоните съответстват на вътрешната структура на сградата, а хоризонталното членение се подчертава от аркатурни пояси. Цоклите, пиластрите и аркатурите на върха създават от фасадата единно структурирана система. Един от най-изисканите примери е базиликата „[[Сант Абондио (базилика)|Сант Абондио]]“ в град [[Комо (град)|Комо]] в [[Италия]], осветена през 1095 г. Фасадата ѝ рязко се отличава от по-примитивните варианти от 9 – 11 век, още повече, че при нея са съхранени старите стилообразуващи принципи.<ref name="АВ"/>
През 9 – 10 век аркатурата и лизенът (плоска, вертикална, издадена ивица на фасадата на сграда, без база и [[капител]]) стават основни декоративни елементи при [[Ломбардия|ломбардските]] църкви и тези по Горен [[Рейн]]. Голяма част от храмовете са изградени като неголеми, еднокорабни сгради. При тях аркатурата и пиластрите са иззидани от малки, неравномерни по големина камъни, което води до липса на структурна и ритмична съгласуваност с останалата част от фасадата.<ref name="АВ"/>
Ред 21:
Такъв характер има и катедралата в град Шпайер, най-голямата в Германия през 11 век. Страничните ѝ фасади са декорирани с лизени и аркатура, които не отговарят на общия характер на постройката. При реконструкцията ѝ през втората половина на 11 век, фасадата с всички архитектурни елементи, а и цялата катедрала получават съвсем нов вид.<ref name="АВ"/>
Към края на 12 век лизените, пиластрите и аркатурата придобиват единна форма, а тънките странични профили и висящата аркатура придават усещане
== Галерия ==
<gallery class="center" perrow="5" widths="250px" heights="200px">
Файл:Trier
Файл:20151025Dom Speyer2.jpg|[[Шпайерска катедрала|Катедралата в Шпайер]], Германия
Файл:
Файл:
Файл:
Файл:Bad Reichenhall St. Nikolaus Apsis 790.jpg|Декориран висящ аркатурен пояс в [[Бад Райхенхал]], [[Бавария]]
Файл:Ajat Bauzens église façade ouest.JPG|Църквата Св. Бартоломей в [[Ажа]], [[Франция]]
| |||