Франческо Ерицо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Франческо Ерицо | име-оригинал = Francesco Erizzo | категория = владет...“
(Няма разлика)

Версия от 16:21, 2 октомври 2020

Франческо Ерицо (на италиански: Francesco Erizzo) е 98–ми венециански дож от 1631 до смъртта си през 1646 г.

Франческо Ерицо
Francesco Erizzo
дож на Венеция
Роден
Починал
3 януари 1646 г. (79 г.)
ПогребанВенеция, Италия
Религиякатолицизъм
Франческо Ерицо в Общомедия

Произход

Франческо Ерицо не произхожда от знатно семейство, предците му идват от Истрия и се установяват във Венеция през XIII век.[1] Той прави кариера като посланик при император Фердинанд II и при папа Урбан VIII, освен това е генерал от венецианската армия.[2] Като губернатор на Задар дава убежище на семейства от Албания и Черна гора, които се установяват извън градските стени на Задар и дават началото на село Ерицо (Арбанаси на хърватски).

Управление

Ерицо е избран за дож на 10 април 1631 г. По време на управлението му чумата покосява 45 000 души в града, включително сина му Андреа.

Еризо строи театри, покровителства хазартните игри.

Умира на 3 януари 1646 г. и е погребан в църквата Сан Мартино в Кастело, докато сърцето му е се съхранява в базиликата "Сан Марко" във Венеция.

Бележки

  1. Andrea da Mosto: I Dogi di Venezia. Florenz 1983.
  2. Helmut Dumler: Venedig und die Dogen. Düsseldorf 2001.
Николо Контарини дож на Венецианската република (1631 – 16461) Франческо да Молин