Шпайерска катедрала: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 20:
| съвременен статут =
| съвременно състояние =
| сайт = {{URL|http://www.dom-zu-speyer.de/}}
| вложки = {{Световно културно и природно наследство|вложка=1
|Име = Шпайерска катедрала
Ред 42:
'''Шпайерската катедрала''', официално ''Императорска катедрална базилика на Успение Богородично и Свети Стефан'', на латински: '''Domus sanctae Mariae Spirae''' (на немски: ''Dom zu Unserer lieben Frau in Speyer'' ) в [[Шпайер]], [[Германия]], е седалището на римокатолическия епископ на Шпайер и е подчинена на Римокатолическата архиепископия Бамберг. Катедралата, която е посветена на [[Дева Мария]], покровителка на Шпайер („Patrona Spirensis“) и [[Стефан (светец)|свети Стефан]], е известна като '''Kaiserdom zu Speyer''' (императорската катедрала на Шпайер). Папа [[Пий XI]] издига катедралата в Шпайер до ранг на малка [[базилика]] на [[Католическа църква|Римокатолическата църква]] през 1925 година.
Започната през 1030 г. при [[Конрад II]], с добавени източна част и висок купол през 1090 – 1103 г., внушителната трикорабна [[базилика]] от червен [[пясъчник]] е „кулминацията на стил, който е изключително влиятелен за последващото развитие на романската архитектура през 11-ти и 12 век"<ref name="ICOMOS">[https://whc.unesco.org/archive/advisory_body_evaluation/168.pdf ICOMOS evaluation of Speyer Cathedral]</ref>. Като място за погребение на императорите и кралете от [[Салическа династия|Салическата]], [[Хоенщауфен]] и [[Хабсбурги|Хабсбургската]] династии, катедралата се разглежда като символ на имперската власт<ref>Máté Major: Geschichte der Architektur, Vol. 2, Akadémiai Kiadó, Budapest, 1979, special German edition 1988</ref> <ref name="Baukunst, Vol 1981">dtv-Atlas zur Baukunst, Vol. 2, 1981, Deutscher Taschenbuch Verlag, Munich, {{ISBN|3-423-03021-6}}</ref>. С разрушаването на [[абатство Клюни]] в началото на XIX век, тя остава най-голямата запазена сграда в [[Романска архитектура|романски стил]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dom-speyer.de/daten/domspeyer/seiten/bauwerk.html|заглавие=Archived copy|достъп_дата=2009-03-03}}</ref>. Смята се за „повратна точка в европейската архитектура“ <ref>Cole, Emily, General Editor, Bulfinch Press, Little, Brown and Co., 2002, Boston, USA, {{ISBN|0-8212-2774-2}}</ref>, за един от най-важните архитектурни паметници на своето време<ref>Oursel, Raymond, Stierlin, Henri: Architektur der Welt, Vol. 4:Romanik, Benedikt Taschen Verlag Berlin/Editions Office Du Livre, Lausanne, p. 129</ref> и за един от най-добрите романски паметници<ref>Stalley, Roger: Early Medieval Architecture, Oxford University Press, Oxford, Great Britain, 1999, {{ISBN|0-19-210048-3}}, p.214 – 215</ref> <ref>[http://www.infoplease.com/ce6/world/A0860785.html www.infoplease.com]</ref>
През 1981 г. катедралата е включена в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на Юнеско за световно наследство]] като „основен паметник на романското изкуство в [[Свещена Римска империя|Германската империя]]“<ref name="ICOMOS">[https://whc.unesco.org/archive/advisory_body_evaluation/168.pdf ICOMOS evaluation of Speyer Cathedral]</ref> <ref name="dom-speyer.de">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dom-speyer.de/daten/domspeyer/seiten/kurzundknapp.html|заглавие=Archived copy|достъп_дата=2009-03-01}}</ref> <ref>Dethard von Winterfeld: ''Romanik am Rhein''. Stuttgart 2001, S. 66</ref>.
Ред 49:
През 1025 г. Конрад II нарежда да започне строителство на голяма християнска църква в Шпайер, в която да бъде погребан. Работата започва през 1030 г. на мястото на предишна базилика върху издигнато плато над [[Рейн]]. Заедно с [[Свети Яков (катедрала)|катедралата в Сантяго де Компостела]] (започната 1075), [[абатство Клюни]] (1085) и [[Дърамска катедрала|катедралата в Дърам]] (1093), проектът е сред най-амбициозните за времето си<ref>Stalley, Roger: Early Medieval Architecture, Oxford University Press, Oxford, Great Britain, 1999, {{ISBN|0-19-210048-3}}, p.217</ref>. Червеният [[пясъчник]] за строителството се добива в планините на Пфалцкия лес (Palatine Forest) и вероятно е транспортиран по вода по притока на Рейн Шпайербах.<ref>Schlickel, Ferdinand, Speyer. Von den Saliern bis heute, 1000 Jahre Stadtgeschichte, 2000, Hermann Klein Verlg, Speyer, {{ISBN|3-921797-60-8}}</ref> Нито Конрад II, нито синът му [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] успяват да видят завършването на строежа. Конрад II умира през 1039 и е погребан в катедарлата, докато я строят; Хайнрих III е положен редом с него през 1056. Гробовете им се намират в централния [[неф|кораб]] пред олтара.
Катедралата е осветена през 1061 г., когато е почти завършена. Този стадий на строежа, ''Шпайер I'', се състои от входна част (Westwerk), кораб с два прохода и прилежащият [[трансепт]]. Хоровата площедка е оградена с две кули. Оригиналната [[апсида]] е била кръгла отвътре, но правоъгълна отвън. Корабът е покрит с плосък дървен таван, но над проходите има сводове, като големината им е такава, че на север от Алпите я превъзхожда само катедрлата в [[Аахен]]. Сградата се счита за най-яркият представител на ранната Салическа архитектура и за „кулминацията на стил, който е изключително влиятелен за последващото развитие на романската архитектура през 11-ти и 12 век".<ref name=ICOMOS/><ref name="dombauverein-speyer.de">{{cite web |url=http://www.dombauverein-speyer.de/html_en/ |title=Archived copy |accessdate=2006-05-08
== Източници ==
| |||