Приливи и отливи: Разлика между версии

'''Приливът''' е периодично настъпателно движение на океанската и морската вода към сушата, а '''отливът''' е периодичното отстъпателно движение на океанската и морската вода от сушата, под влияние на [[лунаЛуна]]та и [[слънцеСлънце]]то.

Причината за тяхната поява са различните стойности на [[гравитация|гравитационното поле]] в противоположните части на [[Земя]]та. Тази страна на Земята, която е по-близко до Луната, се притегля с по-голяма сила в сравнение с отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от [[планета]]та преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив за 24 часа или на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи. За да сме съвсем точни, те се редуват през около 24 часа и 50 минути, – [[Орбитален период|синодалният цикъл]] на Луната.

[[Файл:Pływy morskie.svg|мини|250п|Механизъм на образуване на приливите и отливите]]
Поради огромното разстояние тази процентна разлика по протежение на земния диаметър е 0.,017%. За сравнение процентната разлика за Луната е 6,7%. Имайки предвид по-голямата сила на привличане от Слънцето, процентната разлика за Слънцето става 0.,017 х 180 = 3% което показва, че влиянието на Слънцето е около 2 пъти по-слабо от това на Луната. Приливите и отливите са най-значителни по време на [[новолуние]] и [[пълнолуние]], тъй като Луната, Земята и Слънцето са на една линия и ефектът от Слънцето и Луната се засилва.

[[Исак Нютон]] поставя основите на математическото обяснение на приливите и отливите в неговото произведение ''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica]]'', издадено през [[1687]] г. През [[1740]] г. Кралската академия на науките в [[Париж]] обявява конкурс и награда за най-доброро теоретично обяснение на приливите и отливите. [[Даниел Бернули]], [[Антоан Кавалери|Антоан Кавалиери]], [[Леонард Ойлер]] и [[Колин Маклорен]] си поделят наградата. Последният използва теорията на Нютон, за да докаже как сферично тяло, поставено в нехомогенно гравитационно поле, може да добие формата на яйце. Ойлер е този, който осъзнава, че хоризонталната, а не вертикалната компонента на [[приливна сила|приливната сила]] е причина за приливите. Първата огромна крачка в теоретичната формулировка на водните приливи прави [[Пиер-Симон Лаплас]], който предлага система от частни [[Диференциално уравнение|диференциални уравнения]], свързващи хоризонталния поток с нивото на океаните. Тези уравнения се използват и до днес.