Нантски едикт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 6:
Вследствие на [[Реформация]]та (появата на [[протестантство]]то) във Франция проникват идеите на женевския радикален реформатор [[Жан Калвин]]. Последователите му, наричани [[хугеноти]], населяват главно южните и западните краища на страната: [[Прованс]], [[Дофине]], [[Лангедок]], [[Аквитания (регион)|Аквитания]], [[Поату-Шарант|Поату]], както и (в по-малка степен) [[Бретан]] и [[Нормандия]] в Северна Франция. Сред тях има множество висши [[аристократи]], които се оказват естествени водачи на реформираната вяра – родовете Конде и Колини, [[Кралство Навара|наварските]] крале от династията [[Бурбони|Бурбон]]. От 1562 до 1594 г. се водят серия тежки [[Гражданска война|граждански войни]], докато старата [[Валоа (династия)|династия Валоа]] бавно гасне. Крале като [[Шарл IX (Франция)|Шарл ІХ]] и [[Анри III|Анри ІІІ]] се опитват да балансират между [[католици]] и хугеноти, но без голям успех. Апогей на насилието е [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]] на 24 август 1572 г.,<ref>René de La Croix duc de Castries, ''[https://archive.org/stream/livesofkings00cast#page/162/mode/2up The lives of the kings & queens of France]'', New York 1979, p. 163</ref> а ключовата война – т. нар. „[[Война на тримата Анри]]“ (1585 – 1589). През 90-те години новият крал Анри ІV, самият той протестант по убеждение, утвърждава властта си, влиза в [[Париж]], като приема (за втори път) католическата религия и увенчава политиката си спрямо религиозното разделение с Едикта от Нант.
 
И по-рано са правени опити за помиряване на враждуващите групировки чрез отстъпки в полза на хугенотите. През 1562 г. [[Шарл IX]] обнародва [[Сен-Жерменски едикт|Сен-Жерменския едикт]], който дава религиозна свобода на протестантите да провеждат своите богослужения в предградията. [[АмбоазкиЕдикт едиктот Амбоаз|Амбоазкият едикт]] от 1563 г. ограничава тези права само за [[Аристокрация|благородниците]], а примирието от 1570 г. признава свободата на [[Вероизповедание|вероизповеданията]], свободата на [[Богослужения|богослуженията]] и дава на хугенотите четиринадесет укрепени места, между които [[Ла Рошел]], [[Ним]] и [[Монтобан]].<ref>Henry Martin Baird, ''[https://archive.org/stream/cu31924005228519?ref=ol#page/n13/mode/2up The strength and weakness of the Edict of Nantes]'', New York 1898, p. 143</ref> На фона на това Нантският едикт е много по-разгърнат и създава цяла система от права и привилегии. Той „''представлявал потвърждение на привилегиите, които френските протестанти били извоювали с оръжие в ръка от предишните крале...''“, пише [[Волтер]].<ref>Франсоа Волтер, ''[[Векът на Луи XIV|Векът на Луи ХІV]]'', София 2015, т. 2, с. 158</ref>
 
== Съдържание на едикта ==