Нантски едикт: Разлика между версии

Някои лидери на хугенотите, особено [[Анри, херцог дьо Роан|херцог дьо Роан]], открито призовават към [[бунт]]. През 1615, възползвайки се от слабостта на държавата след убийството на Анри ІV, той предлага на регентите на [[Луи XIII|Луи ХІІІ]] списък с искания, който е почти обиден. Когато едноверците му го избират за официален главнокомандващ, Роан предизвиква безредици. Короната реагира и енергичният конетабъл [[Шарл дьо Люин]] организира поход против южните градове, постигнал големи успехи,<ref>A. Lloyd Moote, ''Louis XIII, the Just'', Berkeley 1989, p. 123</ref> но спрял пред [[Монтобан]]. Все пак две трети от земите на хугенотите са върнати под контрола на краля. Войната е подновена от кардинал Ришельо и се води предимно край Ла Рошел. След жестока обсада, в която се намесва и Англия, градът пада (1628 г.). Ришельо договаря с победените [[Едикт от Але|едикта от Але]], според който хугенотите запазват онези права от Нантския едикт, които касаят религиозната им свобода, но изгубват окончателно военната си сила и самоуправлението си.