Съба Вазова: Разлика между версии

'''Съба Вазова''' е майката на [[Иван Вазов]], наричан „[[патриарх]]а на [[българска литература|българската литература]]“. Тя е българска поетесаобщественичка, писателка и председател на женското дружество „Постоянство“, автор на няколко поетични и прозаични творби.

Съба Вазова е родена в [[Сопот]], България през [[1834]] г. в семейството на хаджи Никола поп Аврамов. На 14 години брат ѝ Георги я учи да чете по [[буквар]]а. „Скоро захванах да препрочитам всяка книга българска“ – отбелязва Съба Вазова в спомените си.

Съба Вазова с интерес следи българския периодичен печат, получаван в града, и го популяризира на станалите празник традиционни сбирки. Тя е инициатор за създаването на женското дружество „Постоянство“, учредено през [[1870]] г. в Сопот и става негов председател. Ценителка на възрожденската книга, Съба Вазова съдейства за създаването на библиотека към женското дружество, дарява книги и средства. От създаването на женското дружество до опожаряването на град Сопот през [[1877]] г. тя има заслуги за разцвета на Девическото училище. Съба Вазова съдейства за изпращането на бъднибедни девойчетабългарски девойки на учение извън Сопот. Тя е сред инициаторките за откриване на неделно женско училище.

След Освобождението Съба Вазова пише своите „Спомени“ ([[1891]]). В тях е поместена първата ѝ поетична творба. В нея Съба Вазова изплаква огромната си скръб от сполетелите я през 1877 г. драматични събития, когато домът ѝ заедно със Сопот са опожарени, съпругът ѝ Минчо Вазов е зверски убит, свекърва ѝ –, баба Ана, умира от тифустиф в Араповския манастир „Св. Неделя“, а тя с невръстните си деца Борис и Владимир намира убежище в него.