Социалистическа федеративна република Югославия: Разлика между версии

Демократическа федеративна Югославия е основана на второто заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] в гр. [[Яйце (град)|Яйце]], проведено от 29 ноември до 4 декември 1943 г. Междувременно преговорите с Кралското правителство в изгнание продължават. На 29 ноември 1945 г. Федеративна Народнанародна Републикарепублика Югославия е конституирана като комунистическа страна. Първият председател на републиката е [[Иван Рибар]], а премиер е [[Йосип Броз Тито]]. През 1953 година Тито става президент, а през 1963 година е провъзгласен за доживотен президент.

В началото на съществуването си Социалистическасоциалистическа Югославия е с просъветска ориентация, дори между лидера и Тито и съветския ръководител Сталин е договорено да се създаде голяма южно славянска федерация която да включва и съседни не влизащи в територията на Югославия държави като България. Но след резолюцията на Коминформбюро от 1948 г. Югославия поема по свой социалистически път на развитие и не поема курса на зависимост от [[Съветски съюз|Съветския съюз]], макар и да не прекратява окончателно отношенията си с него. Тя отказва да се присъедини за член на [[Варшавски договор|Варшавския договор]], но получава съветско въоръжение и лиценз за производство на съветско оръжие за своята армия за разлика от останалите страни от [[Източна Европа]], явяващи се преки членове на Варшавския договор (Албания също го напуска 1968 г.), нито е била част от [[НАТО]], но става член на създадения 1949 г. Съвет за икономическа взаимопомощ през 1963 г., което и доставя основните суривини от стратегическа необходимост. Това я прави специфична в отношението с другите страни. Югославия е съосновател и влиятелен член на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните страни]]. Според разсекретени съветски документи югославкската и по -късно албанската позиция по въпроса собствен модел на социализъм е договорено тайно със СССР, за да се намали напрежението в Европа, тъй като редица западни страни, главно Великобритания, имат силно несъгласие с това да има в Европа просъветски социалистически страни с излаз на топло море, а Югославия и Албания са единствените такива с излаз на Адриатическо море. След излизането им от просъветския лагер и запада прави стъпка в такава посока като Франция през 1966 г. излиза от Военния комитет на НАТО, като с това реално тя вече не е негов член и води полунезависима политика по отношение на западноевропейската концепция за световния ред. Поради гъвкавия баланс между Изтока и Запада, тя е имала влияние и висок имидж в почти целия свят.

След смъртта на [[Тито]] (1980), напрежението между югославските народи става по-голямо, а през 1991 г., с обявяването на независимост на [[Словения]], [[Хърватия]], [[Северна Македония|Македония]] и [[Босна и Херцеговина]], започва гражданската война. През 1992 г. републиките Сърбия и Черна гора образуват [[Съюзна република Югославия]], която през 2002 г. e преименувана в [[Сърбия и Черна гора|Държавна общност Сърбия и Черна гора]].

Разпадането на СФРЮ започва в момента, когато [[Словения]] провъзгласява независимостта си (1991). Бързо след това започва гражданската война в [[Хърватия]] (1991 – 1995) между хървати и сърби. Сърбите се разбунтуват, защото според новата хърватска [[конституция]] губят статута си на конституционен народ, докато хърватите желаят да основат своя национална държава. Гражданската война в [[Босна и Херцеговина]] (1992 – 1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлманите (бошняците). Според бошняците Съюзна Републикарепублика Югославия и Хърватия извършват агресия спрямо [[Босна и Херцеговина]]. За сърбите това е гражданска война. През 1993 годинаг. хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва с [[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]] от 21 ноември 1995 г.

През 1989 годинаг. се появяват подходящи условия за разпадането на СФРЮ. Краят на политическата система на Източна Европа през 1989 годинаг. същевременно е и начало на демократизацията на тези страни. Оттогава се поставя и началото на новата външна политика на САЩ и Западна Европа спрямо източноевропейските страни и, в частност, спрямо СФРЮ.

Разпадането на СФРЮ е предхождано от изчезването на [[Югославска комунистическа партия|Съюза на комунистите в Югославия]] (СКЮ) от политическата сцена. Словенските и хърватските представители напускат заседанието на 14-ия извънреден конгрес на СКЮ. Тогава изчезва една от най-значимите организации в [[Югославия]]. През пролетта на 1990 г. в проведените избори в Словения и Хърватия побеждават антикомунистическиантикомунистическите сили. Националистическата ХДЗ (Хърватска демократическа общност), с водач [[Франьо Туджман]], получава мнозинство в хърватския парламент и така идва на власт.

Хърватските власти започват чистка на сърбите от държавните органи. Сърбия осъжда тези събития. Тогава настъпва сериозна национална криза в СФРЮ. През септември 1990 годинаг. е приета и новата Конституция на Сърбия, която премахва от названието на държавата представката „социалистическа“.

В началото на 1991 годинаг. започват сраженията между сърби и хървати в Хърватия. Председателството на СФРЮ, като най-висш ръководещ орган в държавата, с председател [[Борисав Йович]] (представител на Сърбия), се опитва да овладее кризата и да предотврати възможността за война. През пролетта на същата година войната все повече се разгаря.

На 25 юни 1991 годинаг. формално започва разпадането на Югославия. На този ден словенският и хърватският парламент приемат решение за провъзгласяване на независимост. Но два дни по-късно [[Югославска народна армия|Югославската народна армия]] е изправена срещу Словения с цел да промени това решение. Избухва война между ЮНА и словенските републикански сили (територијалаци) с водач [[Янез Янша]]. Войната продължава десетина дни. В началото на юли Председателството на СФРЮ приема решение за оттегляне на армията от Словения. Част от ЮНА остава в Хърватия.

През месеците август и септември 1991 годинаг. в Хърватия започва [[гражданска война]] между сърбите и ЮНА, от една страна, и новосформиралата се хърватска армия от друга. Непризнатата Хърватия на Франьо Туджман отнема правата на сърбите с новата конституция на страната. Сърбите в Хърватия, по-късно и тези в [[Босна и Херцеговина]], започват война срещу хърватите.

В Хърватия се сформира [[Република Сръбска Крайна]] през 1991 годинаг. Сърбите не искат да се подчинят и да останат в обявилата независимост Хърватия, където са им отнети всички права, и желаят да останат в рамките на СФРЮ.

На 4 август 1995 годинаг. започва [[Операция Буря]] (Олуя), с която са прогонени или убити десетки хиляди сърби от Република Сръбска Крайна. Хърватските и босненските сили се обединяват и заемат стратегически важните босненски градове [[Гламоч]], [[Босанско Грахово]] и [[Дървар]], както и долното [[Ливанско пол]]е. Това пресича връзката за доставка на хърватскте сърби и обсажда град [[Книн]] от три страни. Голяма част от населението на тези територии трябва да изостави своите къщи и да избяга в [[Република Сръбска]] или СРЮ.

Вечерта на 7 август 1995 г. операцията официално приключва, с което свършва и войната в Хърватия.

Войната в [[Босна и Херцеговина]] се води от 6 април 1992 до 14 септември 1995 г. и е една от най-кървавите в Европа след [[Втора световна война|Втората световна война]]. Войната е резултат от ескалирането на национализма. Завършва с официалното подписване на [[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]].