Ар нуво: Разлика между версии

 

<gallery mode="packed" heights="140px" caption="Творби на Макинтош">

</gallery>

 

Архитектурата в стил ар нуво в [[Брюксел]] процъфтява в работите на белгийските дизайнери [[Виктор Орта]] и [[Анри Клеменс ван де Велде|Анри ван де Велде]]. Както [[Чарлз Рене Макинтош|Макинтош]] в Глазгоу, така и тези дизайнери се стремят да създадат един ''нов стил''. Те си служат със стандартните технологии за обработване на [[желязо]] и [[чугун]], но ги прилагат в създаването на едни ''видимо нови'' форми. В хотел „Тасел“ в [[Брюксел]] (1892 – 1893 г.), намиращ се на един типичен за града тесен и дълбок парцел, Орта не само разкрива структурните колони, които поддържат втория етаж, но и трансформира чугунените им форми в растениевидно стъбло, завършващо с корона от преплетени [[ластар]]и, преливащи се в останалите структурни елементи от тавана на горния етаж.

<gallery mode="packed" heights="140px">

</gallery>

 

 

<gallery mode="packed" heights="140px">

</gallery>

 

Примерът, който илюстрира стила в Брюксел, е дворецът Стоклет ({{lang|fr|Palais Stoclet}}, 1905 – 1911 г.) на Йозеф Хофман. Тази резиденция представя в сбит вид това, което става известно във [[Виена]] като [[Сецесион]] (''Sezessionstil''). Хофман си служи с традиционните строителни материали – [[мрамор]], [[стъкло]] и [[бронз]], но поставя необикновен, асиметричен вход. Строгият екстериор е подчертан от елегантни бронзови [[ажур]]ни решетки и кантове с почти шеговити отсенки. Сградата не се отличава с никаква историческа наследственост. Нейното монументално въздействие се основава само на елегантната, опростена форма.

<gallery mode="packed" heights="110px">

</gallery>

 

Каталунецът [[Аристид Майол]] се заема със скулптура, когато е вече известен живописец. Той експериментира с извайване на голи женски тела, като се опитва да подчертае естествената им красота; показва природната хармония на женското тяло, неговата чувственост и емоционалност. Неговите творби – „Река“, „Три нимфи“, „Нощ“ се намират в колекциите на най-престижните музеи в света, а неговото творчество по право се отнася към шедьоврите на европейското пластично изкуство.

<gallery mode="packed" heights="140px">

</gallery>

 

Необичайно виждане на света и трактовка на човека са характерни за творчеството на чешкия модернист [[Франтишек Билек]]. За неговите произведения са характерни реализъм и достоверност на изображенията. Персонажите на неговите творби [[Мойсей]] и [[Ян Хус]] се отличават с новаторство и нестандартна трактовка.

<gallery mode="packed" heights="140px">

</gallery>

 

В контраст с мебелите от Нанси, парижката мебел е по-малко тежка, по-изящна и сдържана. Вдъхновените от природата форми са по-стилизирани, често абстрактни и ограничени в малки зони. Парижките автори са индивидуалности, представящи собствено виждане за ар нуво. Освен тримата майстори, които работят за Самюел Бинг – [[Жорж дьо Фьор]], [[Йожен Гайар]] и [[Йожен Колона]], има редица други известни представители, като [[Александър Шарпантие]], [[Феликс Обер]] и [[Тони Зелмерсхайм]]. Апартаментите в „Кастел Беранже“ в Париж от 1894 – 1898 г., разкриват характеристиките на този стил: богато приложение на архитектурен орнамент и стълбищни клетки от ковано желязо, балкони с камшиковидни, асиметрични, подобни на [[лиана|лиани]] форми.

<gallery mode="packed" heights="160px">

</gallery>

 

[[Анри Клеменс ван де Велде|Анри ван де Велде]] е считан за създател и теоретик на ар нуво. Повлиян като млад от Уилям Морис и убеден, че изкуството трябва тясно да се свърже с живота, той спомага за основаването на списанието ''Van nu en Straks'' („От днес към бъдещето“) през [[1893]] г., което да популяризира идеите на ар нуво. Той изоставя кариерата си на живописец, за да се обърне към вътрешното обзавеждане. През 1893 г. проектира собствената си къща и цялото си обзавеждане. Къщата се превръща в сензация и така той попада в полезрението на „специалистите по вкуса“ – хора като предприемача и търговеца Самюел Бинг и критика Юлиус Майер-Грефе.

<gallery mode="packed" heights="160px">

</gallery>

 

Приложен график и мебелист, [[Коломан Мозер|Коломан „Коло“ Мозер]] (1868 – 1918) е един от най-видните преподаватели във Виенското училище по приложни изкуства. Заедно с Йозеф Хофман и индустриалеца [[Фриц Верндорфер]] основава предприятието ''Wiener Werkstatte'' („Виенска работилница“) през [[май]] [[1903]] г. То обединява множество творци, повлияни от ар нуво. Предприятието е ликвидирано през [[1932]] г.

<gallery class="center">

</gallery>

 

 

<gallery mode="packed" heights="140px">

</gallery>

 

Един от най-видните художници на ар нуво в областта на художественото [[стъкло]] е [[Емил Гале]]. В родния си град, Нанси, той създава богато разнообразие от стъклария, декорирана с листа, увивни растения и цветя. Гале разтопява слоеве разноцветни стъкла, а след това премахва част от натрупания материал, за да достигне до цвета, който му е необходим. Тази техника добавя голяма дълбочина на дизайна.

<gallery mode="packed" heights="140px" caption="Творби на Гале">

</gallery>

 

 

<gallery class="center" caption="Лампи на Тифани">

</gallery>

 

[[Клемен Масие]] (1844/1845 – 1917) остава известен със своите метални повърхности, отразяващи светлината във всички цветове на дъгата подобно на седеф. Подробности около технологията, с която той е изработвал специалната си глазура, наричана „лустро“, не са известни. За неговата фабрика са работели едни от най-прочутите художници-занаятчии във Франция, като [[Алекандър Мънро]] (1825 – 1871), [[Оптат Миле]] (1838 – 1914) и [[Лусиен Леви-Дурмер]] (1865 – 1953).

<gallery mode="packed" heights="140px">

</gallery>

Един от най-видните художници, работещи с керамика е [[Александър Биго]] (1862 – 1927). Той работи както в областта на предметите от бита, така и с монументалната облицовка в екстериорната архитектура. От 1914 г. до смъртта си работи като консултант в керамичната индустрия.

==== Метал ====

<gallery mode="packed" heights="140px">

</gallery>

 

===== Бижутерия =====

<gallery mode="packed" heights="120px">

René lailique, pettorale libellula, in oro, smalti, crisoprazio, calcedonio, pietre lunari e diamanti, 1897-98 ca. 01.jpg|

</gallery>