Адигейски език: Разлика между версии

Повечето словообразувателни основи са едносрични и от тях се образуват различни сложни думи: мэзчэт „фазан“ (мэзы „гора“ + чэт „кокошка“), псычэт „патица“ (псы „вода“ + чэт „кокошка“), мэкъумэщ „селско стопанство“ (мэкъу „сено“ + мэщы „просо“), шхапIэ „столова“ (шхэн „ям“ + пIэ „място“), гузажъу „вълнение“ (гу „сърце“, зэжъу „тесен“), гумэкI „безпокойство“ (гу „сърце“ + макIэ „малък“), шыудз „конница“ (шыу „конник“, дза „войска“), дзакIо „новобранец“ (дза „войска“, кIо- „наставка за професии“), хьаджакIо „поклонник“ (хьаджэ “хаджия“„хаджия“ + кIо-). В някои случаи едната проста основа е изчезнала в адигейски, но се открива с помощта на сравнително-историческия метод: осы „сняг“ (уа „небе“ + *сы, в адигейски изчезнало като самостоятелна дума, но запазено в [[абхазки език|абхазки]] и [[абазински език|абазински]] а-сы „сняг“). Като цяло адигейският език разполага с широка основа за образуване на неологизми, например от думата гущыI „дума“ се образуват неологизми като гущыIакI „неологизъм“, гущыIакIэ „дар слово“ гущыIалъ „речник“, гущыIап „предисловие“, гущыIэгъу „събеседник“, гущыIэжъ „поговорка“, гущыIэухыгъ „изречение“ и др.

Заети са през османо-турски голям брой думи от персо-арабски произход, много от които се срещат и в български: абэ „аба“, акъыл „ум, акъл“, быгъу „бик“, быракъ „байрак, знаме“, бэлахь „нещастие, беда“ (бълг. беля), бэрэчэт „изобилие, берекет“, джаур „неверник, гяур“, джыб „джоб“, коз “коз“„коз“, кофт „кюфте“, кукумяу „кукумявка“, къаун „пъпеш, каун“, къэтабэ „кадифе“, мамун „маймуна“, парэ „парà“, пкъынэ „къна“, собэ „голяма стая, соба“, сэкъат „сакат“, сэнэхьат „занаят“, табэ „тава“, топ „топ, пушка“, тутын „тютюн“, тучан „дюкян“, тэнэчы „тенекия“, хьалао „халва“, хьамам „хамам“, чар „кяр, полза“, чырбыщ „кирпич“, шэйтан „шейтан“, щылыч „чилик, стомана“, щэрэхъ „колело“ (чарк).