Кавказка Албания: Разлика между версии

'''Албания''', наричана още и '''Кавказка Албания''', '''Агвания''' (на [[старогръцки език|старогръцки]]: ''Αλβανεια''; {{lang|la|Albania}}; [[фарси|староперсийски]]: ''Арран''; [[арменски език|староарменски]]: ''Алуанк''; [[арменски език|новоарменски]]: ''Агванк'') е историческата държава, възникнала през [[1 век пр.н.е.|I век пр.н.е.]] на територията на Северен [[Азербайджан]] и Южен [[Дагестан]], и заемала земите на север от река [[Кура (река)|Кура]]<ref name="Paulys">

За пръв път кавказките албанци се споменават по времето на [[Александър Велики]]. През [[331 г. пр.н.е.]] те се сражават против армията на Алкесандър на страната на персите в [[Битка при Гавгамела|битката при Гавгамела]], като част от войските на Атропат, персийския сатрап на [[Мидийци|Мидия]]. На историческата наука не е известно в каква зависимост са били от Атропат (или от цар [[Дарий III Кодоман|Дарий III]]), и въобще били ли са под някаква зависимост или са участвали в персийската армия като наемници.

През [[66 г. пр.н.е.|66 г. пр.н.е]]. кавказките албанци отново се споменават по време на походите на [[Помпей Велики]]. Преследвайки [[Митридат VI (Понт)|Митридат Евпатор]], през [[Велика Армения]] Помпей достига [[Кавказ]] и в края на годината разполага войските си на зимен лагер на река Кура, на границата на Армения с Албания <ref>[[Плутарх]] (I—II вв.), „Сравнителни животоописания“, Помпей, гл. 34 – 35; [[Апиан]] (I—II вв.), („Римска история“, Митридатови войни, 103; [[Дион Касий]] (II—III вв.), „Римска история“, кн. XXXVI, гл. 54,1; кн. XXXVI, гл.54,4,5; кн. XXXVII, гл. 2, 3, 4; кн. XXXVI, гл.53,5; 54,1</ref>. Великият римски пълководец нямал планове за нахлуване в Албания, но към средата на декември албанскияалбанският цар Ороз пресякал Кура и неочаквано атакувал и трите лагера на римската армия, но атаката била отбита. През следващото лято Помпей Велики, в отговор накато възмездие, напада неочаквано Албания и напълно разгромява албанската войска, част от която обкръжава и избива, а друга – натиква и изгаря в околните гори. След разгрома Помпей сключва мир с албанците, като взима и заложници, които олицетворявали неговия триумф. В хода на тези събития историкаисторикът на Помпей Теофан Митиленски съставя първите детайлниподробни описания на Кавказка Албания, които са стигнали до нас благодарение на [[Страбон]] (География, 11.4):

''Воюват по-добре от иберийците. Именно те въоръжават 60 хиляди пехотинци и 22 хиляди конници, с която многочислена армия излизат срещу Помпей Велики. Албанците са въоръжени със стрели и лъкове, носят ризници и големи продълговати щитове, а така също и шлемове от животинска кожа, подобно на иберийците. Албанците извънредно много обичат да ловуват и не толкова поради добрите им умения, а заради страстта им към това занимание.''<br /><br />''Техните царе също така са забележителни. Въпреки че в миналото всяко разноезично племе се е управлявало от собствен цар, днес наистина при тях един цар управлява всички племена. Говорят на 26 езика, поради което трудно се женят един с друг. (…) Почитат [[Хелиос]], [[Зевс]] и [[Селена]], особено Селена, чието светилище се намира близо до Иберия. Задълженията на жрец при тях се изпълняват от най-уважавания човек след царя. Той е начело на голяма и гъстонаселена свещена област, като се разпорежда и с храмовите роби, обладани от Бога, много от които изричат пророчества. Този от тях, който, обладан от Бога, в уединение се скита по горите, свещеникът заповядва да бъде хванат и, вързан със свещената верига, да бъде хранен обилно цяла година. След това заедно с другите жертви на богинята го заколват. Жертвоприношението се извършва по следния начин. Някой от тълпата, добре запознат с това дело, излиза със свещено копие в ръка, с което следвайки обичая извършва човешко жертвопреношение, и го забива право в сърцето на жертвата. Когато тя се просне на земята, жреците гадаят за предзнаменования и ги обявяват на останалите. След това занасят тялото на жертвата на определено място и започват да го тъпчат с крака, като по този начин извършват обред на пречистване.''<br />''Старите хора при албанците са на прекомерна почит. И не само пред родителите, но и пред всички останали възрастни хора. Интересът към покойниците или дори споменаването им се смята за нечисто. Заедно с покойника албанците погребват и цялото му имущество, затова живеят в бедност, лишени от бащино наследство.'' "

[[Страбон]] преувеличива примитивността на кавказките албанци. Археологическите данни показват известно развитие на земеделието, добра керамика, изработена на грънчарско колело и така нататък. Несъмнено е обаче доста ниското развнище на развитие у кавказките албанци, особено в сравнение със съседите им [[арменци]] и дори [[Кавказка Иберия|иберийците]]. При тях едва се е била появила ранна форманаформа на държавност във вид на съществуващ ранен племенен съюз.<ref>Всемирная история. М., 1956, т.2, стр. 417.</ref>

Така или иначе през [[1 век пр.н.е.|I век пр.н.е.]] Кавказка Албания вече е раннокласова държава.<ref>[[Страбон]], „География“ кн. XI. 4.6.</ref> Неин главен град до [[6 век]] е ''Кабала'' (Кабалака, Кабалак) <ref>[[Плиний Старши]], кн. VI, 29 </ref>. Този град е съществувал до [[16 век]], когато е разрушен от войските на [[Сефевиди]]те. Неговите руини се намират в Кабалинския район (преди – Куткашенски) на [[Азербайджан]].

В свой надпис [[Октавиан Август]] споменава за „съюзните“ (под което нерядко се е разбирало васални) отношения с царете на Албания, както и с тези на [[Кавказка Иберия|Иберия]] и [[Мидийци|Мидия]]. Почти през целия 1I век пр.н.е в Кавказка Албания често са разполагани римски военни части, вероятно за да охраняват Дарялското дефиле от набезите на [[алани]]те), и една от тях дори е оставила надпис на брега на Каспийско море. През [[116]] г. [[Траян]], за кратко превърнал Армения в [[римска провинция]], като „''дал на албанците цар''“. След изтеглянето на римските легиони от Армения албанците останали в относително независимо положение.<ref name="Ist"> История древнего мира. В 3 тт. Т.3. Упадок древних обществ. М., 1989. стр.284</ref><ref name="Vsemirn">Всемирная история. в 10 тт. Т.2. М., 1956. стр.775</ref>. Бедствия, които върхлетяли [[Велика Армения|Армения]] през [[3 век]], а също така и персийските нашествия, накарали много арменци да потърсят убежище в Кавказка Албания, което способствало за социалното и икономическо развитие на тази страна.

Абас е първият [[автокефалия|автокефален]] [[католикос]] на Албанската църква, която е в тесни връзки с Арменската църква. На събора през [[705]] година е сключена църковна уния между двете църкви и албанскияалбанският (агвански) католикосат става подразделение на Арменската църква. Агванският католикосат просъществувава до [[1836]] година, а [[арменски език|арменскияарменският]] остава богослужебен език на [[удини]]те (потомци на албанците) до края на [[20 век]].

Единственият известен език на Кавказка Албания е [[агвански език|агванскияагванският]] (албански езикалбанският), [[агванскочието писмо|писмо]] което е зъздаденосъздадено от [[Месроп Мащоц]] след християнизацията на тази страна. По данни от съвременната лингвистика от агванския език произлиза съвременниясъвременният [[удински език]]. Въпреки това в края на краищата този език не се превръща за дългозадълго в общоалбанска [[лингва франка]], като впоследствие е заменен в това си качество от арменския и отчасти, в прикаспийските области, от [[ирански езици|иранските езици]] ([[талишки език|талишки]] и [[татски език]])<ref name="Istoria">История древнего мира в 3 тт. Т.3. М., 1989, стр. 287</ref> <ref name="Talysh">[http://atropat.narod.ru/moa3.html atropat.narod.ru]</ref>.

Въпреки това все повече се засилва влиянието на Сасанидски Иран над Кавказка Албания – както политическо, така и религиозно. Скоро албанскияалбанският цар Ваче е заставен да приеме [[зороастризъм|зороастризма]], но бързо след това той отново се връща към християнството. В резултат на което през [[450]] г. албанците вземат участие в антиперсийско въстание, начело с главнокомандващия персийската армия в Армения Вардан Мамиконян, и към което също така се присъединяват и иберийците. Първата голяма победа на въстаниците е удържана именно в Албания, при град Халхала (днешен [[Казах (град)|Казах]]), който тогава е служел за лятна столица на албанските (а по-рано и на арменските) царе, след което въстаниците са разгромени при Аварайрската битка. През [[457]] г. цар Ваче вдига ново въстание, а през [[461]] г. самостоятелността на Албанското царство в ликвидирана.

През [[6 век]] през [[Дербент]]ския проход се усилват набезите на номадските племена от север. През [[552]] г. в източната част на Кавказ нахлуват савирите и [[хазари]]те, след което персийскияперсийският шах Хосрой ([[531]] – [[579]]) предприема в района на Дербент грандиозно фортификационно строителство, което има за цел да защити владенията му от нови вълни на номадски нападения. Знаменитите Дербентски укрепления, построени в периода [[562]] – [[567]], прекъснали тесния проход между Каспийско море и Кавказките планини, но все още не били достатъчно препятствие пред номадите. Така през [[626]] г. нахлува тюрко-хазарска войска, която завзема Дербент и отново разграбва Албания.

В тази епоха се развива албанската писменост, създадена от изобретателя на арменската азбука [[Месроп Мащоц]] в началото на [[5 век]]. Впоследствие арменскияарменският език, който е език на княжеския двор и на Църквата, малко по- малко започва да измества албанския език и в литературата. При княз Джеваншир се случва ново развитие на културния живот. Скоро след смъртта му (убит е от заговорници) е написана „''История на страната Алуанк''“ от армено-албанския историк [[Мовсес Каганкатваци]] (Каланкатуаци). Тази книга е основен източник по история на Кавказка Албания (на староарменски ''Алуанк'', на новоарменски – ''Агванк''). Този паметник съдържа уникален образец от армено-албанска поезия.

През [[716]] – [[718]], когато арабите [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|обсаждат Константинопол]], хазарите нахлуват в Източен Кавказ, като отслабват арабските сили. През [[730]] – [[731]] се провежда най-големияголемият набег на хазарите. Те стигат до град [[Ардебил]] в Южен Азербайджан, а отделни отряди стигат чак до покрайнините на [[Мосул]]. През [[737]] г. арабският пълководец [[Мерван]] събира 120 -хилядна армия и едновременно през Дербент и Дарялското дефиле нахлува в [[Хазария]]. Неговите войски се съединяват под тогавашната хазарска столица [[Семендер]] и превземат града. При тази кампания хазарите са унищожени.

През [[9 век|9]]-[[10 век]] на албанските князе на няколко пъти за кратко им се удава да възстановят независимостта на Кавказка Албания. През [[866]] г. албанският княз Хамам предпри­емапредприема краткотраен опит за възстановяване на Албанското царство. С масовото преселени­епреселение на [[огузи|тюрките-огузи]], започнало през [[11 век]], настъпва и тюркизацията на кавказка Албания. Тя окончателно загубва самостоятелността си и голяма част от земите ѝ влизат в състава на други феодални държави.