Кубер: Разлика между версии

 

Куберовите [[прабългари]] се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите прабългари заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), София 1970, с. 205 – 207.]</ref>

 

[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|250px|Куберова България]] Археологическите проучвания на територията на днешна Северна Македония показват наличието на прабългарско присъствие. В 808 г. при управлението на кан [[Крум]], който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода [[Дуло]],<ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис III, Велико Търново 1996 г., стр. 45</ref> българските войски достигат [[Сяр]]. Cлед похода на хан [[Пресиян]] в 836 г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския]] град [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[Първа българска държава|България]]. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-възрастният син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1971, с. 515.]</ref>