Алан Кардек: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м Bot: Automated text replacement (- “ +“)
Ред 36:
 
=== Публикации в сферата на образованието и педагогиката ===
Сред многобройните му публикации са: ''„План за Подобряване на общественото инструктиране “инструктиране“'', представен от него през 1828 г. на френската законодателна камара, от който парламентът е силно развълнуван, макар и да не действа по него; ''„Курс по практическа и теоретична аритметика по системата на Песталоци“'' за използване от учители и майки (1829); ''Класическа граматика на френския език'' (1831); ''Ръководство за използване от кандидати за изпит в държавните училища, с обяснителни решения на различни задачи по аритметика и геометрия'' (1848); ''Нормални диктовки за изпити на Отел дьо Вил и Сорбоната'', със ''Специални диктовки за правописни трудности'' (1849). Тези произведения, високо ценени към момента на публикуването им, все още се използват в много френски училища; а техният автор публикува нови издания на някои от тях до смъртта си.
 
Той е член на няколко научни общества; наред с другите, членуваше в [[Кралското дружество на Арас]], което през 1831 г. му присъжда Почетна награда за есето: ''„Каква е системата на учение, която е най-много в хармония с нуждите на епохата?“''
Ред 46:
 
== Начало на занимания със спиритизъм ==
Когато около 1850 г. явлението на „въртящите се маси“ вълнува Европа и въвежда в другия феномен, известен днес като „спиритизъм“, той бързо разгадава истинската същност на тези явления като доказателство за съществуването на един ред на отношения, дотогава предполагани, отколкото известни, а именно тези, които обединяват видимия и невидимия свят. Предвиждайки огромното им значение за науката и за религията, до такава степен за полето на човешкото наблюдение, той веднага се впусна в едно внимателно проучване на новите явления. Негов приятел имаше две дъщери, които се превърнаха в това, което сега се нарича „медиуми“. Те бяха весели, оживени, дружелюбни момичета, обичаха обществото, танците и забавленията, и обикновено получаваха, както си „седят“ сами или със своите млади другари, „комуникации“ в хармония със своя светски и донякъде лекомислен нрав. Но за изненада на всички замесени беше установено, че винаги, когато професор Риваил присъства, съобщенията, предавани чрез тези млади дами, имаха много тежък и сериозен характер; и при запитването му към невидимите интелекти за причината на тази промяна му беше казано, че „духове от много по-висок ранг в сравнение с тези, които обичайно общуват чрез двата млади медиума, идват изрично за него и ще продължават да го правят, за да спомогнат той да изпълни една важна религиозна мисия.
Много учуден от едно толкова ненадейно съобщение, той веднага пристъпи към проверка на неговата истинност, като състави поредица от прогресивни въпроси във връзка с различните проблеми на човешкия живот и вселената, в която се намираме, и ги предостави на своите невидими събеседници, получавайки техните отговори чрез сътрудничеството на двамата млади медиума, които с охота се съгласиха да посвещават няколко вечери всяка седмица на тази цел и които поради това получиха, чрез почукване на маса и писане с планшети, отговорите, които се превърнаха в основата на Спиритистката теория и които те бяха толкова неспособни да оценят, колкото и да измислят самостоятелно.
 
Когато тези разговори продължиха близо две години, той един ден отбеляза на жена си във връзка с разгръщането на тези възгледи, които тя следваше с понятна симпатия: „Това е нещо много любопитно! Моите разговори с невидимите интелекти напълно революционизираха моите идеи и убеждения. Така предадените инструкции представляват една изцяло нова теория за човешкия живот, дълг и съдба, която ми се струва абсолютно рационална и съгласувана, възхитително ясна и утешаваща и силно интересна. Имам силната мисъл да публикувам тези разговори в книга, защото ми се струва, че това, което интересува мен толкова дълбоко, може да се окаже интересно и за другите." Съпругата му горещо одобри идеята, а след това той я представи на невижданите си събеседници, които отговориха по обичайния начин, че именно те са предложили тази идея на неговия ум, че комуникациите им направени към него, не са за самия него, но с изричната цел да бъдат дадени на света, както той предлага да направи, и че сега е настъпило времето за изпълнение на този план. „На книгата, в която ще въплътите нашите инструкции“, продължиха общуващите интелекти, "ще дадете, тъй като тя е наша работа, а не ваша, заглавието, Le Livre des Esprits ([[КНИГАТА НА ДУХОВЕТЕ]]) и ще я публикувате, не под вашето собствено име, а под псевдонима на ALLAN KARDEC.¹ Запазете собственото си име Rivail за вече публикуваните от вас собствени книги, но вземете и запазете името, което сега ви дадохме за книгата, която предстои да публикувате по наше искане и по принцип за цялата работа, която ще трябва да свършите при изпълнение на мисията, която, както вече ви казахме, ви е била поверена от Провидението и която постепенно ще се отвори пред вас, докато напредвате в нея под наше ръководство “ръководство“.
 
Така създадената и публикувана книга се продава с голяма бързина, правейки хората да приемат новото учение не само във Франция, а и на целия континент, и превръщайки името на АЛАН КАРДЕК в дума за ежедневна употреба за читателите, които го познават само във връзка с нея; така че оттам нататък той беше наричан само с това име, с изключение на старите си лични приятели, пред които и той, и съпругата му винаги запазваха фамилното си име. Скоро след публикуването ѝ той основава Парижкото Общество на Психологическите Изследвания, на което той беше президент до смъртта си, и което се събираше всеки Петък вечер в къщата му, за да получи от духове, чрез пишещи медиуми, инструкции за изясняване на истината и дълга. Той също основава и редактира, до самата си смърт, едно месечно списание, озаглавено [[La Revue Spirite]], Журнал за Психологически Изследвания, посветено на застъпничество на възгледите, изложени в [[Книга на Духовете]].