Разлика между версии на „Николай Павлович“

→‎Творчество: Премахнати лъжовни и пристрастни сведения
м (Bot: Automated text replacement (-{{икона\|bg}} + ); козметични промени)
(→‎Творчество: Премахнати лъжовни и пристрастни сведения)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
Същественият въпрос, на който не е намерено обяснение, е за композиционните несъвършенства в неговата живопис. Историческите композиции датират от 1860-те и 1870-те години, когато художникът не е възрастен, за да бъдат отдадени на творческа немощ. Историческите платна страдат от несъвършени пропорции и неточни ракурси. Останалите им стилови особености като маниерност и стафажност са резултат от академичните изисквания в Мюнхенската академия, които той познава, въпреки че според документалния му архив не е изучавал пряко. Но в средата на ХІХ в. с тях е пропит духа на академията в Мюнхен. Той добре познава този разпространен в Германия и в Австро-Унгария съвременен стил, който е широко използван в изобразяването на религиозни и исторически сюжети. Той го използва историческите си композиции като съответстващ на времето и на европейските тенденции. Чрез него той изразява своята съпричастност към средното художествено равнище на изкуството. В същото време изкуството на Балканите не познава друг стил за художествено изразяване в областта на зараждащата се историческа картина. В Гърция и в Сърбия е възприет неокласицизма с характерните за героизиращите композиции романтизъм.
 
За историята на българското изкуство Павлович е първият художник, който работи по посока на изобразяване на сцени от родната история и е съвсем естествено, той като немски възпитаник да използва разпространения в Германия стил на назареите. Връщайки се в България, той е изпълнен с енергия да осъществява замислите си, подбудени по време на следването.
 
Живописта на Николай Павлович в България попада под регресивното въздействие на консервативните нрави, закостенелите възгледи и почти отсъстващия интерес към историческите сюжети, над които художникът започва да работи в Белград и в Одеса. Връщайки се в България, той е изпълнен с енергия да осъществява замислите си, подбудени по време на следването.
 
От огромната му кореспонденция личи, как той предлага своя труд и творчески възможности за работа, която би донесла на него прилично съществуване, а на народа познание за българската история и технически качествено изпълнена иконопис за храмовете.
Анонимен потребител