Уикипедия

Ан дьо Божьо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 7:
| управление =
| регент на =регент крал Шарл VIII на Франция
| регентство = [[1483]] - – [[1491]]
| коронация =
| пълно име =
Ред 13:
| кръщене =
| роден = 3 Aприл [[1461]]
| място на раждане = [[Женап]], [[Валонски Брабант|Брабант]]
| починал = [[14 ноември]] [[1522]]
| място на смъртта = [[Шантел]], [[Франция]]
| погребан =
| предшественик =
| потомство = Сюзана (1491 -1521)
| наследник = Сюзана (1491- – 1521)
| съпруга = [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер дьо Божьо]]
| втори брак =
Ред 34:
| общомедия = Anne of France
}}
'''Ан дьо Божьо''' ({{lang|fr|Anne de Beaujeu}}, 3 [[април]] [[1461]], [[Женап]] в Брабант – -[[14 ноември]] [[1522]], Шантел (фр. ''Chantelle'')) е френска принцеса, дъщеря на [[Луи XI (Франция)|Луи XI]] и [[Шарлот Савойска]]. Според волята на баща си става регент на своя по-малък брат, непълнолетния крал [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]].
 
== Биография ==
Ан е родена в замъка [[Женап]] в [[Брабант]] на 3 Aприл 1461 година. Тя е най-голямата оцеляла дъщеря на Луи ХI. "Ан е тъмнокоса, с високо чело, фино-извити вежди. Има остър, надменен нос, тънки устни, тънки ръце, и „стои изправена като копие“.  <sup>[ според  </sup>Hackett,  ''Francis the First'', pp.45- – 46<sup> ]</sup>
 
=== Брак ===
Ред 43:
 
== Оценка на Луи за Ан ==
„Тя -– най-малко глупавата от всички жени на Франция, защото на съдбата не било изгодно да ме запознае с нито една умна“ -– казва крал Луи. „Най-хитрата и проницателна жена от всички, живели през различни времена“, „надарена с тънък и проницателен ум, и във всичко е истинско подобие на своя баща“ – така я характеризира съвременникът и Брантом.
 
Ана дълго време е доверено лице на своя баща, който се възхищава от нейния политически нюх, находчивост, хитрост. Именно на нея, кралят възлага охраната на дофина [[Шарл VIII (Франция)|Шарл]], своя късно роден син, комуто предстои след време да наследи „най-прекрасното кралство на земята“.
Ред 50:
След смъртта на [[Луи XI]] през 1483 година, престолонаследникът Шарл е 13-годишен и според френските закони, които фиксират по онова време кралското пълнолетие на 14 години, не е достигнал необходимата зрелост, за да управлява самостоятелно. Неговата по-голяма сестра Ан дьо Божьо, 22-годишна по това време, заедно със съпруга си [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер дьо Божьо]] става негов регент от [[1483]] г. до [[1491]] г.
 
Ана и нейният мъж Пиер дьо Божьо, идвайки на власт, се сблъскват с опозиционно движение на аристокрацията, оглавено от първия принц по кръв – [[Луи XII|Луи Орлеански]]. Един от членовете на тази групировка е и Филип дьо Комин, подробно описващ събитията от тези години в своите мемоари. Макар Ана дьо Божьо и нейният съпруг да са регенти по изрична устна предсмъртна воля на Луи XI, Луи Орлеански и неговите съратници считат предаденото регентство за съвършено незаконно. Филип дьо Комин слага акцент на това, че бунтът на аристокрацията е предизвикан не от недоволство към политиката на краля и е насочен не против краля. "Нима„Нима принцовете и поданиците са вдигнали оръжие против своя млад крал? Пожелали са някой друг? Или са поискали да му отнемат властта?…Всичко е направено заради точно обратното…"обратното…“. Комин подчертава, че причина за недоволството е политиката, провеждана от регентите Пиер и Анна дьо Божьо, и именно против тях е застанала аристокрацията, поддържаща „законния“ регент Луи Орлеански.
 
Когато умира херцог [[Франсоа II (Бретон)|Франсоа II Бретонски]], той е наследен от своята дъщеря -– единадесетгодишната [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]]. Анна предлага ръката си на император [[Максимилиан I]] и той се жени за нея задочно. Но Ана дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен и [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] е претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ана дьо Божьо съумява да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретон с армия и херцогиня Ана Бретонска е принудена да се съгласи на този брак. 
 
Така Ан Божьо урежда брака на крал Шарл с [[Ана Бретанска|Ана Бретонска]] през 1491 г., с което завършва започнатото от баща ѝ дело за териториално обединение на кралството, подготвяйки по такъв начин присъединяването на херцогство Бретон към френската корона.
 
Ан има влияние над децата на аристокрацията включително над [[Диан дьо Поатие|Диана дьо Поатие]] и [[Луиз Савойска|Луиза Савойска]]. Тя инструктира например, младите хора от кралския двор да спазват изискани нрави, като например да не бършат с пръсти носовете си, а да правят това с парче плат. Луиза Савойска впоследствие използва наученото като става регент на сина си, крал [[Франсоа I]] на два пъти.
 
== Писателка ==
Освен като политик, Ан дьо Божьо се изявява и като писател. Тя е автор на: „За образованието на дъщеря ми“, наръчник за обучението на младите аристократки от тази епоха, както и на „Историята на обсадата на Брест“, литературна творба, в която действието се развива по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]].
Line 63 ⟶ 64:
От брака си с [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер дьо Божьо]], Ан има 2 деца:
 
* Шарл, граф на Клермон (1476- – 1498);
* Сюзана (1491- – 1521), омъжена за [[Шарл III дьо Бурбон]] (1490- – 1527).
 
== В изкуството ==
Line 77 ⟶ 78:
== Източници ==
* ''Anne de Beaujeu et ses énigmes'', Actes du colloque national du 28 mai 1983, Archives départementales du Rhône, Villefranche-sur-Saône, 1984.
* Pierre Pradel, ''Anne de France (1461- – 1522)'', Paris, Publisud, 1986.
* Jean-Charles Varennes, ''Anne de Bourbon, roi de France'', Paris, Librairie académique Perrin, 1978, 409 p., ill. (Prix Feydeau de Brou 1978 de l'Académie française).<small>(ISBN 2-262-00093-X)</small>
* Éliane Viennot :
** „ Anne de France (1461- – 1522), dame de Beaujeu, duchesse de Bourbon, régente de France : un cas d'école pour la recherche sur les femmes et le pouvoir “, in ''Cahier du CELEC'', <abbr>n<sup>o</sup></abbr> 3, 2012, ''Reines, princesses, favorites : quelle autorité déclinée au féminin ?'' (en guise d'introduction au numéro), <small>[lire en ligne]</small>.
** „ ''Comment contrecarrer la loi salique ? Trois commanditaires de livres d’histoire au <abbr>XVI<sup>e</sup></abbr> siècle : Anne de France, Louise de Savoie et Catherine de Médicis “'', in Sylvie Steinberg & Jean-Claude Arnould (dir.), ''Les Femmes et l’écriture de l’histoire, 1400- – 1800'', Mont-Saint-Aignan, Presses universitaires de Rouen et du Havre, 2008, <small>[lire en ligne]</small>.
** „ ''Rhétorique de la chasteté dans les ''Enseignements d'Anne de France à sa fille Suzanne de Bourbon'' “', in Jean-Jacques Vincensini (dir.), ''Souillure et pureté. Le corps et son environnement politique et culturel'', Paris, Maisonneuve et Larose, 2003, <small>[lire en ligne]</small>.
** „ ''Une nouvelle d'Anne de France : l'''Histoire du siège de Brest'' “', in Jean Lecointe, Catherine Magnien, Isabelle Pantin et Marie-Claire Thomine (dir.), ''Devis d'amitié, Mélanges en l'honneur de Nicole Cazauran'', Paris, Honoré Champion, 2002, <small>[lire en ligne]</small>.
** „ ''La transmission du savoir-faire politique, d'Anne de France à Marie de Médicis “'', in ''La Transmission du savoir dans l'Europe des <abbr>XVI<sup>e</sup></abbr> et <abbr>XVII<sup>e</sup></abbr> siècles'', Paris, Honoré Champion, 2001, <small>[lire en ligne]</small>.
** „ ''Gouverner masqués : Anne de France, Pierre de Beaujeu et la correspondance dite "'de Charles VIII" “''', in ''L'Épistolaire au <abbr>XVI<sup>e</sup></abbr> siècle'', Cahiers du Centre V.-L. Saulnier,<abbr>n<sup>o</sup></abbr> 18, Paris, Éditions Rue d'Ulm, 2001, <small>[lire en ligne]</small>.
* Georges Grassoreille, „ Un registre de comptes de la duchesse Anne “, in ''Revue bourbonnaise'', 1887, <abbr>p.</abbr> 20- – 30, 52- – 62, 101- – 108.
<sup>[ според  </sup>Hackett,  ''Francis the First'', pp.45- – 46<sup> ]</sup>
* Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. – М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 с. – 3000 экз. – ISBN 5-224-02516-8
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ан_дьо_Божьо“.