Анхидрид: Разлика между версии

'''Киселинният анхидрид''' или за краткост само анхидрид е [[органично съединение]], което има две [[ацил|ацилни групи]].<ref name="Gold">{{GoldBookRef|title=acid anhydrides|url=http://goldbook.iupac.org/A00072.html}}</ref> Най-често, двата ацилни остатъка произхождат от една и съща [[карбоксилна киселина]], като формулата на анхидрида е (RC(O))₂O. Симетрични анхидриди от този вид се именоват като думата киселина в изходното съединение се замести с ''анхидрид''.<ref name="Blue"> IUPAC, the Blue Book; Oxford: Blackwell Science (1993). ISBN 0-632-03488-2. Online edition: "''Recommendation R-R-5.7.7."''. pp. 123–25.</ref> Така, (CH₃CO)₂O се нарича ''оцетен анхидрид'' и е продукт на дехидратирането на оцетна киселина.

[[Оцетен анхидрид|Оцетният анхидрид]] е главен промишлен химичен реагент, широко използван за производството на ацетатни естери, напр. целулозен ацетат. [[Малеинов анхидрид|Малеиновият анхидрид]] е прекурсор на различни видове [[смоли]], получени при полимеризацията му със [[стирен]]. <ref>Heimo Held, Alfred Rengstl, Dieter Mayer "''Acetic Anhydride and Mixed Fatty Acid Anhydrides"'' Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry 2002, Wiley-VCH, Weinheim. </ref>

Една от групите на анхидрида може да произхожда от неорганична киселина, напр. [[фосфорна киселина]]. Анхидридът [[1,3-бифосфоглицерат]], който е междинен метаболит в [[гликолиза]]та<ref>Nelson, D. L.; Cox, M. M. "''Lehninger, Principles of Biochemistry"'' 3rd Ed. Worth Publishing: New York, 2000. ISBN 1-57259-153-6.</ref>, е анхидрит на 3-фосхоглицериновата киселина и фосфорната киселина.

Оцетен анхидрид се получава главно от карбонирането (включване на въглероден оксид СО) на [[метил ацетат]] (CH₃COOCH₃).<ref>Zoeller, J. R.; Agreda, V. H.; Cook, S. L.; Lafferty, N. L.; Polichnowski, S. W.; Pond, D. M. "''Eastman Chemical Company Acetic Anhydride Process"'' Catalysis Today (1992), volume 13, pp.73-91. doi:10.1016/0920-5861(92)80188-S</ref> Малеиновият анхидрид чрез окисление на [[бензен]] или [[Бутан (алкан)|бутан]]. В лабораторни условия се прилага дехидратиране на желаните киселини. Условията варират при различните кисилини, но фосфорният пероксид е най-честия дехидратиращ агент.