Свръхпроводимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Свръхпроводимостта''' е физическа характеристика на някои [[материал]]и при ниски [[температура|температури]]. Тя се проявява като отсъствие на [[електрическо съпротивление]] и съвършен [[диамагнетизъм]] ([[ефект на Майснер]]). Тя се проявява като фазов пеход при определена температура Т<sub>к</sub>, наречена [[критична]].
Явлението е открито през [[1911]] г. от холандския физик [[Хейке Камерлинг Онес]], кой изследва [[електрическо съпротивление|съпротивлението]] на чист [[живак]] при ниски температури. В 1986 г. [[Йохан Георг Беднорц|Беднорц]] и [[Карл Мюлер|Мюлер]] установяват свръхпроводимост на сплави при температури, значително по-високи от известните
Класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 [[келвин]]а (–243,15 °C), но при някои известни сплави и състави е възможно тя да бъде увеличена ([[високотемпературна свръхпроводимост]]).
Ред 20:
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Tl-Ba-Cu-oxide'''
|-
|T<sub>k</sub> [K]|| 1.1 || 1.2 || 3.4 ||
|}
| |||