Разлика между версии на „Уилям Хогарт“

редакция без резюме
'''Уилям Хогарт''' ({{lang|en|William Hogarth}}) е художник, гравьор и карикатурист. Неговите теми са битови, разработвани с чувство за хумор и критичност.
 
Хогарт започналзапочва кариерата си като гравьор и скоро се заелзаема с живопис. Макар че вероятно е научил нещо за техниката и цвета от венецианските и френските образци, творчеството му е толкова самобитно, че всъщност той няма истински предшественик. ТойПрославя се прославил през 30-те години на 18. век с един нов вид тематична картина, която описалописва като „модерни морални теми, подобни на сценични представления“. Например серията от шест картини „Моден брак“ (1743 – 1745) (днес в лондонската [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]]) остроумно критикува нравите на висшето общество от 18. век. Това е предупреждение, показващо катастрофалните последствия на брака по сметка. Счита се за най-хубавата му работа.
 
Например серията от шест картини „Моден брак“ (1743 – 1745) (днес в лондонската [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]]), остроумно критикува нравите на висшето общество от 18 век. Това е предупреждение, показващо катастрофалните последствия на брака по сметка. Счита се за най-хубавата му работа.
 
<gallery>
</gallery>
 
== ХронологияЖивот в дати ==
'''1697''' Роден е на 10 ноември 1697 г. в Лондон в семейството на Ан Гибон и Ричард Хогарт. През 1699 г. се ражда сестра му Мери.
 
<br>
През 1701 г. семейството на родителите му се премества на ул. „Сейнт Джон“ и се ражда сестра му Ан. През 1702 г. започва да посещава църковно училище. През 1703 г. баща му открива кафене, където се говори и преподава латински език. През 1705г. умира по-големият му брат Ричард.
'''1699''' Ражда се сестра му Мери.
 
<br>
През 1708 г. кафенето на баща му фалира и той е арестуван за дългове. Живее в частна къща под непосредствения надзор на Флийтския затвор.
'''1701''' Семейството се премества на ул. Сейнт Джон. Ражда се сестра му Ан.
 
<br>
През 1709 г. умират братята му Едмънд и Томас.
'''1702''' Започва да посещава църковно училище.
 
<br>
През 1712 г. Уилям Хогарт постъпва като ученик при художник на фирми, а през 1714 г. вече е ученик в ателието на гравьора върху сребро Елис Гембли.
'''1703''' Баща му открива кафене, където се говори и преподава латински език.
 
<br>
През 1718 г. умира баща му Ричард Хогарт.
'''1705''' Умира по-големият му брат Ричард.
 
<br>
През 1720 г. започва да прави рекламни картички и открива собствено ателие, постъпва в академията на Уондърбенк на „Сент Мартинс Лейн“.
'''1708''' Кафенето на Ричард Хогарт фалира и той е арестуван за дългове. Живее в частна къща под непосредствения надзор на Флийтския затвор.
 
<br>
През 1721 г. осъщиествява първи сериозни контакти с известни художници. Рисува „Балони на Южното море“ и „Лотария“.
'''1709''' Умират братята му Едмънд и Томас.
 
<br>
През 1723 г. прави илюстрации към „Пътешествия“ на Обри дьо ла Мотре.
'''1712''' Постъпва като ученик при художник на фирми.
 
<br>
През 1724 г. постъпва в академията на бъдещия си тъст [[Джеймс Торнхил]] – живописец на исторически сюжети. Публикува гравюрата „Маскаради и опери“.
'''1714''' Ученик в ателието на гравьора върху сребро Елис Гембли.
 
<br>
През 1725 г. става член на [[масонска ложа]] и създава пародия на картина на [[Уилям Кент]].
'''1718''' Умира баща му Ричард Хогарт.
 
<br>
През 1726 г. създава илюстрации към „Хюдибрас“ (Hudibras) на [[Самюъл Бътлър]].
'''1720''' Започва да прави рекламни картички и открива собствено ателие, постъпва в академията на Уондърбенк на „Сент Мартинс Лейн“.
 
<br>
През 1727 г. участва в изпълнението на стенописите в къщата на Хигинс в Хемпшър и за стълбището на една къща в Сохо, под ръководството на Торнхил. Получава и поръчка от Джошуа Морис за ескиз към гоблена „Стихиите на земята“. Морис отказва да му плати. През същата година е готов и с „Консултация на медиците“.
'''1721''' Първи сериозни контакти с известни художници. „Балони на Южното море“; „Лотария“.
 
<br>
През 1728 г. създава гравюрата „Хенри VIII и Ана Болейн“. „Спящото кралство“. Първи варианти на „[[Просешка опера]]“.
'''1723''' Прави илюстрации към „Пътешествия“ на Обри дьо ла Мотре.
 
<br>
През 1729 г. се жени за Джийн Торнхил, като я отвлича от къщи. Готов е с ескиза и картината „Комисия на парламента във Флийтския затвор“. Първи „разговорни портрети“.
'''1724''' Постъпва в академията на бъдещия си тъст [[Джеймс Торнхил]] – живописец на исторически сюжети. Публикува гравюрата „Маскаради и опери“.
 
<br>
През 1730 г. започва работа над първата сатирична серия „Пътят на проститутката“. Рисува „Семейство Фаунтин“, „Риболов“ и други.
'''1725''' Става член на [[масонска ложа]]. Пародия на картина на [[Уилям Кент]].
 
<br>
През 1731 г. прлави групови портрети и жанрови сцени: „Семеен празник“, „Асамблея в Уонстед Хауз“, „Преди“ и „След“ – I-ви вариант, „Среднощен съвременен разговор“ и други. Обявява абонамент за гравюрите на „Пътят на проститутката“.
'''1726''' Прави илюстрации към „Хюдибрас“/Hudibras/ на [[Самюел Бътлър]].
 
<br>
През 1732 г. са отпечатани гравюрите на „Пътят на проститутката“, „Индийският император“, „Завладяването на Мексико“, „Семейство Чомли“ и други.
'''1727''' Участва в изпълнението на стенописите в къщатата на Хигинс в Хемпшър и за стълбището на една къща в Сохо, под ръководството на Торнхил. Поръчка от Джошуа Морис за ескиз към гоблена „Стихиите на земята“. Морис отказва да му плати. „Консултация на медиците“.
 
<br>
През 1733 г. се установява в къща на Лестър скуеър, където остава до смъртта си. Прави портрет на Сара Малкълм, осъдена на смърт за грабеж и убийство, като преди това я посещава в затвора. Започва следващата серия „Пътят на развратника“. Рисува „Панаирът на Саутуърк“, излиза гравюрата „Среднощен съвременен разговор“.
'''1728''' Гравюра „Хенри VIII и Ана Болейн“. „Спящото кралство“. Първи варианти на „[[Просешка опера]]“.
 
<br>
През 1735 г. завършва „Пътят на развратника“. Бори се за утвърждаване на закона за авторското право. Законът е приет от парламента и става известен като „Закон на Хогарт“. Създава и гравюра към „Пътят на развратника“. През същата година умира майка му.
'''1729''' Оженва се за Джийн Торнхил, като я отвлича от къщи. Ескизът и картината „Комисия на парламента във Флийтския затвор“. Първи „разговорни портрети“.
 
<br>
През 1736 г. създава историческите картини „Силоамската къпалня“ и „Добрият самарянин“. „Бедствуващият поет“. Гравюри на „Спящото паство“; „Преди“; „След“.
'''1730''' Започва работа над първата сатирична серия „Пътят на проститутката“. „Семейство Фаунтин“; „Риболов“ и други.
 
<br>
През 1737 г. в „St. James's Evening Post“ излиза статия под псевдонима „Бритофил“, защитаваща английската национална живопис. Това е година, в която завършва картините „Лорд Харвей и приятелите му“, „Пътуващи актриси, преобличащи се в плевнята“, „Учени на лекция“, както и гравюрата „Сдружението на предприемачите“.
'''1731''' Групови портрети и жанрови сцени: „Семеен празник“; „Асамблея в Уонстед Хауз“; „Преди“ и „След“ – I-ви вариант; „Среднощен съвременен разговор“ и други. Обявява абонамент за гравюрите на „Пътят на проститутката“.
 
<br>
През 1738 г. завършва серията „Четирите времена на денонощието“ и я гравира. „Епископ Хоудли“ – I-ви вариант; „Семейство Строуд“; „Джейн Хогарт“; гравирани илюстрации към „Дон Кихот“.
'''1732''' Излизат гравюрите на „Пътят на проститутката“; „Индийският император“; „Завладяването на Мексико“; „Семейство Чомли“ и други.
 
<br>
През 1740 г. се запознава с [[Дейвид Гарик]]. Създава портретите „Мери Едвърдс“, „Лавиния Фентън“, „Капитан Корам“, „Фредерик Френклънд“ и други.
'''1733''' Установява се в къща на Лестър скуеър, където остава до смъртта си. Прави портрет на Сара Малкълм, осъдена на смърт за грабеж и убийство, като преди това я посещава в затвора. Започва следващата серия „Пътят на развратника“. Рисува „Панаирът на Саутуърк“, излиза гравюрата „Среднощен съвременен разговор“.
 
<br>
1741 г. е годината на „Джентълмен в червено“, „Джон Хоудли“ и други.
'''1735''' Завършва „Пътят на развратника“. Бори се за утвърждаване на закона за авторското право. Законът е приет от парламента и става известен като „Закон на Хогарт“. Гравюра към „Пътят на развратника“. Умира майка му.
 
<br>
През 1742 г. са създадени „Децата на Грейъм“; „Вкус a la mode“; „Пег Уофингтън“.
'''1736''' Историческите картини „Силоамската къпалня“ и „Добрият самарянин“. „Бедствуващият поет“. Гравюри на „Спящото паство“; „Преди“; „След“.
 
<br>
През 1743 г. започва серията „Брак по модата“. Създава „Епископ Хоудли“ – II-ри вариант и прави гравюрата „Характери и карикатури“.
'''1737''' В „St. James's Evening Post“ излиза статия под псевдонима „Бритофил“, защитаваща английската национална живопис. „Лорд Харвей и приятелите му“; „Пътуващи актриси, преобличащи се в плевнята“; „Учени на лекция“; гравюра „Сдружението на предприемачите“.
 
<br>
През 1744 г. рисува портретите „Архиепископ Херинг“ и „Елизабет Солтър“.
'''1738''' Завършва серията „Четирите времена на денонощието“ и я гравира. „Епископ Хоудли“ – I-ви вариант; „Семейство Строуд“; „Джейн Хогарт“; гравирани илюстрации към „Дон Кихот“.
 
<br>
През 1745 г. се провежда голям търг на картините му. Покана за търга е гравюрата „Битката на картините“. Създава „Автопортрет с куче“ и „Лейди Гарик в ролята на Ричард III“. Започва серията „Щастливия брак“ („Сватбен бал“), също „Капитан Греъм в каютата си“ и други.
'''1740''' Запознава се с [[Дейвид Гарик]]. „Мери Едвърдс“; „Лавиния Фентън“; „Капитан Корам“; „Фредерик Френклънд“ и други.
 
<br>
През 1746 г. идват „Лорд Ловат“ и „Мойсей пред дъщерята на фараона“.
'''1741''' „Джентълмен в червено“; „Джон Хоудли“ и други.
 
<br>
През 1747 г. завършва серията „Усърдие и леност“.
'''1742''' „Децата на Грейъм“; „Вкус a la mode“; „Пег Уофингтън“.
 
<br>
През 1748 г. пътува до Париж. На връщане е арестуван и е обвинен в шпионаж. Изгонен от Франция, рисува „Вратата на Кале“. Рисува и „Павел пред Феликс“.
'''1743''' Започва серията „Брак по модата“; „Епископ Хоудли“ – II-ри вариант; гравюра „Характери и карикатури“.
 
<br>
През 1749 г. е готов с „Поход във Финчли“.
'''1744''' „Архиепископ Херинг“; „Елизабет Солтър“.
 
<br>
През 1750 г. създава „Сатана, Грях и Смърт“, също рисунки към „Улица на бирата“ и „Улица на джина“.
'''1745''' Търг на картините му. Покана за търга е гравюрата „Битката на картините“. „Автопортрет с куче“; „Лейди Гарик в ролята на Ричард III“. Започва серията „Щастливия брак“ („Сватбен бал“); „Капитан Греъм в каютата си“ и други.
 
<br>
През 1751 г. излизат гравюрите „Улица на бирата“; „Улица на джина“ и „Четирите степени на жестокостта“.
'''1746''' „Лорд Ловат“; „Мойсей пред дъщерята на фараона“.
 
<br>
През 1752 г. е работата върху трактата. Гравюра „Колумб, разбиващ яйцето“.
'''1747''' Серията „Усърдие и леност“.
 
<br>
През 1753 г. излиза „Анализ на красотата“. Работи над „Избори“.
'''1748''' Пътува до Париж. На връщане е арестуван и е обвинен в шпионаж. Изгонен от Франция, рисува „Вратата на Кале“. „Павел пред Феликс“.
 
<br>
[[Файл:William Hogarth - Absurd perspectives.png|300px|дясно|Гравюрата ''Сатира за на грешната перспектива'' (1753)]]
'''1749''' „Поход във Финчли“.
През 1755 г. е избран за член на Обществото на художниците и журира един конкурс за рисунка.
<br>
 
'''1750''' „Сатана, Грях и Смърт“; рисунки към „Улица на бирата“ и „Улица на джина“.
През 1756 г. рисува триптиха „Възнесение“ за олтара на църквата „Св. Мария“ в Бристол.
<br>
 
'''1751''' Излизат гравюрите „Улица на бирата“; „Улица на джина“ и „Четирите степени на жестокостта“.
През 1757 г. получава длъжността придворен художник. Създава портрета „Дейвид Гарик и жена му“.
<br>
 
'''1752''' Работа върху своя трактат. Гравюра „Колумб, разбиващ яйцето“.
През 1758 г. рисува „Автопортрет пред статива“ („Хогарт, рисуващ музата на Комедията“). Създава „В съда“.
<br>
 
'''1753''' Излиза "Анализ на красотата. Работи над „Избори“.
През 1759 г. рисува „Сигизмунда“, „Последният залог на дамата“, „Бой на петли“. Прави и фронтиспис за „Тристам Шенди“ на [[Лорънс Стърн]].
<br>
 
[[File:William Hogarth - Absurd perspectives.png|right|300px|Гравюрата ''Сатира за на грешната перспектива'' (1753)]]
През 1760 – 1761 г. боледува. Създава гравюрите „Времето, опушващо картината“, „Петте ордера на перуките“ и „Изобразеният ентусиазъм“. Излиза италианският превод на „Анализ на красотата“.
'''1755''' Избран за член на Обществото на художниците и журира един конкурс за рисунка.
 
<br>
През 1762 г. идва „Лековерие, Суеверие, Фанатизъм“.
'''1756''' Триптих „Възнесение“ за олтара на църквата „Св. Мария“ в Бристол.
 
<br>
През 1763 г. създава гравюрата „Джон Уилкис“, както и „Слугите на Хогарт“ и „Продавачката на скариди“ – една от най-известните му картини.
'''1757''' Получава длъжността придворен художник. „Дейвид Гарик и жена му“.
 
<br>
1764 г. е годината на последната му гравюра, „Неизменното,... или Падението на Възвишеното в живописта“. Умира на 25 октомври през нощта.
'''1758''' „Автопортрет пред статива“ („Хогарт, рисуващ музата на Комедията“); „В съда“.
<br>
'''1759''' „Сигизмунда“; „Последният залог на дамата“; „Бой на петли“; фронтспис за „Тристам Шенди“ на [[Лорънс Стърн]].
<br>
'''1760 – 1761''' Боледува. Гравюрите „Времето, опушващо картината“; „Петте ордера на перуките“; „Изобразеният ентусиазъм“. Излиза италианският превод на „Анализ на красотата“.
<br>
'''1762''' „Лековерие, Суеверие, Фанатизъм“.
<br>
'''1763''' Гравюра „Джон Уилкис“; „Слугите на Хогарт“; „Продавачката на скариди“ – една от най-известните му картини.
<br>
'''1764''' Последна гравюра „Неизменното,... или Падението на Възвишеното в живописта“. Умира на 25 октомври през нощта.
</br>
 
<gallery>