Ди Си Комикс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
}}
'''„Ди Си Комикс“''' ({{lang|en|DC Comics}}) e американска компания, издаваща [[комикс|комикс списания и книги]]; издателски клон на „Ди Си Ентъртаймънт“,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.cbr.com/dc-entertainment-what-we-know-so-far/ | заглавие=„DC Entertainment – what we know so far“ |достъп_дата =23 септември 2017 |фамилно_име=Melrose |първо_име=Kevin |дата=09.10.2009 |труд= |издател=Comic Book Resources |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dccomics.com/blog/2017/05/05/dc-entertainment-expands-editorial-leadership-team | заглавие=„DC Entertainment Expands Editorial Leadership Team“ |достъп_дата =23 септември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=05.05.2017 |труд=Official Press Release |издател=DC Comics |цитат= |език=en }}</ref> филиал на „[[Уорнър Брос.|Уорнър Брадърс Ентъртеймънт]]“ и отдел на „[[Тайм Уорнър]]“. Ди Си е една от най-големите и стари [[американски комикс]] компании (заедно с „[[Марвел Комикс]]“); те държат правата за редица популярни [[супергерой|супергерои]], част от които са: [[Супермен]], [[Батман]], [[Жената-чудо|Жената чудо]], [[Аквамен]], [[Светкавицата]], Киборг, [[Зеления фенер]], Шазам, Човекът-ястреб, [[Зелената стрела]] и още други от [[Лигата на справедливостта]]. Повечето сюжетни линии на комиксите се развиват в [[Фиктивна вселена|измислена вселена]], наречена „Вселената на Ди Си“, в която действат няколко екипа от супергерои: [[Лигата на справедливостта]],
Инициалите „Ди Си“ (DC) идват от популярно комикс списание, издавано от компанията -
Издателство „[[Рандъм Хаус]]“ се занимава с дистрибуцията на комикси на Ди Си до книжарниците,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.publishersweekly.com/pw/by-topic/new-titles/adult-announcements/article/14462-dc-comics-random-house-ink-distribution-pact.html | заглавие=„DC Comics, Random House Ink Distribution Pact“ |достъп_дата =28 септември 2017 |фамилно_име=Reid |първо_име=Calvin |дата=05.09.2007 |труд= |издател=publishersweekly.com |цитат= |език=en }}</ref> докато друга компания
== История ==
=== Произход ===
[[Файл:Major Malcolm Wheeler-Nicholson.jpg|мини|ляво|Полковник Малкълм Уилър - основател на „Национален съюз за издаване“, която се разраства в „Ди Си Комикс“.]]
Предприемачът майор [[Малкълм Уийлър-Никълсън]] основава „Нешанъл елайд пъбликейшънс“ през есента на 1934 г.<ref name="fif" /><ref>{{cite book |title= „Ron Goulart's Great History of Comics Books“ |last=Goulart |first=Ron |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=Contemporary Press |location= |isbn=0-8092-5045-4 |pages=55 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= „The Comic Book in America: An Illustrated History“ |last=Benton |first=Mike |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=Taylor Publishing |location=Dallas, Texas |isbn=978-0-87833-659-3 |pages=17 – 18 |url= |accessdate=}}</ref> Компанията дебютира с комикс списание във формат [[размери на хартията|279 × 432]] и заглавие „[[Ню фън комикс|New Fun: The Big Comic Magazine #1]]“ (корицата е издадена февруари 1935 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/issue/85/ | заглавие= „New Fun #v1#1“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Второто заглавие на издателството е „[[Адвенчър комикс|Ню комикс, Брой 1]]“ (декември 1935), в размер, който се приближава до стандартния формат за комикс книга в периода, наричан от фенове и историци като „[[Златна епоха на комиксите]]“. Формата е малко по-голям от днешния приет.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/71/ | заглавие= „New Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Това заглавие прераства в „[[Адвенчър комикс]]“, което става едно от най-дълго просъществувалите на пазара списания. Последният му брой, издаден под номер 503, излиза 1983 г. През 2009 г. Ди Си връща „Адвенчър комикс“ с оригиналната му номерация.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/32602/ | заглавие= „Adventure Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Бъдещите създатели на [[Супермен]] [[Джери Сийгъл]] и [[Джо Шустър]] създават персонажа [[Доктор Окулт]] през 1935 г. Това е най-старият супергерой на Ди Си Комикс, който все още действа във [[Вселена на Ди Си|вселената на Ди Си]].▼
▲Предприемачът майор
Третото и последното заглавие на Уийлър-Никълсън се казва „[[Детектив комикс]]“. Корицата на първия брой е планувана да се издаде декември 1936, но премиерата закъснява с три месеца и продуктът излиза март 1937 г. Комикс списанието ще се превърне в сензация, поради представянето на супергероя [[Батман]] в брой 27 от май 1939 г. През 1937 г. Уийлър-Никълсън задлъжнява към собственика на печатница и дистрибутор [[Хари Доненфелд]]. Доненфелд също издава пълп списания и действа като главен изпълнителен директор на дистрибутора на списания „[[Индипендънт нюс]]“. Основателят на Нешънъл е принуден да вземе собственика като партньор, за да пусне на пазара „Детектив комикс, брой 1“. Компания „Детектив комикс“ е формирана с основатели Уийлър-Никълсън и [[Джак Лебовитц]] – счетоводител на Доненфелд. Майорът остава още няколко години, в които проблемите с паричните потоци продължават. Преди да напусне през 1937 г. „Детектив комикс“ купува остатъците от Нешанъл Елайд, позната още като „Никълсън пъблишинг“, на аукцион.{{hrf|Jones|2004|125}}▼
▲Третото и последното заглавие на Уийлър-Никълсън се казва
Скоро след това компанията стартира нова заглавие „[[Екшън комикс]]“, чийто първи брой представя герой от нов архетип, който скоро ще бъде наречен „супергерой“. Името на персонажа е [[Супермен]]. „[[Екшън комикс, брой 1]]“ от юни 1938 г. става хит на пазара и дава начало на една от най-продължителните комикс поредици. Следващите години „Детектив комикс“ представя и други популярни супергерои като Пясъчния човек и Батман.▼
▲Скоро след това компанията стартира нова заглавие „[[Екшън комикс]]“, чийто първи брой представя герой от нов архетип, който скоро ще бъде наречен „супергерой“. Името на персонажа е [[Супермен]].
На 22 февруари 2010 г. копие на „Екшън комикс №1“ е продадено на аукцион от анонимен продавач на анонимен купувач за 1 милион долара, подобрявайки предишния рекорд от $317 000 на друго в по-лошо състояние копие от предната година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.crainsnewyork.com/article/20100222/FREE/100229983 | заглавие=„Superman's debut sells for $1M at auction“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |дата=22.02.2010 |труд=Associated Press |издател=Crain's New York Business |цитат= |език=en }}</ref>
=== Златна епоха ===
Въпреки официалните си наименования –
[[Файл:C. C. Beck 1982.jpg|мини|дясно|Си Си Бек – създателят на супергероя Капитан Марвел]]
Компанията започва да противопоставя твърдо срещу това, което се нарича
Когато популярността на супергероите спада през 40-те години, компанията се фокусира върху жанрове като [[фантастика|научна фантастика]], [[уестърн]], [[хумор]] и [[
=== Сребърна епоха ===
В средата на 50-те редакционният директор
Нешънъл не променя цялостния вид на своите големи персонажи (главно Супермен, Батман и Жената чудо), но радикално модернизират част от тях. Семейството на Супермен, по това време под редакцията на
От 40-те години, когато Супремен, Батман и много от другите герои на компанията започват да участват заедно в различни истории, персонажите на Ди Си поделят единно общество, десетилетия по-нататък наречено от феновете
Представената от Ди Си нов изглед на супергероите не остава незабелязан от другите комикс компании. През 1961 г., подтикнати от успеха на ЛСА (Лигата на справедливостта от Америка), писателят редактор [[Стан Лий]] и художникът [[Джак Кърби]] от [[Марвел Комикс]] откриват Под-Сребърната епоха или наречена още „Марвел епоха“ с дебютното издание на [[Фантастичната четворка]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.psu.edu/dept/inart10_110/inart10/cmbk6silver.html | заглавие=„Integrative Arts 10“ / „The Silver Age“ |достъп_дата =28 юли 2018 |фамилно_име=Coville |първо_име=Jamie |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en }}</ref> Според сведенията, Ди Си игнорира първоначалния успех на Марвел, докато новата компания не натрупва значителни печалби и става фактор на пазара. По това време Ди Си за на загуба и старото ръководство не е в състояние да разбере как такава малка компания може да постигне такъв значителен успех. За пример, когато продукцията на Марвел е проучвана на срещи – новата компания се съсредоточава върху по-усъвършенстван начин на повествование и предаване на историята чрез визуалните елементи, което включва поява повече на червения цвят или речеви балон на корицата, или строга грубост на интериора, по-възприемчив за читателите. Когато Лий чува, че Ди Си предприема експериментални опити да възприемат по-простите подробности, той е учуден от това решение. Писателят предприема директни оспорвания срещу тези предложения в изданията на Марвел, когато продажбите се усилват, за да осуети конкуренцията между двете фирми.<ref>{{Цитат периодика| last = Eury | first =Michael | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =юли | title =„The Doom Patrol Interviews: Editor's Note“ | journal =Back Issue! – TwoMorrows Publishing | volume = | issue =(65): 37 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
Line 65 ⟶ 67:
Жанет Кан, бивш издател на списания за деца, заменя Инфантино като главен редактор през януари 1976 г. Ди Си се опитва да се конкурира с нарастващия Марвел като увеличава драстично продукцията и се опитва да наводни пазара със своя стока. Това включва започване на поредици с участието на нови персонажи като Огнена буря и Сянка, Променящия се човек. Увеличавата се и набора на заглавията с герои, които не попадат в типа на супергероите, с което се прави опит за завръщане в дните пред Уертъм, преди войната. През юни 1978 г., пет месеца преди излизането на [[Супермен: Филмът|първия филм за Супермен]], Кан разширява още повече линията и увилачава броя заглавия и страници; цената нараства от 35 цента на 50 цента. Много от сериите получават допълнително осем страници, докато други се сдобиват с целия допълнителен пакет от двадесет и пет страници. Това е ход наречен от компанията „Ди Си експлозия“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dialbforblog.com/archives/252/publishorial.gif | заглавие = „Publishorial: Onward and Upward“ | достъп_дата = 24 септември 2020 | фамилно_име = Kahn | първо_име = Jenette | дата = септември 1978 | издател = DC Comics | формат = gif | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140329065319/http://www.dialbforblog.com/archives/252/publishorial.gif | архив_дата = 29 март 2014 | език = en }}</ref> Ходът обаче не е успешен и компанията родител „Уорнър“ прекратява неуспешната поредица и уволнява много служители, което кара наблюдателите да наречат този срив „Ди Си имплозия“.<ref>The DC Implosion", ''The Comics Journal No. 41'' (August 1978), pp. 5–7.</ref> През септември 1978 г. линията драстично се съкращава, връща се стандартния размер на книгата и 17-те страници, но цената остава все още увеличена от 40 цента.<ref>Post-Implosion Fill-In Fallout", ''The Comics Journal No. 43'' (December 1978), p. 13</ref> До 1980 г. книгите достигат отново 50 цента с брой на страниците 25, в които страниците с история заменят рекламите.
Търсейки начини за увеличаване на пазарния дял, новият екип, създаден от издателя Кан, вицепрезидента Пол Левиц и главния редактор Джордано обръща внимание на проблема за липсата на талантливи писатели и художници. За тази цел – следвайки примера на „Атлас/Сийборд Комикс“ и независими компании като „Еклипс Комикс“<ref>{{cite news |last=Steranko |first=Jim |date=февруари 1975 |title=Mediascene quote=Стратегията на издателя на „Атлас/Сийборд Комикс“ Мартин Гудман, наречена „Давид и Голиат, е коварен и опростен - възможно да се сметне за мръсна тактика за съравнование - [и се състои] от [неща] като висок брой страници, процесът на създане на илюстрация е поверен напълно в ръцете на художника, както и правата за създане на персонаж и известна доза професионална учтивост.“}}</ref> – Ди Си започва да предлага привилегии вместо стандартното споразумение за място под наем, в което създателите работят срещу фиксирана заплата и се подписват на всички свои произведения. Привилегиите са финансов стимул, свързан с успеха на трудовете на работниците. В крайна сметка, прилагането на тези стимули се оказва подходящо, имайки се предвид главния редактор на Марвел Джим Шустър, който чрез своят авторитарен маниер на управление, успява да изгони много от креативния екип, и личности като Рой Томас, Джийн Колан, Марв Уолфман и Джордж Перез простъпват на работа в Ди Си.<ref>Tucker. ''Slugfest''. pp. 112–3</ref>
В допълнение, компанията създава индустриална концепция за ограничена поредица, повлияни от популярния по това време телевизионен жанр на минисериала, както и прекомерния брой заглавия, които се разпадат в рамките на няколко издания. Тази форма на публикуване позволява създаването на стегнати сюжети с изразен край и начало, които имат по-гъвкав формат без да губят своята креативност и ограничава анторите да се впускат в безкраен и нерегламентиран ангажимент. Първата такава лимитирана история е „Свят от криптон“ през 1979 г., чийто положителен пример води до подобни примери, като си стига до амбициозни продукции, с най-добър пример „Камелот 3000“, пуснат за директна продажба през 1982 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newcomicreviews.com/GHM/columns/A+/archives/071103.html | заглавие = „"GHM Columns : GHM Staff : Steve Higgins A+ Graphic Novels ]“ | достъп_дата = 9 октомри 2020 | издател = Newcomicreviews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120204110919/http://www.newcomicreviews.com/GHM/columns/A+/archives/071103.html | архив_дата = 4 февруари 2014 | език = en }}</ref>
Тези промени в политиката оформят бъдещето на медията и в краткосрочен план позволиха на Ди Си да привлече писатели и художници от конкурентния Марвел и да насърчи стабилността на отделните заглавия. През ноември 1980 г. Ди Си стартира все още продължаващата поредица „Новите тийн титани“ от писателя Марв Волфман и художника Джордж Перес, двама популярни и талантливи създатели с множество успехи. Техният супергеройски екип наподобява персонажите от серията на Марвел „Х-мен“, но вкоренен в историята на Ди Си. Комиксите печелят значителни продажби,<ref>MacDonald, Heidi D. "DC's Titanic Success", The Comics Journal No. 76 (October 1982), pp. 46–51</ref> отчасти благодарение на стабилния творческия екип, който продължава със заглавието цели шест години. В допълнение, Волфман и Перес се възползваха от опцията с ограничени серии, за да създадат отделно заглавие – „Истории за новите тийн титани“. В лимитираната поредица е представен произхода на героите, без да се нарушава наратива на главните серии или да се натовари екипи с ново задължение за дълготрайна поредица.
== Екранизации ==
|