Ди Си Комикс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Arnoldlayne89 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Arnoldlayne89 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 18:
}}
 
'''„Ди Си Комикс“''' ({{lang|en|DC Comics}}) e американска компания, издаваща [[комикс|комикс списания и книги]]; издателски клон на „Ди Си Ентъртаймънт“,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.cbr.com/dc-entertainment-what-we-know-so-far/ | заглавие=„DC Entertainment – what we know so far“ |достъп_дата =23 септември 2017 |фамилно_име=Melrose |първо_име=Kevin |дата=09.10.2009 |труд= |издател=Comic Book Resources |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dccomics.com/blog/2017/05/05/dc-entertainment-expands-editorial-leadership-team | заглавие=„DC Entertainment Expands Editorial Leadership Team“ |достъп_дата =23 септември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=05.05.2017 |труд=Official Press Release |издател=DC Comics |цитат= |език=en }}</ref> филиал на „[[Уорнър Брос.|Уорнър Брадърс Ентъртеймънт]]“ и отдел на „[[Тайм Уорнър]]“. Ди Си е една от най-големите и стари [[американски комикс]] компании (заедно с „[[Марвел Комикс]]“); те държат правата за редица популярни [[супергерой|супергерои]], част от които са: [[Супермен]], [[Батман]], [[Жената-чудо|Жената чудо]], [[Аквамен]], [[Светкавицата]], Киборг, [[Зеления фенер]], Шазам, Човекът-ястреб, [[Зелената стрела]] и още други от [[Лигата на справедливостта]]. Повечето сюжетни линии на комиксите се развиват в [[Фиктивна вселена|измислена вселена]], наречена „Вселената на Ди Си“, в която действат няколко екипа от супергерои: [[Лигата на справедливостта]], [[Справедливото общество на Америка]], [[Отряд самоубийци]] и [[МалкитеТийн Титани]]титаните. От издателството излизат и някои от най-популярните злодеи: [[Жокера]], [[Лекс Лутър]], [[Чита]], [[Дарксейд]], [[Жената-котка]], [[Рас Ал Гул]], [[Слейд Уилсън|Детстроук]], [[Еобард Таун|Ревърс-Флаш]], [[Синестро]], Черния Адам, Брейниак. Компанията също така публикува книги, които не са свързани с Вселената на Ди Си, например: [[Пазителите]], [[В като Вендета]] и много заглавия, част от алтернативния импринт наречен [[Вертиго (Ди Си Комикс)|Вертиго]].
 
Инициалите „Ди Си“ (DC) идват от популярно комикс списание, издавано от компанията - „[[Детектив„Детектив комикс]]“комикс“, в което супергероят [[Батман]] прави своя дебют. По-късно съкращението става официално име на бранда.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dccomics.com/ | заглавие=Официален сайт на ДиСи |достъп_дата =24 септември 2017 |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> Първоначално адреса на компанията е 432 „Четвърто авеню“, [[Манхатън]]. После офиси на Ди Си са открити на 480 и 575 „Лексингтън авню“, 909 „Трето авеню“, 75 „Рокфелер плаза“, 666 „Четвърто авенюа“ и 1325 „Авенюто на Америките.“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dcindexes.com/features/publisher.php?publisher=DC&more=true | заглавие=Addresses: |достъп_дата =24 септември 2017 |издател=DC Comics |цитат= |език=en }}</ref> Главните офиси се намират на 1700 [[Бродуей]], [[Мидтаун Манхатън]], [[Ню Йорк]]. През октомври 2013 г. е съобщено, че „Ди Си Ентъртеймънт“ ще премести своите главни офиси в [[Бърбанк]], [[Калифорния]] в 2015 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailynews.com/2015/08/29/dc-comics-home-of-batman-superman-moves-headquarters-to-burbank/ | заглавие=„DC Comics, home of Batman, Superman, moves headquarters to Burbank“ |достъп_дата =24 септември 2017 |фамилно_име=Yarbrough |първо_име=Beau |дата=29.08.2015 |труд= |издател=Daily News |цитат= |език=en }}</ref>
 
Издателство „[[Рандъм Хаус]]“ се занимава с дистрибуцията на комикси на Ди Си до книжарниците,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.publishersweekly.com/pw/by-topic/new-titles/adult-announcements/article/14462-dc-comics-random-house-ink-distribution-pact.html | заглавие=„DC Comics, Random House Ink Distribution Pact“ |достъп_дата =28 септември 2017 |фамилно_име=Reid |първо_име=Calvin |дата=05.09.2007 |труд= |издател=publishersweekly.com |цитат= |език=en }}</ref> докато друга компания „[[Даймънд„Даймънд Комикс Дистрибуторс|Даймънд Комикс]]“Комикс“ отговаря за доставките до специализирани магазини за комикс книги.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://retailer.diamondcomics.com/Home/1/1/28/225 | заглавие=„Welcome to Diamond Comic Distributors' Retailer Services“ |достъп_дата =28 септември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Diamond Comics |цитат= |език= en}}</ref> През 2016 г. е обявено, че Ди Си Компъни и техните основни конкуренти „[[Марвел Комикс]]“ (притежавани от 2009 г. от „[[Уолт Дисни Къмпани]]“ – основен конкурент на Тайм Уорнър) споделят 70% от американския пазар за комикси.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.bleedingcool.com/2016/09/16/dc-comics-humiliates-marvel-with-august-2016-marketshare-as-diamond-sets-a-record-month-of-sales/ | заглавие=„DC Comics Humiliates Marvel With August 2016 Marketshare, As Diamond Sets A Record Month Of Sales“ |достъп_дата =28 септември 2017 |фамилно_име=Johnston |първо_име=Rich |дата=16.09.2016 |труд= |издател=Bleeding Cool |цитат= |език=en }}</ref>
 
== История ==
=== Произход ===
[[Файл:Major Malcolm Wheeler-Nicholson.jpg|мини|ляво|Полковник Малкълм Уилър - основател на „Национален съюз за издаване“, която се разраства в „Ди Си Комикс“.]]
Предприемачът майор [[Малкълм Уийлър-Никълсън]] основава „Нешанъл елайд пъбликейшънс“ през есента на 1934 г.<ref name="fif" /><ref>{{cite book |title= „Ron Goulart's Great History of Comics Books“ |last=Goulart |first=Ron |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=Contemporary Press |location= |isbn=0-8092-5045-4 |pages=55 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= „The Comic Book in America: An Illustrated History“ |last=Benton |first=Mike |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=Taylor Publishing |location=Dallas, Texas |isbn=978-0-87833-659-3 |pages=17 – 18 |url= |accessdate=}}</ref> Компанията дебютира с комикс списание във формат [[размери на хартията|279 × 432]] и заглавие „[[Ню фън комикс|New Fun: The Big Comic Magazine #1]]“ (корицата е издадена февруари 1935 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/issue/85/ | заглавие= „New Fun #v1#1“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Второто заглавие на издателството е „[[Адвенчър комикс|Ню комикс, Брой 1]]“ (декември 1935), в размер, който се приближава до стандартния формат за комикс книга в периода, наричан от фенове и историци като „[[Златна епоха на комиксите]]“. Формата е малко по-голям от днешния приет.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/71/ | заглавие= „New Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Това заглавие прераства в „[[Адвенчър комикс]]“, което става едно от най-дълго просъществувалите на пазара списания. Последният му брой, издаден под номер 503, излиза 1983 г. През 2009 г. Ди Си връща „Адвенчър комикс“ с оригиналната му номерация.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/32602/ | заглавие= „Adventure Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Бъдещите създатели на [[Супермен]] [[Джери Сийгъл]] и [[Джо Шустър]] създават персонажа [[Доктор Окулт]] през 1935 г. Това е най-старият супергерой на Ди Си Комикс, който все още действа във [[Вселена на Ди Си|вселената на Ди Си]].
 
Предприемачът майор [[Малкълм Уийлър-Никълсън]] основава „Нешанъл„Национален елайдсъюз на пъбликейшънс“издаването“ през есента на 1934 г.<ref name="fif" /><ref>{{cite book |title= „Ron Goulart's Great History of Comics Books“ |last=Goulart |first=Ron |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=Contemporary Press |location= |isbn=0-8092-5045-4 |pages=55 |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= „The Comic Book in America: An Illustrated History“ |last=Benton |first=Mike |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=Taylor Publishing |location=Dallas, Texas |isbn=978-0-87833-659-3 |pages=17 – 18 |url= |accessdate=}}</ref> Компанията дебютира с комикс списание във формат [[размери на хартията|279 × 432]] и заглавие „[[Ню фън комикс|New„New Fun: The Big Comic Magazine #1]]“1“ (корицата е издадена февруари 1935 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/issue/85/ | заглавие= „New Fun #v1#1“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Второто заглавие на издателството е „[[Адвенчър комикс|Ню„Ню комикс, Брой 1]]“1“ (декември 1935), в размер, който се приближава до стандартния формат за комикс книга в периода, наричан от фенове и историци като „[[Златна„Златна епоха на комиксите]]“комиксите“. Формата е малко по-голям от днешния приет.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/71/ | заглавие= „New Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Това заглавие прераства в „[[Адвенчър„Адвенчър комикс]]“комикс“, което става едно от най-дълго просъществувалите на пазара списания. Последният му брой, издаден под номер 503, излиза 1983 г. През 2009 г. Ди Си връща „Адвенчър комикс“ с оригиналната му номерация.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/32602/ | заглавие= „Adventure Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Бъдещите създатели на [[Супермен]] [[Джери Сийгъл]] и [[Джо Шустър]] създават персонажа [[Доктор Окулт]] през 1935 г. Това е най-старият супергерой на Ди Си Комикс, който все още действа във [[Вселена на Ди Си|вселената на Ди Си]].
Третото и последното заглавие на Уийлър-Никълсън се казва „[[Детектив комикс]]“. Корицата на първия брой е планувана да се издаде декември 1936, но премиерата закъснява с три месеца и продуктът излиза март 1937 г. Комикс списанието ще се превърне в сензация, поради представянето на супергероя [[Батман]] в брой 27 от май 1939 г. През 1937 г. Уийлър-Никълсън задлъжнява към собственика на печатница и дистрибутор [[Хари Доненфелд]]. Доненфелд също издава пълп списания и действа като главен изпълнителен директор на дистрибутора на списания „[[Индипендънт нюс]]“. Основателят на Нешънъл е принуден да вземе собственика като партньор, за да пусне на пазара „Детектив комикс, брой 1“. Компания „Детектив комикс“ е формирана с основатели Уийлър-Никълсън и [[Джак Лебовитц]] – счетоводител на Доненфелд. Майорът остава още няколко години, в които проблемите с паричните потоци продължават. Преди да напусне през 1937 г. „Детектив комикс“ купува остатъците от Нешанъл Елайд, позната още като „Никълсън пъблишинг“, на аукцион.{{hrf|Jones|2004|125}}
 
Третото и последното заглавие на Уийлър-Никълсън се казва „[[Детектив„Детектив комикс]]“комикс“. Корицата на първия брой е планувана да се издаде декември 1936, но премиерата закъснява с три месеца и продуктът излиза март 1937 г. Комикс списанието ще се превърне в сензация, поради представянето на супергероя [[Батман]] в брой 27 от май 1939 г. През 1937 г. Уийлър-Никълсън задлъжнява към собственика на печатница и дистрибутор [[Хари Доненфелд]]. Доненфелд също издава пълп списания и действа като главен изпълнителен директор на дистрибутора на списания „[[Индипендънт„Индипендънт нюс]]“нюс“. Основателят на Нешънъл е принуден да вземе собственика като партньор, за да пусне на пазара „Детектив комикс, брой 1“. Компания „Детектив комикс“ е формирана с основатели Уийлър-Никълсън и [[Джак Лебовитц]] – счетоводител на Доненфелд. Майорът остава още няколко години, в които проблемите с паричните потоци продължават. Преди да напусне през 1937 г. „Детектив комикс“ купува остатъците от НешанълНационален Елайдсъюз, позната още като „Никълсън„Национално пъблишинг“издателство“, на аукцион.{{hrf|Jones|2004|125}}
Скоро след това компанията стартира нова заглавие „[[Екшън комикс]]“, чийто първи брой представя герой от нов архетип, който скоро ще бъде наречен „супергерой“. Името на персонажа е [[Супермен]]. „[[Екшън комикс, брой 1]]“ от юни 1938 г. става хит на пазара и дава начало на една от най-продължителните комикс поредици. Следващите години „Детектив комикс“ представя и други популярни супергерои като Пясъчния човек и Батман.
 
Скоро след това компанията стартира нова заглавие „[[Екшън комикс]]“, чийто първи брой представя герой от нов архетип, който скоро ще бъде наречен „супергерой“. Името на персонажа е [[Супермен]]. „[[Екшън„Екшън комикс, брой 1]]“1“ от юни 1938 г. става хит на пазара и дава начало на една от най-продължителните комикс поредици. Следващите години „Детектив комикс“ представя и други популярни супергерои като Пясъчния човек и Батман.
 
На 22 февруари 2010 г. копие на „Екшън комикс №1“ е продадено на аукцион от анонимен продавач на анонимен купувач за 1 милион долара, подобрявайки предишния рекорд от $317 000 на друго в по-лошо състояние копие от предната година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.crainsnewyork.com/article/20100222/FREE/100229983 | заглавие=„Superman's debut sells for $1M at auction“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |дата=22.02.2010 |труд=Associated Press |издател=Crain's New York Business |цитат= |език=en }}</ref>
 
=== Златна епоха ===
„Нешанъл„Национален Елайдсъюз Пъбликейшънс“на издаването“ е слят с „Детектив комикс“, за да се формира „[[Нешънъл„Национално Комиксиздателство за Пъбликейшънс]]“комикси“ на 30 септември 1946 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.scribd.com/doc/298839638/Young-April-12-1948-Findings-of-Facts | заглавие=„Young April 12, 1948 Findings of Facts“ |достъп_дата =16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=12.04.1948 |труд= |издател=scribd.com |цитат= |език=en }}</ref> който поглъща числящия се към него концерн на [[Макс Гейнс]] и Лебовитц „[[Оуиздателство „Оу-Американс пъбликейшънс]]“Американс“. Същата година Гейнс оставя Лебовитц да откупи неговата част, като запазва само „Разкази в картинки от Библията“, които да послужат за основа на неговата нова компания „[[ИСи„И Комикс]]“Си Комикс“. На този етап Лебовитц бързи организира сливането на Оу-Американс и Детектив Комикскомикс в „Нешънъл„Национален Комикс“комикс“, след това взима в ръце управлението на новата компания, дистрибуторството на „Индипендънт Нюс“ и свързаните с тях фирми и ги обединява в една корпорация с името „Нешънал„Национално Периодикълиздателство за Пъбликейшънс“периодика“.{{hrf|Jones|2004|223}} Тази копурация започва да търгува публично на фондовата борса през 1961 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9902EED91531E53ABC4B51DFBF668389679EDE&legacy=true | заглавие=„Advertising: Superman Faces New Hurdles; Publishers of Comic Books Showing a Decline Television Termed Chief Reason for Revenue Drop“ |достъп_дата =16 октомври 2017 |фамилно_име=Bart |първо_име=Peter |дата=23.09.1962 |труд=Section Business & Finance, Page 166, Column, words |издател=The New York Times |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{cite book |title= Comics Buyer's Guide 1996 Annual: The Standard Reference for Today's Collector |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher=Krause Pubns Inc. |location= |isbn=0873414063 |pages=81 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Въпреки официалните си наименования – „Нешънъл„Национален Комикс“комикс“ и „Нешънъл„Национално Периодикализдателство Пъбликейшънс“за периодика“, компанията започва да се представя като „Супермен-Ди Си“ още през 1940 г. Издателството става популярно сред читателите си като Ди Си Комикс години преди официалното приемане на това име през 1977 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bloomberg.com/research/stocks/private/snapshot.asp?privcapId=7621531 | заглавие=„Company Overview of DC Comics, Inc.“ |достъп_дата =14 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Bloomberg Businessweek |цитат= |език= en}}</ref>
 
[[Файл:C. C. Beck 1982.jpg|мини|дясно|Си Си Бек – създателят на супергероя Капитан Марвел]]
 
Компанията започва да противопоставя твърдо срещу това, което се нарича „[[нарушение„нарушение на авторските права]]“права“ чрез имитация на даден продукт. Пример за това е [[Човекът-чудо]] на „[[Фокс„Фокс Комикс]]“комикс“, който (базирайки се на показанията в съда) се появява като копие на Супермен. Ди Си продължават със съдебните процеси, като съди „[[Фолкит„Фолкит Комикс]]“комикс“ заради най-популярният им супергерой [[Капитан Марвел]]. Този път между двамата персонажи има известна разлика – Капитан Марвел се сдобива със своите суперсили посредством магия. Въпреки това съдът решава, че е имало съществено и преднамерено копиране. През 1953 г. Фолкит капитулира, заради намаляващите продажби и прогнозите за банкрут. Година по-късно компанията продава правата за Капитан Марвел на Ди Си, които през 1972 г. възраждат суперероя под заглавие „Шазам!“. Художник на поредицата е оригиналния автор [[Си Си Бек]]. Междувременно изоставения супергерой е бил взет през 1967 г. от [[Марвел Комикс|Марвел]], които забраняват на Ди Си да използват името му, за да не се бърка с техния [[Капитан Марвел (Мар-Вел)|Капитан Марвел]]. Героят обаче никога не възвръща предишната си слава. По-късно Капитан Марвел участва в [[Шазам! (сериал)|телевизионен игрален сериал]], излъчван събота сутринта, и печели място във [[Вселена на Ди Си|Вселената Ди Си]].
 
Когато популярността на супергероите спада през 40-те години, компанията се фокусира върху жанрове като [[фантастика|научна фантастика]], [[уестърн]], [[хумор]] и [[романтичен комикс|романс]]. Ди Си рядко издава [[криминаленкриминална комикслитература|криминални комикси]] и [[комикс на ужаситеужаси|комикси на ужасите]], които са банални като сюжет, за да избегнат жестоката критика от средата на 50-те към тези тематики. Екшън комикс и Детектив комикс, двете най-дълготрайни комикс издания, продължават да излизат на книжния пазар.
 
=== Сребърна епоха ===
В средата на 50-те редакционният директор [[Ървинг Донанфелд]] и издателят Лебовиц карат редактора [[Юлиъс Шварц]] (чийто корени тръгват от пазара за [[научна фантастика|научнофантастични]] романи) да създаде самостоятелно издание, посветено на супергероя [[Светкавицата]] за пробното заглавие „[[Шоукейз]]“„Шоукейз“. Вместо да възроди предишния персонаж Шварц решава да наеме писателите [[Робърт Канихър]] и [[Джон Брум]], художника с молив [[Кармин Инфертино]] и контуровчика [[Джо Куберт]], с които да създаде напълно нов високоскоростен бегач. Те преработват и модернизират цивилния облик на персонажа, неговия костюм и произход, подкрепяйки всичко това с научнофантастичен уклон. Преустановяването на вида на Светкавицата в „Шоукейз № 4“ (октомври 1956) се оказва достатъчно популярен и скоро следва подобно преоформяне на героя [[Зеления фенер]], представянето на модернизирания тим от супергерои [[Лигата на справедливостта|Лигата на справедливостта на Америка]] (ЛСА) и много други супергерои. Това възвестява началото на период, наречен от историците и феновете „[[Сребърна епоха на комиксите]]“.
 
Нешънъл не променя цялостния вид на своите големи персонажи (главно Супермен, Батман и Жената чудо), но радикално модернизират част от тях. Семейството на Супермен, по това време под редакцията на [[Морт Уейсингър]], е попълнено от герои, които издържат на времето, като: [[Супергърл]], [[Бизаро]] и [[Брейниак (комикси)|Брейниак]]. Заглавията за Батман, редактирани от [[Джак Шиф]], представят успешните персонажи: [[Батуомън]], [[Бат-гърл]], [[Ейс бат-хрътката]] и [[Бат-Мит]], като опит да се модернизира комикса с ненаучнофантастични елементи. Шварц, заедно с художника Инфернито, съживяват Батман и дават начало на това, което компанията ще нарече „Нов облик“, връщайки супергероя в началното му амплоа на детектив. През това време редакторът Канихър успешно представя цялото семейство на Жената чудо – персонажи, които имат фантастични приключения, премесени с митологичен контекст.
 
От 40-те години, когато Супремен, Батман и много от другите герои на компанията започват да участват заедно в различни истории, персонажите на Ди Си поделят единно общество, десетилетия по-нататък наречено от феновете „[[Вселена„Вселената на Ди Си|Вселената на Ди Си]]“Си“. С историята „Светкавицата от два свят“ (Flash of Two Worlds) във Flash #123 (септември 1961) редакторът Шварц (тандем с писателя [[Гарднър Фокс]] и художниците Инфантино и [[Джо Джиела]]) представят концепция, която позволява героите от [[Златна епоха на комиксите|Златната епоха]] да бъдат поставени в общество, обяснено като свят от друго измерение и наречено „Земя 2“, противоположно на света на модерните герои „Свят 1“. Този процес дава основи на това, което по-късно ще бъде определяно с названието „[[Мултивселена (Ди Си Комикс)|Мултивселената„Мултивселената на Ди Си]]“Си“.
 
Представената от Ди Си нов изглед на супергероите не остава незабелязан от другите комикс компании. През 1961 г., подтикнати от успеха на ЛСА (Лигата на справедливостта от Америка), писателят редактор [[Стан Лий]] и художникът [[Джак Кърби]] от [[Марвел Комикс]] откриват Под-Сребърната епоха или наречена още „Марвел епоха“ с дебютното издание на [[Фантастичната четворка]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.psu.edu/dept/inart10_110/inart10/cmbk6silver.html | заглавие=„Integrative Arts 10“ / „The Silver Age“ |достъп_дата =28 юли 2018 |фамилно_име=Coville |първо_име=Jamie |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en }}</ref> Според сведенията, Ди Си игнорира първоначалния успех на Марвел, докато новата компания не натрупва значителни печалби и става фактор на пазара. По това време Ди Си за на загуба и старото ръководство не е в състояние да разбере как такава малка компания може да постигне такъв значителен успех. За пример, когато продукцията на Марвел е проучвана на срещи – новата компания се съсредоточава върху по-усъвършенстван начин на повествование и предаване на историята чрез визуалните елементи, което включва поява повече на червения цвят или речеви балон на корицата, или строга грубост на интериора, по-възприемчив за читателите. Когато Лий чува, че Ди Си предприема експериментални опити да възприемат по-простите подробности, той е учуден от това решение. Писателят предприема директни оспорвания срещу тези предложения в изданията на Марвел, когато продажбите се усилват, за да осуети конкуренцията между двете фирми.<ref>{{Цитат периодика| last = Eury | first =Michael | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =юли | title =„The Doom Patrol Interviews: Editor's Note“ | journal =Back Issue! – TwoMorrows Publishing | volume = | issue =(65): 37 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
Line 65 ⟶ 67:
 
Жанет Кан, бивш издател на списания за деца, заменя Инфантино като главен редактор през януари 1976 г. Ди Си се опитва да се конкурира с нарастващия Марвел като увеличава драстично продукцията и се опитва да наводни пазара със своя стока. Това включва започване на поредици с участието на нови персонажи като Огнена буря и Сянка, Променящия се човек. Увеличавата се и набора на заглавията с герои, които не попадат в типа на супергероите, с което се прави опит за завръщане в дните пред Уертъм, преди войната. През юни 1978 г., пет месеца преди излизането на [[Супермен: Филмът|първия филм за Супермен]], Кан разширява още повече линията и увилачава броя заглавия и страници; цената нараства от 35 цента на 50 цента. Много от сериите получават допълнително осем страници, докато други се сдобиват с целия допълнителен пакет от двадесет и пет страници. Това е ход наречен от компанията „Ди Си експлозия“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dialbforblog.com/archives/252/publishorial.gif | заглавие = „Publishorial: Onward and Upward“ | достъп_дата = 24 септември 2020 | фамилно_име = Kahn | първо_име = Jenette | дата = септември 1978 | издател = DC Comics | формат = gif | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140329065319/http://www.dialbforblog.com/archives/252/publishorial.gif | архив_дата = 29 март 2014 | език = en }}</ref> Ходът обаче не е успешен и компанията родител „Уорнър“ прекратява неуспешната поредица и уволнява много служители, което кара наблюдателите да наречат този срив „Ди Си имплозия“.<ref>The DC Implosion", ''The Comics Journal No. 41'' (August 1978), pp. 5–7.</ref> През септември 1978 г. линията драстично се съкращава, връща се стандартния размер на книгата и 17-те страници, но цената остава все още увеличена от 40 цента.<ref>Post-Implosion Fill-In Fallout", ''The Comics Journal No. 43'' (December 1978), p. 13</ref> До 1980 г. книгите достигат отново 50 цента с брой на страниците 25, в които страниците с история заменят рекламите.
 
Търсейки начини за увеличаване на пазарния дял, новият екип, създаден от издателя Кан, вицепрезидента Пол Левиц и главния редактор Джордано обръща внимание на проблема за липсата на талантливи писатели и художници. За тази цел – следвайки примера на „Атлас/Сийборд Комикс“ и независими компании като „Еклипс Комикс“<ref>{{cite news |last=Steranko |first=Jim |date=февруари 1975 |title=Mediascene quote=Стратегията на издателя на „Атлас/Сийборд Комикс“ Мартин Гудман, наречена „Давид и Голиат, е коварен и опростен - възможно да се сметне за мръсна тактика за съравнование - [и се състои] от [неща] като висок брой страници, процесът на създане на илюстрация е поверен напълно в ръцете на художника, както и правата за създане на персонаж и известна доза професионална учтивост.“}}</ref> – Ди Си започва да предлага привилегии вместо стандартното споразумение за място под наем, в което създателите работят срещу фиксирана заплата и се подписват на всички свои произведения. Привилегиите са финансов стимул, свързан с успеха на трудовете на работниците. В крайна сметка, прилагането на тези стимули се оказва подходящо, имайки се предвид главния редактор на Марвел Джим Шустър, който чрез своят авторитарен маниер на управление, успява да изгони много от креативния екип, и личности като Рой Томас, Джийн Колан, Марв Уолфман и Джордж Перез простъпват на работа в Ди Си.<ref>Tucker. ''Slugfest''. pp. 112–3</ref>
 
В допълнение, компанията създава индустриална концепция за ограничена поредица, повлияни от популярния по това време телевизионен жанр на минисериала, както и прекомерния брой заглавия, които се разпадат в рамките на няколко издания. Тази форма на публикуване позволява създаването на стегнати сюжети с изразен край и начало, които имат по-гъвкав формат без да губят своята креативност и ограничава анторите да се впускат в безкраен и нерегламентиран ангажимент. Първата такава лимитирана история е „Свят от криптон“ през 1979 г., чийто положителен пример води до подобни примери, като си стига до амбициозни продукции, с най-добър пример „Камелот 3000“, пуснат за директна продажба през 1982 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newcomicreviews.com/GHM/columns/A+/archives/071103.html | заглавие = „"GHM Columns : GHM Staff : Steve Higgins A+ Graphic Novels &#93“ | достъп_дата = 9 октомри 2020 | издател = Newcomicreviews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120204110919/http://www.newcomicreviews.com/GHM/columns/A+/archives/071103.html | архив_дата = 4 февруари 2014 | език = en }}</ref>
 
Тези промени в политиката оформят бъдещето на медията и в краткосрочен план позволиха на Ди Си да привлече писатели и художници от конкурентния Марвел и да насърчи стабилността на отделните заглавия. През ноември 1980 г. Ди Си стартира все още продължаващата поредица „Новите тийн титани“ от писателя Марв Волфман и художника Джордж Перес, двама популярни и талантливи създатели с множество успехи. Техният супергеройски екип наподобява персонажите от серията на Марвел „Х-мен“, но вкоренен в историята на Ди Си. Комиксите печелят значителни продажби,<ref>MacDonald, Heidi D. "DC's Titanic Success", The Comics Journal No. 76 (October 1982), pp. 46–51</ref> отчасти благодарение на стабилния творческия екип, който продължава със заглавието цели шест години. В допълнение, Волфман и Перес се възползваха от опцията с ограничени серии, за да създадат отделно заглавие – „Истории за новите тийн титани“. В лимитираната поредица е представен произхода на героите, без да се нарушава наратива на главните серии или да се натовари екипи с ново задължение за дълготрайна поредица.
 
== Екранизации ==