Никола Станиславич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 10:
== Биография ==
Никола Станиславич е роден през 1694 г. в [[Крайова]] (днес в [[Румъния]]) в известно българско павликянско семейство. Той е от рода на [[Филип Станиславов]] – [[Станиславови]]. Учил е в Илирийския колеж в [[Лорето (Марке)|Лорето]], [[Италия]], за което подсказва и владеенето му на босненската кирилица, изучавана там и начина на изписване на фамилното му име. На 19-годишна възраст влиза в ордена на францисканите. През 1717 г. е ръкоположен за свещеник. Когато е на 27 години, той е заместник-провинциален настоятел и делегат на форум в Рим, а само на 31 години, заради забележителните си лични качества и донякъде по щастливо за него стечение на обстоятелствата, е ръкоположен в Рим за никополски епископ със седалище в Крайова<ref>[http://falmis.org/statii/banatsi-balgari/463-familiyata-stanislavov-stanislavich Фамилията Станиславов – Станиславич]</ref>. Водач на католиците в [[Никополска епархия|Никополската епархия]] и в [[Влашко|Малка Влахия]].
Младият епископ е отличен лектор по философия и блестящ проповедник, владеещ освен български и влашки, латински, немски и италиански езици, пълен е с енергия и амбиция да се докаже на високия пост, но е опасно за живота му да присъства в епископията си на българска земя, защото е потомък на чипровските католици. От 1688 г. има султанска заповед те да бъдат унищожавани навсякъде, където бъдат намерени в [[Османската империя]]. Затова незабавно започва работа да умножи малобройното си българско паство във Влахия (около 1200 души в [[Крайова]], [[Римник]] и [[Брадичени]]), като привлече там колкото може повече католици измежду северните павликяни. Това напълно съвпада с политиката на австрийските власти да заселят новоприсъединената [[Влашко|Малка Влахия]] с работливи и сигурни данъкоплатци. От 1725 до 1731 г. упява да привлече на север от [[Дунав]] 2000 павликяни от [[Никопол]]ско и [[Свищов]]ско.
| |||