Разлика между версии на „Оскар Шиндлер“

кор., добавки
(махнах едно тире, което няма място там.)
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
(кор., добавки)
'''Оскар Шиндлер''' ({{lang|de|Oskar Schindler}}; * [[28 април]] [[1908]] в Свитау, [[Моравия]], [[Австро-Унгария]]; † [[9 октомври]] [[1974]] г. в Хилдерсхайм, [[Германия]]) е германски индустриалец.
 
По време на [[Втората световна война]] спасява живота на близо 1200 изправителни работници евреи от смърт в [[концентрационен лагер|концентрационни лагери]] на [[Националсоциализъм|националсоциалистите]].
 
== Биография ==
 
=== Спасяване на евреи ===
През октомври 1939 г. Шиндлер поема (отначало под наем, след това купува) фабриката за емайлирани съдове „Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF)“, принадлежала преди това на евреин. Посредством сделки на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах[[Ицхак Щерн]], полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика в Zablocie, близо до Краков, която произвежда кухненски съдове, се издига главоломно. Само след 3 месеца има 250 полски работници, от които 7 са евреи. До края на 1942 г. тя е огромна фабрика с площ от над 45 000 m² и почти 800 работници. От тях 370 са евреи от [[гето]]то в Краков.
 
Шиндлер, авантюрист и играч, възприема нов стил на живот и се наслаждава на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със ситуациите. Знаел е как да се забавлява и да флиртува с жени. Това, което го отличавало от другите, е човешкото му отношение в работата, особено към евреите.
Следвоенният период е по-неуспешен за Шиндлер. От ноември 1945 г. до май 1950 г. живее в [[Регенсбург]]. Известно време пребивава в [[Аржентина]], където отглежда и развъжда нутрии, заради ценната им кожа. След като затваря фирмата си, работи като търговски представител и се връща отново в Германия. Заема се с [[цимент]]на фабрика, но претърпява банкрут.
 
След като шиндлеровите евреи научават за нещастието му, го канят в [[Йерусалим]]. Оттогава Шиндлер води раздвоен начин на живот – едната половина от годината прекарва във [[Франкфурт]], а през другата живее при спасените от него евреи в Йерусалим. Шиндлер умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. Две години преди това на него е наименувана зала в [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейския университет в Йерусалим]]. Там се съхранява книга, в която са описани делата на Шиндлер, и списъкът с имената на хората, спасени от него. Всичко това става ясно на обществеността главно с филма ''[[Списъкът на Шиндлер]]''.
 
Последните години от живота си Шиндлер прекарва в нищета, съществувайки благодарение на помощи от еврейски организации и подаръци от спасени от него хора<ref>[http://www.newsru.com/world/08feb2008/shindler.html Оскар Шиндлер, спасший во время войны 1200 евреев, страдая алкоголизмом, умер в нищете.]</ref>. Шиндлер умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. Две години преди това на него е наименувана зала в [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейския университет в Йерусалим]]. Там се съхранява книга, в която са описани делата на Шиндлер, и списъкът с имената на хората, спасени от него. Всичко това става ясно на обществеността главно с филма ''[[Списъкът на Шиндлер]]'', екранизирация по книгата „Ковчегът на Шиндлер“ на австралийския писател Томас Кенили (1982), удостоена с наградата [[Букър]].
 
Трябва да се отбележи, че образът на Шиндлер, представен в книгата на Кенили и във филма на Спилбърг, както и описанието на много исторически факти в тези произведения не съответстват на реалността. Така например, счетоводителят Ицхак Щерн нито един ден не е работил във фабриката на Шиндлер в Краков и и е нямал отношение към съставянето на списъците на спасяваните евреи<ref>{{cite web
|author=
|authorlink=
|datepublished=25.11.2004
|url=http://www.jewish.ru/theme/media/2004/11/news994211775.php
|title=Шиндлер был не таким, как показано в фильме
|format=
|work=
|publisher=jewish.ru
|accessdate=2016-2-24
|lang=
|description=
}}</ref>.
 
== Признания ==
„Този,„Който който спасиспасява един-единствен живот, спасява целия свят“ – гласи [[талмуд]]ският стих, гравиран върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер.<ref>Тази фраза се гравира върху медалите на [[праведник на света|праведниците на света]]</ref>
 
На 5 ноември 1965 г. е награден с [[Федерален кръст за заслуги]].
 
През 1967 г. Шиндлер е удостоен с наградата на Израелския мемориал в памет на жертвите от Холокоста („[[Яд ва-Шем]]“), а на 24 юни 1993 г. на него и жена му за спасяването на евреи е присвоено почетното звание „[[Праведник на света]]“.
По случай 100-годишнината от рождението на Шиндлер Германия пуска в продажба [[пощенска марка]] от 145 цента на 10 април 2008 г. На марката е изписан талмудският стих „Спасителят на един-единствен живот е спасил целия свят“.
 
По случай 100-годишнината от рождението на Шиндлер, на 10 април 2008 г., Германия пуска в продажба [[пощенска марка]] от 145 цента на 10 април 2008 г. На марката е изписан талмудският стих „Спасителят на един-единствен живот е спасил целия свят“.
{{commonscat|Oskar Schindler}}
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20080502104758/http://www.shoa.de/content/view/104/92/ Биография на Оскар Шиндлер на сайта shoa.de]
* [https://web.archive.org/web/20081010014741/http://www1.yadvashem.org/righteous_new/shindlers_list.pdf Оригиналният списък на Шиндлер]
* [https://www.yadvashem.org/righteous/stories/schindler.html Оскар Шиндлер] - – [[Яд ва-Шем]] {{икона|en}}
 
{{превод от |de|Oskar Schindler|48310453}}