Луи XIV: Разлика между версии

[[Файл:Louis-xiv-lebrunl.jpg|ляво|мини|240x240пкс|Луи ХІV в началото на личното му управление (1661), худ. [[Шарл Льобрюн]]]]

Със смъртта на кардинал Мазарини през март 1661 г. започва личното управление на Луи ХІV. Поучен от последните четири десетилетия, 22-годишният крал обявява, че ще управлява без пръв министър. Той смята също така, че не бива да се назначават повече чужденци или висши [[Духовенство|духовници]] или аристократи на толкова високи постове. Луи е подготвен да управлява най-многолюдното кралство в християнска Европа само донякъде. Най-силната му страна е неговата голяма енергия, отговорното разбиране, че благоденствието на поданиците му зависи само от него, за което той е готов да работи неуморно. Както сам пише, „[Аз трябва да съм] информиран за всичко, да чувам гласа на всеки мой поданик, винаги да знам качеството и броя на моите войски, състоянието на всяка крепост, да напътствам по всеки повдигнат въпрос“.<ref>Erlanger, ''Louis XIV'', p. 135</ref> Той умее да подбира хората, с които управлява, знае на кого да се довери. Интелигентен е, а задачата му да превърне Франция в монолитна сила изисква тъкмо това. Луи е убеден, че правото му да властва е дадено само и единствено от [[Бог]] и по този начин то е неоспоримо. Никой (личност или институция) не може да ограничава правото на краля да управлява. В своето известно произведение ''Istructions pour le Dauphin'', писано като наставления към сина му преди 1667 г. той твърди, че „този, който дава кралете на хората, иска те да бъдат уважавани като негови наместници и запазва единствено за себе си да оценява тяхното поведение“.<ref>Гаврилов, ''Векът на абсолютизма…'', с. 30</ref> Негов съветник в това отношение е епископ [[Жак Босюе]] – [[Богослов|теолог]], който е достатъчно просветен, четейки [[Томас Хобс]] и [[Жан Боден]], за да убеди краля, че несъмнено е прав да иска абсолютно цялата власт за себе си.<ref>William Doyle, ''The Old European Order 1660 – 1800'', Oxford 1978, p. 232</ref> Философията на неговото управление се изразява най-добре от прочутата му фраза „''[[L’État – c’est moi!|L’État – c’est moi]]!''“ (Държавата – това съм аз!), произнесена на 13 април 1655 пред [[Парижки парламент|Парижкия парламент]].<ref>Цялата фраза, произнесена към парламентаристите, е „Вие мислите, господа, че сте държавата. Държавата – това е кралят, държавата – това съм аз!“, виж Петко Петков, ''Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век'', София 2001, с. 150</ref> Макар да има съмнения, че това действително се е случило (не се открива в архивите на институцията), нейното приписване на краля сполучливо отразява същината на речите му.