Разлика между версии на „Никола Мушанов“

редакция без резюме
В края и след [[Първата световна война]], между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в правителствата на Александър Малинов и [[Теодор Теодоров]]. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на [[Българския земеделски народен съюз]], той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
 
През 1931 г. влиза в правителството на [[Народен блок|Народния блок]] като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до [[Преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 г. УчастваОбявява се против присъединяването на България към [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]].<ref>{{cite book|title=България 20 век: Алманах|publisher=ИК „Труд“|year=1999|location=София| pages=100|isbn=954-528-146-4}}</ref> Мушанов участва в кампанията за [[спасяване на българските евреи|спасяването на българските евреи]].
 
Мушанов участва в правителството на [[Константин Муравиев]], което прави последен опит да избегне настъплението на [[Съветския съюз]] срещу България, за което е осъден от т.нар. „[[Народен съд]]“ на 1 г. затвор.<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref> Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 691 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> През 1947 г. е интерниран в [[Търново]], а през 1949 г. – в село [[Заград]].<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref>
392

редакции