Владимир Путин: Разлика между версии

Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива между Русия и ЕС, пише през февруари 2008 г. “кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална държава и власт. За руснаците решението е в пълното им възстановяване. И така, какво се случва, когато едно предприятие на 21 век се изправи пред предизвикателството на властта от 19 век? Очертанията на конфликта вече се утвърждават – в дипломатическа готовност за компромиси по отношение на Косово, Украйна, Грузия и Естония; в конфликти за газо- и нефтопроводи, в неприятен дипломатически обмен между Русия и Великобритания, както и до възстановяване на руските военни учения, които по вид не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина.“

 

Руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Джордж У. Буш не успяха да разрешат различията си по плановете на САЩ за планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чешката република, на срещата им в руския черноморския курорт Сочи на 6 април 2008. Путин уточни, че той не е съгласен с решението за създаване на обекти в страните от Източна Европа, но каза, че са се споразумели за „стратегическа рамка“ за насочване на бъдещите американско-руски отношения, в които Русия и САЩ заявиха, че признават, че ерата, в която са гледали една на друга като „стратегическа заплаха или враг“, вече е свършила. Путин изрази предпазлив оптимизъм, че може да се намери начин двете страни да си сътрудничат за противоракетна отбрана и описа неговата осемгодишна връзка с Буш като „най-вече положителна“. Срещата на върха беше последната среща между Буш и Путин като президенти и следва присъствие на двамата лидери „на срещата на НАТО в Румъния на 2 – 4 април 2008 г.“ Тази среща също така подчерта различията между Вашингтон и Москва за подкрепяното от САЩ предложение за разширяване на военния съюз да се включи в бившите съветски републики Украйна и Грузия. Русия се противопостави на предложеното разширяване, страхувайки се, че ще намали собственото си влияние над своите съседи. Фарид Закария спомена, че през 2008 г. войната Южна Осетия се превърна в дипломатическо бедствие за Русия. Той навежда на мисълта, че това е важна стратегическа грешка, превръщайки съседни държави като Украйна, за да обхванат повече САЩ и други западни държави. Джордж Фридман, основател и главен изпълнителен директор на частна разузнавателна агенция Стратфор, заема противоположното мнение, спорейки, че и войната и руската външна политика Русия са успехи в разширяването на влиянието си.