Уикипедия

Американски комикс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- (в|във|въз|върху|до|за|зад|из|към|на|над|от|около|под|пред|през|при|с|със|у) ([а-яА-Я\d\-]*?)ият + \1 \2ия )
Arnoldlayne89 (беседа | приноси)
231 редакции
Редакция без резюме
Ред 56:
[[Файл:Action comics 1 cgc 9-point-0 vincent zurzolo.jpg|мини|дясно|Копие на първия брой от „Екшън Комикс“, държано от Винсън Зулзоло, на панаира Комик Кон в Ню Йорк през 2014 г.]]
 
През 1938 г. след като Хари Дненфелд, преди партньор на Уилър-Никълсън, изгонва основателя на компанията, редактора на „Нешънъл„Национален Елайд“съюз на издаването“ (''National Allied Publications'') Вин Съливан изравя от купчината хартия една работа на Сийгъл и Шустър и я използва за корица (на само като резервна история)<ref>{{cite book |title= DC Comics: 60 Years of the World's Favorite Comic Book Heroes |last=Daniels |first=Les |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher=Little Brown |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= |lang= }}</ref> на „[[Екшън комикс]], Брой 1“ (юни 1938). Създаденото то дуото е извънземен герой, Супермен, облечен в пелерина и трикотаж от червено и синьо. Костюмът е повлиян от облеклото на Флаш Гордън от 1934 г. и буди асоциации с [[цирк]]овите въздушни акробати и силови мъже. Новият герой става архитип за „[[супергерой|супергероят]]“, който следващите години придобиват масова популярност.
 
В първите месеци на 1939 успехът на Супермен и Екшън комикс подтиква редакторите на „Нешънъл„Национално комиксиздателство пъбликейшън“за комикси“ (''National Comics Publication'') (бъдещите Ди Си) да поискат повече супергерои за предстоящите заглавия. В отговор [[Боб Кейн]] и Бил Фингър създават [[Батман]], който прави дебют в „Детектив комикс № 27“ същата година.<ref>{{cite book |title= Batman: The Complete History |last=Daniels |first=Les |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher=Chronicle Books |location= |isbn=978-0-8118-4232-7 |pages=18 |url= |accessdate= |quote= |lang= }}</ref> Периодът от ранните 30-те до грубо казано края на 40-те е наречен от комикс експертите като „Златна епоха на комиксите“. Тя се характеризира с принтиране на голям брой копия на комикси; Екшън комикс и Капитан Марвел продават над половин милион копия всеки месец.<ref>Daniels</ref> Комиксите предлагат евтино забавление по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], особено сред армията. Качеството на принтирането, артът и историите обаче е изменчиво. В късните 40-те над 90 процента от момичетата и момчетата от седем до седемнайсет годишна възраст са читатели на комикси.<ref>{{cite book |title= Superheroes!:Capes cowls and the creation of comic book culture |last=Weldon, Kantor |first=Glen; Michael |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages=49 |url= |accessdate= |quote= |lang= }}</ref>
 
Комиксът на компания MLJ Comics „Pep Comics“ дебютира като антология от истории със супергерои, научна фантастика и приключения. Но след като списанието представя заглавието „Арчи“ от 1942 г., което е тийн-хумор и търпи сериозна популярност, книгите премахват другите сюжети и компанията се преименува на „Арчи Комикс“.
Ред 76:
 
С надигането на тези проблеми, група от издатели на комикси, водени от издателство „Нешънъл“ и „Арчи“, създават „Властта на комиксовия код“ през 1954 г. и написват Комиксовият код, замислен като „най-строгият съществуващ код за всеки комуникационен носител“.<ref>{{cite book | title = Comix: A history of comic books in America | last = Daniels | first = Les | year = 1971 | publisher = Bonanza Books | location = | isbn = | doi = | pages = 84 | lang = en }}</ref> Скоро „Печат за одобрение“ на Комиксовия код се появи почти на всеки комикс, пуснат по вестникарските будките. И Си, след като експериментира с по-малко противоречиви комикси, зарязва своята комикс линия, за да се съсредоточи върху сатиричния формат „Мад“ - бивш комикс, преобразуван в списание, за да заобиколи Кодекса.<ref>{{cite book | title = Over 50 Years of American Comic Books | last = Goulart | first = Ron | year = 1991 | publisher = Publications International | location = | pages = 217 | lang = en }}</ref>
 
През късните 40-те и ранните 50-те жанра „ужаси“ и криминалните истории по истински случай процъфтяват. Много от тях съдържат насили и кървави сцени. Подобен род съдържание поражда притеснение в моралистите за влиянието на комиксите върху младежта. Комиксите търпят обвинение, които включват ниски оценки сред децата, малотна престъпнаст и злоопотреба с наркотици. Това поражда събиране публично изгаряние на комикс книги в Спенсър, Западна Вижрджиния и Бригамтън, Ню Йорк през 1948 г. Събитието привлича общественото внимание и са образувани други публичния изгарания на комикси в училища и родителски групи из цялата страна. Някои градове прокарват закон, с който забраняват комикс книгите. През 1954 г. психиатърът Фредрик Вердам издава своята книга „Прелъстяване на невинността“ (на английски: Seduction of the Innocent), където той обсъжда това, което приема за намек към садизъм и хомосексуализъм. Обект на критиката му са комиксите на ужаси, но най-вече тези за супергерои. Той разграничанва и критикува особено устойниво издателството „Е Си Комикс“, което по това време е най-успешон в горните жанрове. В отговор на нарестващото публично притеснение „Подкомисия на Сената по въпросите на престъпността сред непълнолетните“ провежда прослушване от април до юни 1954 г. относто непристойността в комиксите.
 
С надигането на тези проблеми, група от издатели на комикси, водени от издателство „Нешънъл“ и „Арчи“, създават „Властта на комиксовия код“ през 1954 г. и написват Комиксовия код, замислен като „най-строгият съществуващ код за всеки комуникационен носител“. Скоро „Печат за одобрение“ на Комиксовия код се появи почти на всеки комикс, пуснат по вестникарските будките. И Си, след като експериментира с по-малко противоречиви комикси, зарязва своята комикс линия, за да се съсредоточи върху сатиричния формат „Мад“ - бивш комикс, преобразуван във формат списание, за да заобиколи Кодекса.
 
=== Сребърна епоха на комиксите ===
 
Ди Си стартира възраждане в комиксите за супергерои през 1956 г. с възраждането на октомври 1956 г. на бившия си най-продаван продукт от Златната ера Светкавицата в антологията „Шоукейс“ № 4. Много историци на комиксите определят това като началото на Сребърната ера на американските комикси, въпреки че Марвел (в този момент все още известен под името „Таймли“ и „Атлас“) е започнал да възражда някои от старите си супергерои още през 1954 г.{{hrf|Gabilliet|2010|51}} Новият Светкавица се приема символично като начало на нова ера, въпреки че успехът му не е незабавен. Отнема две години, докато героя получи собственото заглавие, а самият Шоукейс излиза на пазара само два месеца, въпреки че броевете представят голям брой издържали на времето персонажи. До 1959 г. бавното изграждане на „възраждането на супергероя“ стана ясно за конкурентите на Ди Си. Арчи се включва към новата вълна същата година, а Чарлтън се присъедини през 1960 г.{{hrf|Gabilliet|2010|52}}
 
{{multiple image
| align = left
| width1 = 150
| width2 = 150
| footer = [[Стан Лий]] и [[Джак Кърби]] - създателите на Фантастичната четворка.
| image1 = Stan Lee in 1975 (close-up).jpg
| image2 = Jack Kirby (1982) (cropped).jpg
}}
 
През 1961 г., по искане на издателя Мартин Гудман (който реагира на нарастващите продажби на най-новото заглавие за супергерои на Нешънъл „Лига на справедливостта на Америка“), писателят и редактор [[Стан Лий]] и художникът и съавторът [[Джак Кърби]] създават [[Фантастичната четворка]] за Атлас , който се преименува на „[[Марвел Комикс]]“. С иновация, която промени индустрията на комиксите, „Фантастичната четворка“ № 1 инициира натуралистичния подход към супергероите: показва техните човешки провали и грешки, страхове и вътрешни демони - герои, които влизат в конфронтация и се тревожат за обществото, към което имат дълг. За разлика от архитипа за супергерой с утрърдена добра природа, която е попуярна по това време, подходът на Марвел повежда към революция. Динамичните илюстрации на Кирби, [[Стив Дитко]], Дон Хек и други, които допълват увлекателната проза на Лий, популяризира сред тийнейджърите и студентите новия стил. Младите се идентифицират с ядосаните с непремирим характер герои като Спайдър-мен, X-Мен и Фантастичната четворка. Тогава е и време на социални сътресения, които раждат движението на контракултарата сред младежите и те намират глас в новите комикси. Понеже книгите на Марвел са разпространявани от неговия съперник Нешънъл от 1957 г. до 1968 г. и издателството е ограничено да пуска на пазара само осем заглавия на месец.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.milehighcomics.com/tales/cbg115.html | заглавие = „Origins of the Distribution System“ | достъп_дата = 12 октомври 2020 | издател = Mile High Comics | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/comic-book-urban-legends-revealed-10/ | заглавие = „Comic Book Urban Legends Revealed #10!“ | достъп_дата = 12 октомври 2020 | фамилно_име = Cronin | първо_име = Brian | дата = 4 август 2005 | издател = Comic Book Resources | език = en }}</ref> Това на пръв поглед неблагоприятно обстоятелство изиграва добра роля на компанията, която се спира върху най-ярките и талантливо изградени заглавия, преди да бъдат впуснати в продажба. Другите конкурентни издателства раждат малко добри заглавия, но произвеждат огромен брой продукция на месец. В резултат на това качеството на комиксите на Марвел се повишава и от там продажбите се покачват.
 
В началото на създателите на комикси се дава допълнителна премия, ако продуктът им се окаже успешен, на тази практика почти изчезва през 40-те и 50-те. Комиксите са продукт на компаниите, отколкото на индивидуалния автор (И Си е изключения, която не само включва в началните надписи на книгата имената на създателите, но под тях пише и кратки биографии). Дори комиксите на почитани и с колиционерска стойност броеве като например тези на Карл Баркс, не са известни с името на създателя си. Комиксите на Дисни от Баркс са подписани просто с надписа „[[Уолт Дисни]]“. През 60-те години Ди Си, а след това и Марвел, започват да включват имената на писатели и художници в комиксите, които публикуват.{{hrf|Gabilliet|2010|67}}
 
Други известни компании, публикуващи комикси през Сребърната ера, са „Американска група за комикси“ (''American Comics Group (ACG)''), „Чарлтън“ (''Charlton)'', „Дел“ (''Dell)'', „Златен ключ“ (''Gold Key)'', „Харви“ (''Harvey Comics'') и „Тауър“ (''Tower'').
 
=== Ъндърграунд комикси ===
 
Ъндърграунд комикса нашумява след 1968 г. с публикуването на нередовно излизащия „Зап комикс“ (''Zap Comics'') на Робърт Кръмб. Главна теми на този род комикси са анти-авторитарните сегменти като секс, наркотици и рекендрол. Още през 1962 г. Франк Стак публикува „Приключенията на Иисус“ (''The Adventures of Jesus''), достатъчно скандален и анти-религиозен продукт, който да проправи път за успеха на Кръмб.{{hrf|Gabilliet|2010|65}} Движение започнало като самоиздателска сцена, скоро прераства в малка индустрия. Ъндърграунд комикс компаниите „Принт минт“ (''Print Mint''), „Кечъп слинк“ (''Kitchen Sink''), „Последен дъх“ (''Last Gasp'') и „Апекс новости“ (''Apex Novelties'') са сред най-популярните. Техните материали често съдържат графични сцени на насили и и секс и се разпространяват в хед-шоп магазини, които подържат контракултурата в това време.{{hrf|Gabilliet|2010|66}}
 
Индустрията бележи своя връх през 1972 г. Юридическите проблеми и недостигът на хартия доведоха до спад в продукцията на ъндърграунд комиксите. През 1974 г. приемането на „Закони за борба с парафинарията“ в САЩ доведе до затваряне на повечето хед-шопове и ограничават разпространението на порнографски материали. Читателите на ънъдрграунд списание също намаляват, особено след като хипи движението постепенно изчезва в средата на 70-те.{{hrf|Gabilliet|2010|82}}
 
=== Бронзова епоха на комиксите ===
 
„Уизърд“ първоначално нарича „Бронзова епоха“ през 1995 г. онова, което в последствие ще стане известно като „Модерна епоха на ужасите“. От 2009 г. историците и феновете на комикса използват „Бронзовата епоха“, за да опишат периода на американската история на комиксите, който започва с периода на концентрирани промени в комикс книгата през 70-те години. За разлика от прехода между Златна и Сребърна ера, преминаването от Сребърна към Бронзова е по-малко рязък, заради огромния брой на комикс материали.
 
=== Модерна епоха на комиксите ===
 
Развитието на системата за разпространение на „директен пазар“ през 70-те съвпада с появата на специализирани комикс магазини в Северна Америка. Тези места стават неотменна част от комикс султурата и средище за феновете на комикси, но и маргинализират комикс културата в общественото мнение. Комикс историите в сериии стават по-дълги и сложни, което подтиква читателя да купува повече броеве, за да следи сюжета и да достигне до неговия дългоочакван край.
 
В средата на и края на 80-те две лимитирани поредици на Ди Си „Батман: Черният рицар се завръща“ и „Пазителите“ има голямо влияние върху съвременната американска комикс индустрия. Тяхната популярност, задно с медийния интерес и одобрението от критиката, смесено с променящите се социални вкусове, водят до по-марчния тон в комикс книгата през 90-те. Феновете наричат този период „мрачен и груб“ (grim-and-gritty).
 
Нарастващата популярност на [[антигерой|антигерои]] като [[Върколака]] и Наказателят индекират тази промяна, както и някои независими издателства като „Фърст комикс“ (''First Comics''), „Дарк хорс комикс“ (''Dark Horse Comics'') и „[[Имидж Комикс]]“ (''Image Comics''), които засягат по-мрачни теми. Тази тенденция към мрак и нихилизъм се проповядва и в силно рекламираните произведенията на Ди Си „Смърт в семейството“ (''A Death in the Family'') от поредицата за Батман. В тази история Жокерът брутално убива помощника на Батман Робин. В Марвел продължава популярността на различни книги за X-Мен. Историите за мутанти там се разрастват до препратки към геноцида над евреите, религиозните и етнически преследвания, както и предразсъдъците към хората с различна сексуалност.
 
Освен това формати като графичния роман и свързаните с тях меки корици позволяват на комикса да придобие известна репутация като сериозна литература. В резултат на това тези формати вече са често срещани в търговията с книги и колекциите на обществени библиотеки в САЩ.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Американски_комикс“.