Георги Фингов: Разлика между версии

Георги Фингов е роден на 26 май 1874 година ([[нов стил]]) в [[Калофер]] в семейството на учителя [[Димитър Фингов (просветен деец)|Димитър Фингов]]. През 1892 г. завършва [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]], а през 1897 – архитектура във [[Виена]] при професорите К. Кьониг и К. Майредер, на когото е асистент до 1898 г. След завръщането си в България работи известно време в Пловдив, през 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, а след това работи върху княжеските дворци като служител на министерството на обществените сгради под ръководството на арх. П. Момчилов. В 1903 г. става член-основател на дружество „Съвременно изкуство“. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ (на ъгъла на бул. "Дондуков" и "Васил Левски") се смята за първата сграда в столицата в актуалния в началото на XX век архитектурен стил сецесион<ref>{{Cite journal|last=Начев|first=Ивайло|date=2019|title=Сецесионовата архитектурав българската столица София в началото на XX век:влияния, творци, рецепция, памет|url=https://www.academia.edu/41000239/%D0%A1%D0%B5%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_XX_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82|journal=Сецесион & Компаративистика|volume=|pages=|via=}}</ref>. През 1906 година напуска държавната си служба и през следващите години реализира по-голямата част от проектите си, част от тях съвместно с архитектите [[Кирил Маричков (архитект)|Кирил Маричков]], [[Никола Юруков]], [[Димо Ничев]], [[Георги Апостолов (архитект)|Георги Апостолов]]. Той е първият председател на БИАД и многократно е избиран в ръководството му. През 1938 г. престава да практикува професията си, след като изпада в затруднено финансово състояние в резултат на неуспешни търговски операции. Умира по време на [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките над София]] на 10 януари 1944 г.<ref name="ЕИИБ"/><ref name="Мелнишка"/>