Сецесион: Разлика между версии

Стилът прониква в България в началото на XX век посредством чуждестранните художествени списания, българските архитекти и художници, учили в чужбина – Германия, Австрия и Чехия, както и чрез художниците-чужденци, работещи и преподаващи в България (напр. Раймонд Улрих и Йосиф Питер). До войните стилът се прилага за украса на книги и луксозни списания с винетки и заставки. След края на Първата световна война прояви на сецесион се наблюдават при [[Иван Милев]], [[Иван Пенков]], [[Сирак Скитник]], Иван Бояджиев, [[Николай Райнов|Николай]] и [[Стоян Райнов]]и, Иван Лазаров, Кирил Шиваров, [[Майстора]], Никола Кожухаров и Емануил Ракаров, като са характерни по-голяма условност и декоративност в сравнение с предвоенния период. Някои художници са повлияни от [[Немски експресионизъм|немския експресионизъм]], от произведенията на Мунк, Гоген и Матис, както и от уклона към примитивизъм в немското изкуство. Художниците възприемат сецесиона от различни национални школи – Иван Милев е повлиян от [[Густав Климт]], Сирак Скитник е под въздействието на художниците от „Мир искусства“. Въпреки че в много европейски държави този стил вече е изживял времето си, в България той остава актуален и през 1920-те години<ref name="lite_Роза">{{Цитат уеб | заглавие = Художникът Иван Пенков (1897 – 1957): първи стъпки в изкуството(1913 – 1922) | автор = Розалия Гигова | труд = liternet.bg | дата = 6 ноември 2015 | достъп_дата = 4 септември 2019 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish30/rozalia-gigova/ivan-penkov/hudozhnikyt.htm | език = | цитат = }}</ref>. В архитектура се разпространява около десетилетие след възникването си в европейските метрополии. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ се смята за първата сграда в столицата в стила сецесион<ref>{{Cite journal|last=Начев|first=Ивайло|date=2019|title=https://www.academia.edu/41000239/%D0%A1%D0%B5%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_XX_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82|url=https://www.academia.edu/41000239/%D0%A1%D0%B5%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B2_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_XX_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82|journal=Сецесион & Компаративистика|volume=|pages=|via=}}</ref> .