Сецесион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Допълване на иформация |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
== В България ==
Стилът прониква в България в началото на XX век посредством чуждестранните художествени списания, българските архитекти и художници, учили в чужбина – Германия, Австрия и Чехия, както и чрез художниците-чужденци, работещи и преподаващи в България (напр. Раймонд Улрих и Йосиф Питер). До войните стилът се прилага за украса на книги и луксозни списания с винетки и заставки. След края на Първата световна война прояви на сецесион се наблюдават при [[Иван Милев]], [[Иван Пенков]], [[Сирак Скитник]], Иван Бояджиев, [[Николай Райнов|Николай]] и [[Стоян Райнов]]и, Иван Лазаров, Кирил Шиваров, [[Майстора]], Никола Кожухаров и Емануил Ракаров, като са характерни по-голяма условност и декоративност в сравнение с предвоенния период. Някои художници са повлияни от [[Немски експресионизъм|немския експресионизъм]], от произведенията на Мунк, Гоген и Матис, както и от уклона към примитивизъм в немското изкуство. Художниците възприемат сецесиона от различни национални школи – Иван Милев е повлиян от [[Густав Климт]], Сирак Скитник е под въздействието на художниците от „Мир искусства“. Въпреки че в много европейски държави този стил вече е изживял времето си, в България той остава актуален и през 1920-те години<ref name="lite_Роза">{{Цитат уеб | заглавие = Художникът Иван Пенков (1897 – 1957): първи стъпки в изкуството(1913 – 1922) | автор = Розалия Гигова | труд = liternet.bg | дата = 6 ноември 2015 | достъп_дата = 4 септември 2019 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish30/rozalia-gigova/ivan-penkov/hudozhnikyt.htm | език = | цитат = }}</ref>. В архитектура се разпространява около десетилетие след възникването си в европейските метрополии. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ се смята за първата сграда в столицата в стила сецесион<ref>{{Cite journal|last=Начев|first=Ивайло|date=2019|title=
== Източници ==
|