'''Ергативно-абсолютивният строй''' е [[морфосинтактичен строй]], при койтокогото аргументът („субектът“) на непреходните глаголи има същия [[Падеж (граматика)|падеж]] като ''по''-''малко'' агентивния [[аргумент (език)|аргумент]] („обекта“) на преходните глаголи (т.е. този, върху когото се извършва действието). Този падеж се нарича „абсолютив“, защото агенсът (името на извършителя на действието) в непреходните изречения и пациенсът (името на непосредствено претърпяващия въздействието) в преходните изречения се намират в „абсолютна“ позиция: те не се видоизменят чрез окончания или други показващи падежа изразни средства, напротив, падежът се вижда по-скоро тъкмо по липсата на такива. За да бъде възможно обаче различаването на агенса и пациенса в преходните изречения, техният агенс получава отделен падеж, който изисква характерните видоизменения на името чрез окончания или други изразни средства. Той се нарича „ергатив“ (от [[древногръцки език|древногр.]] ἐργασία – „действие“).
