[[Танах|Еврейската Библия]], известна като [[Танах]], съдържа 24 книги, разделени на три части: петте книги от [[Петокнижие|Тора]] („учение“ или „закон“), [[Невиим]] („пророци“) и [[Кетувим]] („писания“). Първата част от християнската Библия е [[Стар Завет|Старият Завет]], който съдържа като минимум тези 24-те книги от [[Танах|Еврейската Библия]], като ги разделя на 39 книги и ги подрежда по различен начин. [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и източнохристиянските църкви включват също като част от канона на [[Стар Завет|Стария Завет]] някои [[второканонични]] книги и пасажи. Втората част от Библията е [[Нов Завет|Новият Завет]], който съдържа 27 книги: четири канонични [[Евангелие|евангелия]], „[[Деяния на апостолите]]“, 21 послания (или писма) и книгата „[[Откровение на Йоан|Откровение]]“.
През II век пр. Хр. еврейски групи наричали Библейските книги „свещени“, а днес [[християни]]те често наричат Стария и Новия Завети от християнската Библия – Светата Библия (τὰ βιβλία τὰ ἅγια) или [[Светото Писание]] (η Αγία Γραφή). Много християни считат целия каноничен текст на Библията за божествено вдъхновен. Най-старите оцелели, запазени, цели християнски Библии са гръцки ръкописи от четвърти век.
Библията е разделена на глави през 13 век от [[Стефан Лангтон]], а на стихове – през 16 век от френския печатар [[Роберт Естиен]]. В днешно време Библията обикновено се цитира по книга, глава и стих. Библията има средни годишни продажби от 25 млн. копия и е оказала влияние върху литературата и историята, особено на [[Запад]]а, където е първата масово отпечатана [[книга]].
