Разлика между версии на „Александър Бръзицов“

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Дойранчани, ползвайки HotCat)
No edit summary
| псевдоним =
| роден_в = [[София]], [[Царство България]]
| починал_в = [[София]], [[България]]
| стил = [[Поп музика|поп]], [[джаз]]
| инструмент =
 
== Биография ==
Роден е в София на 6 март 1943 година във виден български род от [[Дойран]], Южна Македония. Син е на [[Христо Бръзицов]] и внук на [[Димитър Бръзицов]]. Майка му, [[Катя Спиридонова]], е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 5-годишнапетгодишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет „Св.„Свети Климент Охридски“ с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г.година е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър – квартет, в който свири в бирхалето на хотел „Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>
 
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва [[Художествена академия|Художествената академия]] със специалност [[приложна графика]]. После започва да учи като частен ученик при [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]]. Началото на творческата му дейност е през 1963 г.година, когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Един от най-големите му филмови хитове е песента „Сбогом, любов“ от едноименния филм в изпълнение на [[Йорданка Христова]]. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>
 
От 1972 г.година Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и дрдруги. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20XX век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „[[Златният Орфей]]“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на групата „Домино“, първа награда за песента „Студентски романс“ в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от режисьора Здравко Митов.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>
 
От 1991 г.година Бръзицов е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г.година е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското[[Българско национално радио|Българското ([[БНРнационално радио]]). От 17 май 2001 г.година е аранжор на Биг бенда на БНР.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>
 
Има издадени две грамофонни плочи „Избрани песни“ (1983 г., 1988 г.), диск „Прошепнати мечти. Златните хитове на Ал. Бръзицов“, „Рива Саунд“) и др.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg">[http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-kompozitort-aleksandr-brzitsov ​В памет на композитора Александър Бръзицов], [[БНТ]], 30 март 2016 г.</ref>
 
Умира на 29 март 2016 г.година в София.<ref name="bnr.bg">Здравко Петров, [http://bnr.bg/hristobotev/post/100675403/aleksandar-brazicov IN MEMORIAM: Познатият непознат Александър Бръзицов], БНР, 30 март 2016 г.</ref>
 
== Награди и отличия ==
 
== Външни препратки ==
* Рупчев, Й. ''АБВ на попмузиката''. „Музика“. С., 1988.
* [http://www.imdb.com/name/nm0117503/ Профил в IMDB]
* [https://ubc-bg.com/александър-бръзицов/ Биография и творчество в сайта на Съюза на българските композитори]
* [https://web.archive.org/web/20160405043437/http://novinar.bg/news/otide-si-kompozitorat-aleksandar-brazitcov_NTMzMDs4Ng==.html Отиде си композиторът Александър Бръзицов], в. „Новинар“, 30 март 2016 г.
* [http://www.mediapool.bg/pochina-kompozitorat-aleksandar-brazitsov-news247377.html Почина композиторът Александър Бръзицов], Медиапул, 30 март 2016 г.
 
{{Портал|Музика|Македония}}
{{СОРТКАТ:Бръзицов, Александър}}
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Дойранчани]]
[[Категория:Български творци от Македония]]