Добри Чинтулов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
Премахната редакция 10515463 на 217.79.44.137 (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 20:
Макар и полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / [[17 януари]] [[1878]] г., където изнася пламенна реч на руски.<ref name="eb">''Енциклопедия България'', том 7, Издателство на БАН, София, 1996, стр. 469.</ref>
== Творчество ==
Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които ''[[Къде си, вярна ти любов народна?]]'', ''[[Стани, стани, юнак балкански]]'', ''[[Вятър ечи, Балкан стене]]''. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „[[Цариградски вестник]]“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.
Останалите са достигнали до нас чрез ръкописни [[препис]]и, често променяни и включвани в песнопойки от други хора без съвременниците му да знаят кой е оригиналният им автор.<ref name="eb" /> Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са [[Найден Геров]], [[Иван Богоров]], [[Димитър Мутев]], [[Елена Мутева]], [[Ботьо Петков]].<ref name="eb" />
Автор е бил и на учебници по [[реторика]], литература, [[руски език]], [[френски език]], [[математика]] и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко са се разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.<ref name="eb" />
== Източници ==
| |||