Видинско-ломски говор: Разлика между версии

* Само едно относително местоимение '''къде''' (най-верятно от ст. бълг. иде, идеже), вместо който, която, което, които: '''Кам го оня, къде сече дръва у гората?''' (Къде е онзи, ''който ''сече дърва в гората?).

* Често използане на '''по''' вместо '''след '''(архаизъм): '''по мене''' (след мене).

* Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: '''мачка/мачък/маче''' (котка/котарак/коте), '''булвань '''(буца пръст), '''б(а)рабиняк/б(а)рабинци''' (мравка/мравки), '''бабка '''(дупка), '''пужовец, пужиньок'''(арх. и само най-старите хора – охлюв, от ст. бълг. пужь), '''бара '''(река), '''да пойдем/пошъл''' (да тръгна/тръгнал), '''да си сидем''' (да си тръгна), '''пръльица '''(муцуна), '''тетка '''(архаизъм за леля), '''чрън '''(черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), '''мерудия/меродия''' (от старославянски произход – магданоз), '''бабина душица''' (мащерка), '''ореси '''вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), '''дръжа(л)ье '''(дръжка на мотика и пр.), '''мръкье '''(умиране, ст. бълг. мръщ(ен)ие; влияние на ст.бълг. щ, което е било меко), '''гръм''' (арх., от ст. бълг. гръмъ – храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), '''макя''' (майка; от изместването на '''ь''' в среднобългарската дума ''матька''), '''точило '''(колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на колелото за точене за инструменти и пр.), '''фръгам''' (хвърлям; ст. бълг. корен връг*), '''лубеница '''(диня; произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. ''лобно място)''), '''диня '''(пъпеш), '''кукуруз '''(царевица), '''брег '''(не само бряг, но и баир, директно от старобългарски брѣгъ, с индо-европейски произход, срвн. Berg в много германски езици; баир е от турски произход; Пример: Белия Брег в гр. Димово), '''йела вам''' (ела тук), '''йелайте''' (елате), '''мешина '''(стомах, корем (произлиза от мях)), '''клен '''(рибата речен кефал), '''подробица '''(пълнеж за пиле и пр., плънка), '''благо '''(сладко, вкусно), '''че умреш отглади''' (падежен остатък, показващ, че в някой диалекти на среднобългарския старобългарската дума ''гладъ ''е преминала в ''гладь''), '''съглам''' (с главата си, нормален; от среднобългарската падежна форма'' съ главом''), '''нийел '''(развален, лош, не го бива; най-вероятно сродна с ''ела ''(от гръцки), което обяснява и глаголната форма '''да йелам '''(да ставам, да ме бива)), '''суграшица '''(киша), '''грозгье '''(грозде; от ''гроздие''), '''гижа '''(асма), '''съга '''(сега), '''коги '''(кога; от среднобългарски произход; много рядко, само в някои села (с. Костичовци например; само най-старите хора използват), '''да сакам '''(да искам; '''да щем '''(да ща) също се използва често), '''кръжа '''(кир), '''крошня '''(кошница), '''млака '''(малко мочурище, мокро място), '''да дирим''' (да търся, да диря), '''юница '''(млада крава от ст. бълг. юнъ = млад, срвн. думите юноша, юнак), '''госкье '''(гости), '''тава/онава''' (това/онова), '''светец '''(курбан), '''комина '''(джибре), '''пелешка '''(кожен израстък/брадавица, срещан под шиите на козите), '''те '''(ето; от ст.бълг. тѣ), '''яла/яле''' (ето; най-вероятно от ''Я, гледай->Ягле->Яле/яла''), '''дако''' (нищо, и какво от това), '''цвик '''(суроватка) и мн. др.